1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 537 гр.София, 11.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3717/ 2014 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К., срещу определение на Великотърновски апелативен съд № 105 от 15.04.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 127/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Ловешки окръжен съд от 26.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2012 г. и по този начин е дадено разрешение на К. Т. Т., със съгласието на своя баща Т. К. Т., да изтегли парична сума в размер 4 300 лв от банкова сметка, поставена под запор на основание чл.23 ал.1 ЗОПДИППД (отм.) – разходи за издръжка, отнасящи се до участие в международен ученически обмен в Х., закупуване на преносим компютър и курс по чуждоезиково обучение. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение е разрешен неправилно процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да връчи препис от постъпила молба по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) на ответната страна. Според него такъв препис трябва да бъде връчен, доколкото чл.22 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) изрично препраща към общите процесуални правила за производствата по този закон, а чл.402 ал.1 ГПК изисква преди съдът да се произнесе по молба за отмяна на обезпечение да връчи препис от нея на ответната страна. Счита, че като приел обратното, въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли същият да бъде допуснат до касационен контрол, да бъде отменен и молбата да бъде отхвърлена. Ответната страна, К. Т. Т., не взема становище по частната жалба. Обжалваният акт е постановен при следната фактическа обстановка: С определение на Ловешки окръжен съд по ч.гр.д.№ 305/ 2012 г. от 22.06.2012 г. е допуснато обезпечение на бъдещо искане на К. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Т. К. Т., М. В. Т. и К. Т. Т., включително с наложена обезпечителна мярка запор върху вземания по банкова сметка на К. Т. Т. в [фирма]. На 26.02.2014 г. е подадена молба от Т. К. Т., като законен представител на К. Т. Т., с която е поискано разрешение за разпореждане с вземането за задоволяване на нужда от издръжка на непълнолетното лице. Възникването на нуждата е обосновано с липса на средства за осигуряване участието на К. Т. в международен ученически обмен и за закупуването на нов, по-модерен преносим компютър. Към молбата е приложено писмо от гимназия по чужди езици – Л., с което Т. Т. е уведомен, че гимназията традиционно организира ученически обмен с партньорски училища в други държави и че осигурява срещу заплащане езикови сертификати на учениците си. Приложени са и доказателства за доходите на родителите на непълнолетния К. Т., както и определение на съда, с което се дава разрешение по чл.130 ал.3 СК. Тези данни въззивният съд приел за достатъчни за уважаване на молбата и дал разрешение от сметката да бъде изтеглена сума в размер 4 300 лв. Съдът намира частната жалба срещу това определение за допустима, а е налице и претендираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. В. съд изрично е приел в определението си, че препис от молбата по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) не се връчва на ответната страна, поради което поставеният въпрос обуславя определението му. Не се установяват твърденията на К., че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като той не е разглеждан нито в Тълкувателно решение № 1/ 14.09.2009 г. на ОСГТК, нито в представените определения по ч.гр.д.№ 625/ 2011 г., ІV г.о. и по ч.гр.д.№ 667/ 2010 г., ІІІ г.о. В тези си актове ВКС се е произнесъл по въпроса от кой момент тече срокът за предявяване на бъдещо искане за отнемане на имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки по ЗОПДИППД (отм.), но не и за това връчва ли се препис от молбата по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) на другата страна. Въпросът обаче има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че производството чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) по последиците си е идентично с производството по отмяна на допуснати обезпечителни мерки по чл.402 ГПК. Дали обезпечителните мерки са наложени по реда на общия, или на специалния закон, те имат едни и същи последици: лишават ответната страна от възможността да се разпорежда със свои права и по този начин гарантират изпълнение на евентуално положително решение по предявения срещу нея иск. По общия закон отмяна на обезпечението се допуска когато съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която то е допуснато – чл.402 ал.2 ГПК. На същото основание може да бъде отменено обезпечение, допуснато по реда на специалния ЗОДИППД (отм.), съгласно препращането по чл.22 ал.2 от закона, обаче по специалния закон обезпечението може да бъде отменено и при изрично предвидените хипотези по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.). В разпоредбата е използвана друга терминология, но когато съдът дава разрешение за разпореждане с имущество поставено под запор и възбрана, то това е равнозначно на отмяна на обезпечението. Разликата с отмяната по общия ред е, че причината за налагане на обезпечителни мерки продължава да съществува, само че законодателят дава приоритет на защитата на други интереси и поради това допуска възможността длъжникът да се разпореди със запорирано или възбранено имущество. По правни последици производствата по чл.402 ГПК и чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) закон не се различават, следователно трябва да намерят субсидиарно приложение правилата на ГПК за отмяна на обезпеченията и препис от молбата по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) следва да се връчи на К. Специалният закон обаче предвижда 48-часов срок за произнасяне по тази молба (чл.23 ал.5 изр.2 ЗОПДИППД – отм.) и в частта за срока за отговор приложението на общия закон е изключено. Поради това съдът трябва да нареди незабавно връчване на препис за становище по молбата и независимо от това, дали връчването е успешно и постъпило ли е становище от ответната страна, да постанови акт в рамките на 48 часа от депозирането на искането. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Разрешението на съда за разпореждане със запорирано вземане по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) може да бъде дадено само при изрично изброените в т.1-8 на нормата предпоставки. Доказателства за наличието им трябва да бъдат представени от лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки. В случая молбата се основава на фактически твърдения за необходимост от средства за чуждоезиково обучение в чужда държава и за закупуване на нов преносим компютър поради овехтяване на стария. Неправилна е квалификацията, че искането е за осигуряване на средства за издръжка на непълнолетно лице от родители, защото титуляр на вземането по банковата сметка не е никой от родителите на непълнолетния, а самият той. Докато е непълнолетен обаче, задължение да го издържат имат родителите му. Със собствените си средства молителят може да се разпорежда, само ако родителите не са в състояние да изпълнят задължението си. Данните по делото са, че и двамата му родители са трудоспособни и получават достатъчни доходи, поради което не може да се направи извод, че не могат да издържат непълнолетния си син. Разходът за закупуване на по-модерен преносим компютър не може да се отнесе нито към издръжката по смисъла на чл.23 ал.4 т.2 ЗОПДИППД (отм.), нито съставлява неотложна хуманитарна нужда на по смисъла на т.1. Разрешение за разпореждане с вземания по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) не може да бъде дадено за задоволяване на други потребности на лицето, включително за закупуване на луксозни вещи. Чуждоезиковото обучение в друга държава също не може да се подведе към хипотезата на неотложна хуманитарна нужда, а освен това по делото няма никакви доказателства на молителят да предстои такова обучение. Единственото доказателство, представено в тази връзка, е писмо от директора на ГЧЕ „Е. Й. І”, [населено място], в което е дадена информация, че традиционно гимназията организира ученически обмен с партньорски училища в чужбина. Дали конкретно молителят е включен в този обмен или дори дали съществува потенциална възможност да бъде включен по принцип, в писмото не е посочено. Ето защо молбата по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД (отм.) в случая следва да бъде преценена като неоснователна, поради което Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски апелативен съд № 105 от 15.04.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 127/ 2014 г. ОТМЕНЯ определение на Великотърновски апелативен съд № 105 от 15.04.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 127/ 2014 г. и потвърденото с него определение на Ловешки окръжен съд от 26.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата на К. Т. Т., със съгласието на своя баща Т. К. Т., да изтегли парична сума в размер 4 300 лв от сметка IBAN [банкова сметка] в [фирма] – клон Л.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: