Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 357   гр. София, 20 юли 2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                                              2. Жанина Начева   при секретаря …… Н. Цекова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Любенов …………………………………... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 308 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената М. К. С. – К. за възобновяване на в. н. о. х. д № 85/2010 г. и отмяна на решение № 75 от 15.04.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В искането са изложени съображения за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Поддържа се, че данъчна декларация с невярно съдържание поначало не може да бъде предмет на престъпление по чл. 313, ал. 2 НК при наличието на специален текст по чл. 255 НК. Посочва се също, че данните в подадената декларация пред данъчния орган са напълно верни - работните заплати и осигуровките на съответните лица са били реално изплатени и внесени, поради което те представляват разходи на дружеството. Според осъдената е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателствени материали и не е изложил ясни съображения защо приема, че данъчното подразделение е орган на власт, дали подсъдимата е потвърдила или е затаила истина в писмената декларация пред данъчните власти, от какви мотиви се е водела за извършване на престъплението. Настоява за отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и като алтернативи – оправдаване в рамките на възприетите фактически положения или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Васев) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по писмено приведената аргументация в него. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати посочените нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 75 от 15.04.2010 г. по в. н. о. х. д. № 85/2010 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъда № 69 от 3.07.2009 г. по н. о. х. д. № 78/09 г. на Районния съд – гр. П., с която подсъдимата М. К. К. е призната за виновна в това, на 31.03.2000 г. в гр. П. с цел да избегне плащането на дължими данъци – данък за общините в размер на 321,56 лева и данък върху печалбата в размер на 578,81 лева е потвърдила неистина в писмена декларация - годишна данъчна декларация, която по силата на чл. 51, ал. 1 от ЗКПО се подава пред орган на властта – данъчен орган, за удостоверяване истинността на обстоятелства – разходи за заплати и осигуровки на съответни лица, поради което и на основание чл. 313 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.2, ал.2 НК е наложено наказание глоба в полза на държавата размер на сто лева. В тежест на подсъдимата са оставени разноските по делото. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Преимуществена част от доводите на осъдената засягат въпроси, които многократно са били поставяни и обсъждани, включително от Върховния касационен съд, затова не се налага преповтаряне на изчерпателните съображения, позволяващи на осъдената да разбере мотивите, поради които е прието, че годишната данъчна декларация е подадена пред орган на власт и възможността тя да бъде предмет на престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В искането подробно се застъпва тезата, че годишната данъчна декларация не е с невярно съдържание, тъй като разходите са били реално извършени – сумите са изплатени и внесени по отношение на всяко от посочените лица, назначено по трудов договор в „Т” ЕООД. Доводите в този аспект са неприемливи. Според фактическите положения, приети по делото за установени, подсъдимата М. К. К. в качеството си на управител на „Т” ЕООД е подала пред данъчния орган годишна данъчна декларация, че дружеството има отрицателен финансов резултат, формиран на база счетоводно начислени разходи за заплащане на възнаграждения за положен труд от съответни лица, без такъв труд да е бил реално извършван към дружеството - съответните лица или изобщо не са работели, или са полагали труд в търговските обекти, по отношение на които дейността на дружеството е тяхното отдаване под наем (в тази връзка са били отчитани приходи от наеми, които също са участвали при формирането на годишния финансов резултат за нуждите на данъчното облагане). Въпросът дали дружеството е извършвало или не реално плащане на суми за заплати и осигуровки няма определящо значение с оглед повдигнатото обвинение. Съществена е констатацията за отчитани счетоводно начислени разходи, които не са признати като разходи за данъчните цели съобразно специалните изисквания на ЗКПО и които е следвало да бъдат преобразувани в посока увеличение при формиране на годишния финансов резултат – той да бъде отразен в декларацията за 1999 г. като печалба, върху която се начисляват съответно дължимите данъци от „Т” ЕООД. Затова необсъждането на разходни касови ордери за заплата на св. С на материали на НОИ за направени осигурителни вноски не подкрепя оплакването за съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на въззивното решение. Предвид отсъствието на основание за възобновяване на наказателното дело искането на осъдената следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на в. н. о. х. д № 85/2010 г. и отмяна на решение № 75 от 15.04.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: