Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * действия без представителна власт * обсъждане на доказателства от въззивния съд * трудово възнаграждение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр. София, 01.08.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2643/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Я. Р. срещу въззивно решение № 1847/08.12.2017 г. по в. гр. д. № 2210/2017 г. на Варненски окръжен съд. С това решение е потвърдено решение № 3294/09.08.2017 г. по гр. д. № 156/2017 г. на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/, гр. Варна, иск по чл. 128 КТ за плащане на трудово възнаграждение за периода от 13.10.2015 г. до 14.11.2015 г. в размер на 5280 щатски долара, заедно със законната лихва от 15.11.2015 г. до окончателното плащане. С първоинстанционното решение така предявените искове са били уважени срещу ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД (в несъстоятелност), гр. Варна, като в тази му част първоинстанционното решение не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод относно действителния корабопритежател на кораб „Батя”, без да обсъди доводите за недействителност на договора за беърбоут чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А., както и на вписването му. Сочи се, че през процесния период именно ответникът е бил корабопритежател, а следователно – и работодател на ищеца, като този факт се установявал от обстоятелствата, че корабът е плавал под български флаг и че ответникът е бил вписан като корабопритежател в корабния дневник, които данни не били обсъдени при постановяване на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД /в несъстоятелност/ я оспорва като неоснователна.
Синдикът на „Булминерал”АД /в несъстоятелност/ Я. Н. С. не взема становище.
С определение № 698 от 17.10.2018 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса дали съдът е длъжен при определяне на качеството корабопритежател, съответно работодател, да вземе предвид флага, под който плава корабът, и вписването в корабния дневник.
По поставения правен въпрос е налице трайно установена практика, съгласно която съдът е длъжен да вземе предвид онези факти и доказателства, които са относими и имат значение за разрешаване на спора. В случая флагът, под който плава корабът и вписванията в корабния дневник имат значение за определяне на качеството корабопритежател, респективно работодател, поради следните съображения:
Беърбоут чартьорът е наемател, на когото са предоставени пълни права по владение и контрол върху кораба, включително правото да наема екипаж. Той е корабопритежател и работодател (чл.9, ал.3 КТК, пар.1, т.7 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя и чл.199а КТК). Съгласно императивната разпоредба на чл.88б КТК трудовото правоотношение по престиране на работна сила на кораб възниква между корабопритежателя (в частност беърбоут чартьора) и членовете на екипажа на кораба. Беърбоут чартьорът се вписва в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър (чл.10, т.13 от Наредба №1/2003г. за вписване в регистъра на корабите). В полза на беърбоут чартьора се издава свидетелство за регистрация, което удостоверява качеството на беърбоут чартьор и правото му да плава под български флаг (чл.13, ал.5 Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи). Беърбоут чартьорът се вписва и в корабния дневник, доколкото там се отразява цялостната дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа.
Съгласно чл. 27 КТК под знамето на Република България плава само кораб, който: 1. е собственост на държавата; 2. който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 3. повече от половината от който е собственост на българско физическо или юридическо лице; 4. който е собственост на физическо или юридическо лице от страна - членка на Европейския съюз, при условие че за изпълнението на техническите, административните и другите изисквания на българското законодателство по отношение на корабите са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна - членка на Европейския съюз, установени в Република България и 5. кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 - 4 за времето на действие на договора. Тази уредба гарантира, че под български флаг могат да плават само кораби с доказана и съществуваща реална връзка с Република България.
Подбеърбоут чартьорът е пренаемател, който има същите права като беърбоут чартьора, доколкото ги получава от него и има качеството на корабопритежател и на работодател (чл.199г КТК). Вписва се в регистрите на корабите като беърбоут чартьор.
При конкуренция на права между беърбоут чартьора и подбеърбоут чартьора относно това кой е корабопритежател и работодател, право има този, който е вписан в регистровите книги за вписване на корабите (чл.43 КТК), тъй като спрямо трети лица корабопритежател ще е лицето, което е вписано като беърбоут чартьор в регистъра.
Корабният мениджър комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл.225а, т.2 КТК). По силата на закона извършените действия по наемане на екипаж на кораб винаги са от името на корабопритежателя. В случай че корабният мениджър е имал пълномощно, дори да е договарял от свое име и да не е заявил, че действа от чуждо име, правните последици ще настъпят в патримониума на корабопритежателя по силата на закона. Това следва от нормата на чл. 225а, т.2 КТК, която изрично постановява, че корабният мениджър действа от името на корабопритежателя, както и от правилото на чл. 88б КТК, според която правоотношението по предоставяне на работна сила на кораб е винаги между корабопритежател и корабния екипаж, както и от разпоредбата на чл. 199ж КТК, според която корабопритежателят дължи трудовото възнаграждение.
В случай, че корабният мениджър е действал без пълномощно, действията по наемане на корабен екипаж ще са действия без представителна власт (чл.42, ал.2 ЗЗД) в отношенията между корабопритежателя и екипажа. Потвърждаване на действията от мнимо представлявания следва да се извършат в писмена форма, доколкото за трудовия договор се изисква писмена форма за действителност. В трудовото право обаче потвърждаването на сключен трудов договор може да се извърши и с конклудентни действия и да обвърже корабопритежателя, когато работникът е бил добросъвестен. Съгласно чл.405а, ал.3 КТ отношенията между работодателя и работника по повод престиране на работна сила са винаги трудови отношения и се уреждат като по действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. В случая трудовото правоотношение между корабопритежателя и екипажа, при действия без представителна власт и липса на писмено потвърждаване, ще се уреди по действителен трудов договор, при условие че постъпилият на работа работник е бил добросъвестен. Добросъвестен ще е този работник и служител, който не е знаел за съществуващия порок, т.е. не е знаел за липсата на представителна власт на корабния мениджър (добросъвестността е незнанието на факт с правни последици). В този случай трудовото правоотношение между каробопритежателя и членовете на екипажа ще има същото съдържание както потвърдения с конклудентни действия договор.
Когато корабният мениджър е осъден с влязло в сила решение да плати трудово възнаграждение на член на корабния екипаж, не съществува пречка (липсва субективен идентитет и съответно СПН) работникът или служителят да води дело срещу работодателя (корабопритежателя) за същото, при условие и доколкото не е извършено плащане от корабния мениджър, иначе работникът или служителят ще се обогати неоснователно, тъй като ще получи два пъти една и съща престация.
Обжалваното решение на Варненски окръжен съд е неправилно, доколкото в него е прието, че работодател на ищеца е бил корабният мениджър, който е наемал корабен екипаж, а корабопритежател е подбеърбоут чартоьорът „Шипинг лоджистик“ С.А.- дружество, регистрирано на Маршалови острови, въпреки вписванията в корабните регистри и корабния дневник на друг корабопритежател „Булминерал“ АД, и въпреки законовата забраната чуждестранното дружество да плава под български флаг.
При разглеждане на спора по същество, ВКС намира за установено следното от фактическа страна: на 06.01.2012 г. между „Индивидуал технолоджи“ С.А., Маршалови острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и ответника по делото - „Булминерал“ АД, като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“, с флаг България, е бил предоставен под наем от „Булминерал“ АД на „Шипинг лоджистик“ С.А.. Маршалови острови, като подбеърбоут чартьор, за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ със срок до 07.05.2016г. „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначило екипаж на моторен кораб „Батя”, включително ищеца на длъжност „старши помощник капитан“. За периода от 13.10.2015 г. до 14.11.2015 г. ищецът е изпълнявал длъжността „старши помощник – капитан“ на моторен кораб „Батя” по договор с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД от 13.10.2015 г., но дължимото от работодателя възнаграждение не е било изплатено.
При така установената фактическа обстановка и извършеното тълкуване на правните норми при отговора на поставените въпроси, се налагат следните правни изводи:
Корабопритежател, респективно работодател на ищеца, е бил беърбоут чартьорът „Булминерал“ АД, защото има сключен договор за беърбоут чартър с корабособственика и е вписан в корабните регистри в това му качество, включително и с правото да плава под български флаг. Временното свидителство за регистрация на кораба е издадено на „Булминерал“ АД, и с този документ се удостоверява правото да плава под български флаг. „Булминерал“ АД е вписан и в корабния дневник. Поради това ответникът „Булминерал“ АД, като работодател, дължи плащане на трудово възнаграждение на ищеца Бочо Р. на основание чл. 199ж КТК във връзка с чл. 88б КТК, чл.9, ал.3 КТК, пар.1, т.7 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, чл.199а КТК, чл.10, т.13 от Наредба №1/2003г. за вписване в регистъра на корабите, чл.13, ал.5 Наредба № 5 от 01.09.2004 г. за корабните документи и чл. 405а, ал.3 КТ. В същия смисъл са и решения № 151/19г. на ІІІ ГО, р.№ 171/19г., 170/19г., 157/19г., 168/19г. и 169/19г. на ІV ГО.
Дружеството „Шипинг лоджистик“ С.А., Маршалови острови, не е било корабопритежател, тъй като не е вписано в корабните регистри като беърбоут чартьор, няма право да плава под български флаг и на това дружество не е било издадено свидетелство за временна регистрация като беърбоут чартьор.
Дружеството „ВМ Интернешанъл“ ЕООД в качеството си на корабен мениджър, което е сключило трудовия договор с ищеца за работа на процесния кораб. Корабният мениджър в случая е действал от името на корабопритежателя по силата на закона, но не се установи по делото да е бил упълномощен от „Булминерал“ АД да сключва трудовите договори. Поради това трудовият договор с ищеца е бил сключен с „Булминерал“ АД чрез представител без представителна власт.
Не се установи по делото да е извършено писмено потвърждаване на сключения писмен трудов договор с корабния мениджър, но същият е бил потвърден с конклудентни действия, доколкото работодателят е приел изпълнение (престиране на работната сила на длъжност „старши помощник капитан“) по сключения трудов договор с корабния мениджър.
Ищецът е бил добросъвестен, тъй като не е знаел за липсата на представителна власт на корабния мениджър. Този факт категорично се установява от показанията на св. Ш., И., Г. и П., които също са били част от екипажа на кораба и дават информация за това, че са работили за „Булминерал“ Ад, че корабът и работното им облекло са били означени с това име, както и счетоводителите на „Булминерал“ и на корабния мениджър са се помещавали в един и същи офис.
Тъй като ищецът е бил добросъвестен при подписването на трудовия договор с корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и този договор е бил потвърден с конклудентни действия от корабопритежателя „Булминерал“ АД, то последният, в качеството си на работодател, дължи уговореното трудовото възнаграждение в размер, който е уговорен между ищеца и корабния мениджър.
Това вземане обаче е условно, тъй като вече с влязло в сила решение корабният мениджър е бил осъден да плати същото трудово възнаграждение. Корабопритежателят ще дължи доколкото и докогато не е извършено плащане по влязлото в сила осъдително решение срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД (в несъстоятелност), респективно след приспадане на евентуално платени гаранционно- обезпечителни суми по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Предвид изложеното, предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение е основателен в размер, определен въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от настоящия състав, според което дължимото брутно възнаграждение за периода от 13.10.2015 г. до 14.11.2015 г. е в размер на 5257.14 щатски долара, а лихвата за забава за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. е 295.57 щатски долара.
Искането за солидарното осъждане на ответника „Булминерал” АД /в несъстоятелност/ ведно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /в несъстоятелност/ не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца квалификация по отношение на ответниците на „работодател” и „корабопритежател”. Кой от ответниците е работодател на ищеца и дължи ли трудовото възнаграждение самостоятелно или при условията на солидарност следва от правната уредба на правоотношението, предвид което, с оглед гореизложените мотиви, искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1847/08.12.2017г. по в. гр. д. № 2210/2017 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3294/09.08.2017 г. по гр. д. № 156/2017 г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Я. Р. против „Булминерал“ АД/в несъстоятелност/, гр. Варна, обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 КТК за сумата 5257.14 щатски долара и по чл. 86 ЗЗД за сумата 295.57 щатски долара, както и в частта, в която са присъдени разноски на „Булминерал“АД /в несъстоятелност/ в размер на 820лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/,гр. Варна, да заплати на Б. Я. Р. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 199ж, ал. 1 КТК сумата от 5257.14 щатски долара, съставляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 13.10.2015 г. до 14.11.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 295.57 щатски долара, при условие и доколкото сумата не е платена от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД /в несъстоятелност/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1847/08.12.2017г. по в. гр. д. № 2210/2017 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3294/09.08.2017 г. по гр. д. № 156/2017 г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Бочо Я. Р. против „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ обективно съединени искове с правно основание чл. 199ж, ал. 1 КТК за сумата над 5257.14 щатски долара до предявения размер от 5280 щатски долара и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата над 295.57 щатски долара до предявения размер от 296.86 щатски долара.
ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „Булминерал“ АД /в несъстоятелност/ ведно с ВМ Интернешанъл“ ЕООД /в несъстоятелност/, гр. Варна.
Отменя решение №3294/09.08.2017г. на Варненски районен съд, в частта, в която са присъдени разноски на „Булминерал“АД /в несъстоятелност/ в размер на 920лв..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: