5 Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 12.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1587 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 13.10.2015г. по в.гр.д.№1486/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношене на Т. Г. С. и Е. Г. К., че [фирма] /в несъстоятелност/ не е собственик на имот с идентификатор 67800.54.214 по КК на [населено място], местност Каваци с площ от 1776 кв.м., представляващ земеделска земя, изоставена орна земя и имот с идентификатор 67800.54.23 по КК на [населено място], местност Мапи с площ от 2899кв.м., земеделска земя, друг вид нива. С определение №301/15.05.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно въззивният съд е приел, че дружеството претендира право на собственост върху процесните имоти само и единствено като придобити по давност. Поддържа, че още в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд е уточнено, че претенцията на дружеството е за придобиване правото на собственост по реда на масовата и касова приватизация през 1999-2000г., т.е. чрез правна сделка с АПСПК и МИТ, по които доводи въззивният съд не се е произнесъл, като в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал събирането на исканите доказателства /съдебно-икономическа експертиза и преписката по приватизационната сделка/, както и съдебно-техническа експертиза за установяване дали двата процесни имота са дюни, за да се установи дали земеделската реституция е възможна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационна жалба Т. Г. С. и Е. Г. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Т. Г. С. и Е. Г. К. са предявили срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на процесните недвижими имоти, основавайки правния си интерес от предявяването на иска на твърдението, че в качеството им на наследници на Г. М. И. с решение №1858/19.01.2000г. по гр.д.№826/1999г. на РС-Бургас им е признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и в изпълнение на това влязло в сила решение с решение №122/16.03.2000г. на ПК-С. е възстановена собствеността. В подадения писмен отговор дружеството е заявило, че се позовава на придобивна давност, изтекла в периода след 16.03.2000г. до датата на продаване на исковата молба, че оспорва автентичността на решението на ПК-С., както и неговата законосъобразност, идентичността на посочения в него имот с имота, предмет на спора. Направило е искане за привличане като трети лица-помагачи на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и Министерство на икономиката и туризма, тъй като тези две учреждения са свързани с продажбата на имота от държавата на дружеството с приватизационен договор. Направени са и доказателствени искания за установяване твърдението за придобиване правото на собственост по давност, както и за изслушване на експертизи за обстоятелството дали процесните имоти са включени в капитала на дружеството. В изготвения от първоинстанционния съд доклад е посочено, че дружеството поддържа придобиване правото на собственост по давност, с оглед на което е допуснато събирането на поисканите гласни доказателства. В първото съдебно заседание, въпреки изричното изявление на представляващия дружеството, че е налице позоваване и на приватизационен договор като основание за придобиване правото на собственост, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на доклада, както и за назначаване на поисканите експертизи. С обжалваното решение въз основа на препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК е прието, че от показанията на разпитания по делото свидетел Д. не може да се направи категоричен извод, че дружеството е владяло процесните имоти непрекъснато след 1989г., както и че неговото владение е необезпокоявано и несмущавано, включително по причина, че показанията са общи, повърхностни и недостатъчно конкретизирани, както и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля и на обстоятелството, че от показанията на св.Г. и П. е установено, че след 2000г. ищците многократно са предприемали правни и фактически действия за упражняване на владение на имотите като техни собственици. За неоснователни са приети оплакванията на дружеството за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – недопускане изслушването на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза за установяване на извършена приватизационна сделка, доколкото пред първоинстанционния съд е въведен единствено довод за придобиване правото на собственост върху имотите по давност, което възражение е разгледано от първоинстанционния съд, а твърдението за приватизационна сделка е направено само с оглед искането за привличане на трети лица-помагачи по спора, но не и изрично като възражение досежно придобиване на правото на собственост. Прието е, че по отношение на тези искания е настъпила преклузия както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Естеството на съдържащите се в отговора на исковата молба изявления на представляващия дружеството, както и изразеното в първото съдебно заседание становище са обосновали извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1, т.1 ГПК, тъй като изразеното от въззивния съд становище по допустимостта на поисканите с въззивната жалба доказателства противоречи на задължителната практика на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими. По така поставения въпрос в т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. С оглед на така даденото от ОСГТК тълкуване по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при непълен или неточен доклад на първоинстанционния съд, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.266, ал.3 ГПК/. При предявен отрицателен установителен иск ответникът трябва да изчерпи и докаже всички основания, на които счита, че е придобил правото на собственост като ги посочи в отговора на исковата молба. Ако според съда в изразеното в отговора становище съществува неяснота по отношение на някое от тези основания, включително дали е налице позоваване на предвидено в закона придобивно основание, за установяването на което ответникът е направил искане за събиране на доказателства, съдът е длъжен да изясни несъответствието по реда на чл.145, ал.2 ГПК. В настоящия случай, както вече беше отбелязано, в подадения от [фирма] отговор на исковата молба е поискано събиране на доказателства за установяване сключването на приватизационен договор, по силата на който дружеството е придобило цялото имущество на приватизиращо се предприятие, включително правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Само по себе си това искане съдържа позоваване на този придобивен способ, но дори да се приеме, че изразеното в отговора становище по предявения иск е неясно, съдът е длъжен да даде указания на ответника по иска да конкретизира твърденията си, както и да отстрани противоречието в отговора и да уточни причината, поради която ангажира тези доказателства, както и за привличането на трети лица-помагачи в процеса. Такива съдопроизводствени действия от първоинстанционния съд не са били извършени, макар в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника да е поискал доклада да бъде допълнен, уточнявайки изразеното в отговора становище чрез позоваване на приватизационния договор като основание за придобиване правото на собственост. И след като във въззивната жалба са изложени оплаквания за непълнота на доклада на първоинстанционния съд и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на своевременно поискани доказателства и в липсата на произнасяне по своевременно въведено в спорния предмет основание за придобиване правото на собственост върху процесните имоти, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал събирането на поисканите и пред него доказателства – изслушване на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза и изискване на преписката по приватизационната сделка. Тези доказателства не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение, поради което неправилно въззивният съд е приел, че направеното с въззивната жалба искане за събирането им е преклудирано. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна по отношение на едно от поддържаните от ответника по предявения иск основания за придобиване правото на собственост върху процесните недвижими имоти, като има за последица и липса на произнасяне по това придобивно основание. Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допускане на поисканата от [фирма] комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза /със задача, уточнена в подадения отговор на исковата молба/, както и за произнасяне по останалите, направени от дружеството доказателствени искания при подаване на въззивната жалба за установяване на твърдяното от него придобиване правото на собственост чрез сключване на приватизационна сделка. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 13.10.2015г. по в.гр.д.№1486/2015г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: