Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 16.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1772/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 144/18.01.2019 г. по гр. д. № 5232/2017 г. Бургаският районен съд допуснал извършването на делба между Н. Г. Х. с квота 11/6 ид. ч. и Х. Н. Х. с квота 1/6 ид. ч. на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор .......... по КК на [населено място] със застроена площ от 69 кв. м., построена в ПИ с идентификатор ............., като отхвърлил иска по отношение на останалите съделители и имоти /следва да се разбира по отношение на М. Г. Х. и Г. Н. Х. и за следните имоти: еднофамилна двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж със застроена площ от 81 кв. м. с идентификатор ............; едноетажна масивна, пристроена към жилищна сграда с идентификатор ............., със застроена площ от 31 кв. м., състояща се от склад, баня, тоалетна и коридор, изградена на уличната регулация към [улица], с идентификатор .............; друг вид сграда за обитаване-стопанска постройка, с паянтова конструкция, която се ползва като склад, изградена на уличната регулация към [улица], с идентификатор .............; гараж с масивна стомано-бетонова конструкция със застроена площ от 22 кв. м., състоящ се от едно помещение, изграден на уличната регулация към [улица], с идентификатор ............; дворно място с идентификатор .............; предоставил на Н. Г. Х. ползването на сутеренния етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............., като го осъдил да заплаща на Х. Н. Х. обезщетение за ползването в размер на 20 лева месечно.
С решение № ІІІ-101/20.12.2019 г. по в. гр. д. № 844/2019 г. Бургаският окръжен съд отменил частично първоинстанционното решение и допуснал делба между Н. Г. Х. с квота 5/6 ид. ч. и Х. Н. Х. с квота 1/6 ид. ч. на сутерена със стоманено-бетонова плоча на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ............ със застроена площ от 69 кв. м., като отхвърлил иска за делба на жилищния етаж с дървен гредоред на същата сграда; допуснал делба между М. Г. Х. с квота 23/24 ид. ч. и Х. Н. Х. с квота 1/24 ид. ч. на триетажна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м. с идентификатор ...........; допуснал делба между Н. Г. Х. с квота 15/24 ид. ч., М. Г. Х. с квота 8/24 ид. ч. и Х. Н. Х. с квота 1/24 ид. ч. на едноетажна сграда /гараж/ от 22 кв. м. с идентификатор ...............; оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част.
По делото е установено, че с н. а. № .../06.09.1958 г. Н. Х. Л. закупил празно дворно място в чертите на [населено място] с площ от 196 кв. м. - парцел .........от кв. 44, към което по регулация са придадени 244 кв. м., видно от н. а. № .../24.01.1986 г. Мястото е заснето в кадастралната карта с идентификатор ................
Въз основа на издадени през 1959 г. строителни книжа мястото е застроено с жилищна сграда, разположена в западната му част откъм [улица], заснета в кадастралната карта с идентификатор ............. Сградата има сутеренен етаж със застроена площ от 69 кв. м. на ниво терен, състоящ се от три стаи, кухненски кът с преддверие и коридор, със светла височина 2.38 м,, имащ връзка със сграда с идентификатор ............, състояща се от склад, баня, тоалетна и коридор. Ж. етаж е със застроена площ от 73.70 кв. м. и се състои три стаи, баня-тоалетна, коридор и тераса и има светла височина 2.38 м. Достъпът до него се осъществява чрез масивна външна стълба.
С н. а. № .../21.11.1974 г. Н. Л. със съгласието на съпругата си дарил на сина си Г. Н. Х. 1/4 ид. ч. от дворното място, заедно с един етаж /етажа над сутеренния такъв/ от построената в същото дворно място жилищна сграда, с право на преминаване за сутеренния етаж и ползване сервизните помещения в същия.
С н. а. № .../24.01.1986 г. Н. Л. със съгласието на съпругата си дарил на сина си Г. Н. Х. 1/2 ид. ч. от дворното място, заедно с правото на строеж /суперфиция/, по силата на което да си пристрои на калкан и построи жилищна сграда съгласно одобрения архитектурен план на града.
Въз основа на издадени през 1987 г. строителни книжа е построена жилищна сграда с площ от 81 кв. м., в източната част на дворното място откъм [улица], заснета в кадастралната карта с идентификатор .............. Сградата се състои от гаражен етаж, в който по проект са предвидени гараж, лятна кухня, тоалетна, склад-укритие, котелно, коридор и стълбище за етажите, като след изпълнено частично преустройство котелното и складът са обособени в едно помещение и заедно с гаража са преустроени в стаи за живеене; първи жилищен етаж, който се състои от дневна, столова, кухня, тоалетна, мокро помещение, антре, тераси и стълбище и втори жилищен етаж, който се състои от три спални, баня, тоалетна, антре, тераси и стълбище.
Н. Л. е починал на 07.04.1995 г. и е оставил за наследници по закон съпруга М. Г. Л. и деца Х. Н. Х. и Г. Н. Х..
С н. а. № .../03.09.1997 г. Г. Н. Х. прехвърлил на сина си Н. Г. Х. срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му К. П. Х. 1/4 ид. ч. от дворното място, както и целия първи жилищен етаж от построената в западната част на парцела двуетажна масивна жилищна сграда, със запазено пожизнено и безвъзмездно ползване от прехвърлителя и съпругата му на прехвърления имот.
С н. а. № .../03.09.1997 г. М. Г. Л. и Г. Н. Х. прехвърлили срещу задължението за издръжка и гледане, при запазено право на пожизнено и безвъзмезно ползване, на Н. Г. Х. - внук на първата и син на втория, съответно 1/6 ид. ч. и 1/24 ид. ч. от дворното място, както и 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от сутеренния етаж на построената в западната част на парцела двуетажна масивна жилищна сграда.
С н. а. № .../31.03.2004 г. Г. Н. Х. прехвърлил на дъщеря си М. Г. Х. срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид. ч. от дворното място, а заедно със съпругата си К. П. Х. прехвърлили построената в източната част на мястото триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ при основите от 80 кв. м., при запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване за прехвърлителите на сутеренния етаж на сградата.
В дворното място са построени и следните сгради:
1. Сграда, заснета в кадастралната карта с идентификатор ............. като хангар, депо, гараж, със застроена площ от 31 кв. м., пристроена към жилищната сграда с идентификатор ............., състояща се от склад, баня, тоалетна и коридор; достъпът до тази сграда е от сутеренния етаж на сградата с идентификатор ............. и от двора;
2. Сграда, заснета в кадастралната карта с идентификатор ............ като друг вид сграда за обитаване; сградата е стопанска, но се ползва като склад;
3. Сграда, заснета в кадастралната карта с идентификатор .............. като друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 22 кв. м., представляваща гараж, построена въз основа на строителни книжа от 1996 г. на името на Г. Х..
Въззивният съд приел, че въз основа на сделката, сключена с н. а. № ..../1997 г., ищецът Н. Х. е станал изключителен собственик на първия жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор ............., поради което отхвърлил иска за делба на този етаж и допуснал делба на сутеренния етаж от сградата при квоти 5/6 ид. ч. за Н. Х. и 1/6 ид. ч. за Х. Х..
По отношение на жилищната сграда с идентификатор ............ с площ от 81 кв. м. и едноетажната сграда /гараж/ с площ от 22 кв. м. с идентификатор ............... въззивният съд приел, че действа разпоредбата на чл. 92 ЗС и по приращение те принадлежат на собствениците на недвижимия имот, тъй като по делото няма данни за взаимно учредяване на право на строеж между съсобствениците. Съдът приел за недоказани както твърденията на ищеца за придобиване по давност на къщата с площ от 81 кв. м., така и твърдяната от ответника Х. Х. нищожност на дарствените разпореждания по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на предмет и допуснал делба на сградата с идентификатор ........... с площ от 81 кв. м. между М. Х. с квота 23/24 ид. ч. и Х. Х. с квота 1/24 ид. ч., а едноетажната сграда /гараж/ с площ от 22 кв. м. с идентификатор ............- между Н. Х. с квота 15/24 ид. ч., М. Х. с квота 8/24 ид. ч. и Х. Х. с квота 1/24 ид. ч. Въззивният съд приел и това, че дворното място има обслужващ характер по отношение на законно изградените масивни жилищни сгради, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен. Приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че незаконните строежи, каквито съставляват сгради с идентификатори .............. и ............., не следва да бъдат допуснати до делба, но не е държал диспозитив по отношение на тях.
Въззивният съд приел за правилно първоинстанционното решение в частта по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба, подадена от Н. Г. Х., М. Г. Х. и Г. Н. Х., има за предмет въззивното решение в частта, с която е допусната делба на сгради с идентификатори .............. и .............., както и в частта за присъденото по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК обезщетение в полза на Х. Х.. Считат за правилно решението в частта, с която до делба е допуснат само сутеренният етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ................. Поставят въпроса: какви са предпоставките за придобиване на собственост чрез придобивна давност по смисъла на чл. 68 ЗС. Твърдят, че елементите от фактическия състав на придобивната давност са осъществени по отношение на сгради с идентификатори ........... и .......... в полза на М. Х.; че представените по делото писмени доказателства относно ползването на сутеренния етаж от сградата с идентификатор ............. са тълкувани превратно; че въззивният съд не е обсъдил н. а. № ..../1997 г., както и решение № 1488/28.12.1998 г. по гр. д. № 949/1997 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявен от Х. Х. срещу Г. Х. и М. Х. иск за намаляване на дарението с н. а. № ..../1986 г. Твърдят, че М. Х. е изключителен собственик на сгради с идентификатори ............ и ............., за което били представени всички необходими строителни книжа и годни доказателства. Сочат, че въззивното решение е очевидно неправилно. Позовават се на решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, I-во г. о. Твърдят, че е налице съществен порок на съдебния акт поради включване в делбата на имоти, за които съд вече е разгледал спора и е постановил влязъл в сила съдебен акт, с който ги обявява за изключителна собственост на единия от съделителите, което изключва възможността за пререшаване на същия въпрос в настоящото дело. Развиват оплаквания за неправилност на въззивното решение и в частта по искането за обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Поставят въпроса: какви са предпоставките за придобиване на собственост чрез придобивна давност по смисъла на чл. 68 ЗС, като разрешен в противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който изобщо не е бил поставян за разглеждане, а именно за собствеността на М. Х. на сгради с идентификатори ............. и ............, за което били представени всички необходими строителни книжа и годни доказателства; че съдът ограничил фактическата страна на спора, изключвайки изцяло твърденията на ищеца в исковата молба, поради което било нарушено правото на защита на страните, задължението на въззивния съд съгласно т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС да измени доклада по делото, щом предметът на делото е неправилно очертан с доклада от първата инстанция, както и задължението на съда да се произнесе по обема и предмета на спора така, както е поставен от ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК; че относими към предмета на делото факти са изключени и неглижирани в цялост; че въззивното решение е очевидно неправилно. Позовават се на решение № 127/10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2019 г. на ВКС, решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 265/10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV-то г. о. Налице бил съществен порок на съдебния акт поради включване в делбата на имоти, за които съд вече е разгледал спора и е постановил влязъл в сила съдебен акт, с който ги обявява за изключителна собственост на единия от съделителите, което изключва възможността за пререшаване на същия въпрос в настоящото дело. Поддържа се и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Развити са и оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт в частта относно присъденото в полза на съделителя Х. Х. обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Касационна жалба е подадена и от съделителя Х. Н. Х., който обжалва въззивното решение в частта, с която не е допусната делба на цялата жилищна сграда с идентификатор .............., а само на сутеренния етаж. Твърди, че в решението липсват мотиви защо не е прието възражението за нищожност на дарствените разпореждания с реални части от сградата, вследствие на което до делба е допуснат несамостоятелен обект. От липсата на мотиви следва невъзможност за инстанционен контрол за обосноваността и законосъобразността на съдебния акт, поради което е налице нарушение на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК. Развива съображения по приложението на нормативната уредба, действала при сключването на сделките, както и на актуалното законодателство и обосновава теза за нищожност на сделките по н. а. № .../1974 г. и н. а. № .../1997 г. и за липса на вещнопрехвърлителен ефект на сделката по н. а. № .../1997 г. Сочи, че до делба следва да бъде допусната цялата жилищна сграда с идентификатор ............. между Г. Х. и Х. Х. при квоти по 1/2 ид. ч.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. Х. поставя въпросите: 1. длъжен ли е въззивният съд да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, като разрешен в противоречие с т.т. 18 и 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 1/1985 г. на Пленума на ВС, решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г. на ВКС, І-во т. о., решение № 69/20.03.2014 г. по гр. д. № 6690/2013 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 87/02.07.2013 г. по гр. д. № 829/2012 г. на ВКС, І-во г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. въззивният съд не е обсъдил релевантните за спора доказателства и не е изложил съображения защо приема едни, а други отхвърля, като този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на ВКС, ІІ-ро т. о. и решение № 310/04.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г. на ВКС, ІV-то г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 3. допустима ли е делба на несамостоятелен обект или делба на идеална част от вещ - поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 25/26.02.2015 г. по гр. д. № 5232/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., евентуално - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на формирана изрична съдебна практика. Касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г.о, при произнасяне по касационните жалби намира следното:
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, който се поставя и от двете групи касатори, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и възраженията и доводите на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Постоянната и безпротиворечива практика на ВКС приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства за всички правнорелевантни факти и посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните /решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 265/10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г. на ВКС, І-во т. о., решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на ІІ-ро т. о., решение № 310/04.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г. на ІV-то г. о./. В случая въззивният съд не е обсъдил наведеното от Х. Х. възражение за нищожност на разпорежданията с реално определени части от сграда с идентификатор .............. - само е посочил, че по делото е останала недоказана твърдяната от този съделител нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на предмет, и не е обсъдил всички правнорелевантни факти и събраните за тях доказателства, относими към основателността на това възражение, както и във връзка със собствеността на сградите с идентификатори ............., ............, ........... и .............. Ето защо при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за делба на дворното място и на построените в него сгради.
В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по искането на съделителя Х. Х. за определяне на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, касационната жалба, подадена от Н. Х., следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част следва да бъде прекратено. Константна е практиката на ВКС, че в тази част решението има характер на определение, което не е преграждащо и не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. С това определение не се решава спор по същество. По естеството си то е привременна мярка до приключване на делбата, няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. Затова обжалването се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІІ-101/20.12.2019 г. по в. гр. д. № 844/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта относно делбата на поземлен имот с идентификатор ............. по КК на [населено място] и на построените в него сгради.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Н. Г. Х. срещу въззивното решение № ІІІ-101/20.12.2019 г. по в. гр. д. № 844/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с характер на определение, с която е потвърдено решение № 144/18.01.2019 г. по гр. д. № 5232/2017 г. на Бургаския районен съд в частта, с която на Н. Г. Х. е предоставено ползването на сутеренния етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............. и същият е осъден да заплаща на Х. Н. Х. обезщетение за ползването в размер на 20 лева месечно и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Указва на касаторите Н. Г. Х., М. Г. Х. и Г. Н. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по 40 /четиридесет лв./ лева държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Указва на касатора Х. Н. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесе 40 /четиридесет лв./ лева държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесени такси делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: