Р Е Ш Е Н И Е № 51 [населено място], 25.04. 2024 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2602 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Фешън Съплай“ ЕАД против решение № 552/01.08.2022г. по в.т.д. № 278/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 84/23.12.2021г. по т.д. № 56/2021г. на ОС-Благоевград за осъждане на касатора да заплати на "Жизатекс“ООД сумата от 156 000 лв. - авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски, за които е издадена фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. поради разваляне на договора с уведомление от 13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 9 660,52 лв., представляваща сторени по делото разноски. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил наведеното с въззивната жалба оплакване, че първостепенният съд необосновано е приел, че допълнителните 200 000 бр. маски са били договорени, а при условията на евентуалност – че са договорени по договора по фактура № [ЕГН]/19.05.2020 г., а не към този по фактура № [ЕГН]/20.05.2020 г. Счита, че не е било обсъдено в цялост уведомление от 13.11.2020 г., с оглед съдържанието на което ищецът признава, че договореното количество маски по фактура № [ЕГН]/19.05.2020 г. е 250 000 бр. и допълнително уговорените 200 000 бр. не се отнасят до него. От една страна въззивният съд е приел, че са налице два самостоятелни договора за по 250 000 бр. маски, а след това извършва преценка за общо дължимо количество от 700 000 бр., без да се отнесе изменението към някой от двата договора и след това при неизяснена фактическа обстановка е преценявал неизпълнение само спрямо единия от договорите. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд за липса на договорка за периодична доставка, като в тази връзка не е обсъдено възражението по въззивната жалба относно представеното извлечение от хронологичния регистър. Касаторът счита, че е налице договор за периодично изпълнение, поради което развалянето по чл.88, ал.1 ЗЗД има действие само занапред. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Жизатекс“ООД оспорва основателността на същата. Счита, че не е налице признание от негова страна за договорено крайно количество по процесния договор на 250 000 бр. маски, като от доказателствата по делото се установява, че допълнителното количество от 200 000 бр. маски е било отнесено по волята на страните само към договора по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. Правилни според ответника се явяват изводите на САС, че е налице неточно изпълнение на същия договор, тъй като на 20.11.2020 г. не е било доставено дължимото количество от 450 000 бр. маски, което е обусловило правото на възложителя да развали договора. С определение № 985/07.11.2023 г. по т.д. № 2206/2022г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд е бил предявен главен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на „Фешън Съплай“ ЕООД да заплати на „Жизатекс“ООД сумата от 156 000 лв., представляваща авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски, за които е издадена фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г., поради разваляне на договора с уведомление от 13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г., до окончателното плащане на задължението. В отношение на евентуалност е бил предявен и иск с правно основание чл.307 ТЗ, за намаляване на цената на 24 000 лв. и иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 013 лв., предявен като частичен. Констатирал е, че в исковата молба се навеждат твърдения, че през месец май 2020 г. страните са сключили два търговски договора, по силата на които „Фешън Съплай“ ЕООД се задължило да изработи, опакова и достави на „Жизатекс“ ООД общо 500000 броя трислойни маски от хидрофобиран полипропилен с телче на обща стойност 312 000 лв. На основание проформа фактури с №50/11.05.2020г. и №51/12.05.2020г., на 19.05.2020г. ищцовото дружество заплатило общо сумата от 312 000 лв., след което били издадени Фактури №[ЕГН]/19.05.2020г. и №[ЕГН]/20.05.2020г., обективиращи двата търговски договора, всеки от които за доставката на 250 000 бр. маски на стойност от 156000 лв. с ДДС. Срокът бил удължен до 11.06.2020г., поради производствен проблем, но изпълнение не последвало. С оглед на забавата ответното дружество е предложило компенсация, изразяваща се в доставка на още 200 000 броя маски /или общо 700 000 бр./. На 30.10.2020 г. дружеството приело да бъде компенсирано по този начин с краен срок на доставката 07.11.2020 г. В тази връзка била изпратена мостра, която на 02.11.2020 г. била одобрена от „Жизатекс“ ООД. Предвид неизпълнение на договорното задължение, ищцовото дружество е изпратило писмено уведомление за разваляне на договора за доставка на 250 000 броя маски по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. и за връщане на платената цена по него до 20.11.2020 г. Уведомлението е било изпратено по електронен път на адреса, на който е осъществявана кореспонденцията между страните. След обсъждане на разменената между страните електронна кореспонденция и гласните доказателства САС е намерил за доказано сключването на договор за изработка и доставка на 500 000 бр. маски, чиято обща цена от 312 000 лв. е била авансово заплатена, за което ответното дружество е издало две фактури №[ЕГН]/19.05.2020 г. и №[ЕГН]/20.05.2020 г., всяка за доставка на 250 000 броя маски на стойност от 156 000 лв. Също така е установил, че по отношение на срока за изпълнение и количеството на броя маски, предмет на процесния договор, страните са постигнали няколко последващи уговорки, с които същият е бил променен. Взел е предвид съобщението във “Вайбър”от 29.10.2020 г., с което св. Г. Д. /като представител на изпълнителя-продавач, а така също и на осн. чл.301 ТЗ при липса противопоставяне от страна на управителя/ е предложил доставката на общ брой от 700 000 броя маски с телче по 50 бр. в кутия за 07.11.2020 г., като ищцовото дружество е одобрило така предложените параметри за доставка и е поискало мостри, които дружество-изпълнител е изпратило. В подкрепа на горното е било ценено и адресираното до касатора съобщение по ел. поща от 30.10.2020 г. и съобщението от 02.11.2020 г., с което се потвърждава, че ответното дружество е изпратило мостри. Въззивната инстанция е намерила, че с оглед постигнатите нови уговорки между страните в срок до 07.11.2020 г. ответното дружество е следвало да престира 700 000 броя маски. На 13.11.2020 г. "Жизатекс" ООД е изпратило писмено уведомление до "Фешън Съплай"ЕООД за развалянето, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД поради отпаднал икономически и търговски интерес от реално изпълнение на договора за доставка на 250000 бр. маски, за който е издадена Фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г., като е била отправена покана в срок до 20.11.2020 г. да бъде върната заплатената по договора цена от 156 000 лв. От съдържанието на същото САС е установил, че е бил даден срок до 20.11.2020 г. за доставката на останалите 250 000 броя маски по фактура №[ЕГН]/20.05.2020 г., като при неизпълнение в срок договорът е следвало да се счита за развален. В отговор касаторът е заявил, че е изправна страна по процесния договор, не счита същия за развален и щял да достави всички 500 000 бр. маски в уговорения срок 07.11 - 26.11.2020 г. САС е обсъдил складова/стокова разписка №10529/20.11.2020 г., с която управителят на ищцовото дружество е отказал да приеме доставена стока, описана като „маски за еднократна употреба с телче по поръчка от м. май“ без посочено количество, като основание за отказ е отразено, че липсва договорно основание за получаване. Установил е, че от страна на ищцовото дружество била приета единствено стока по фактура №[ЕГН]/20.05.2020 г., описана като „маски за еднократна употреба с телче по поръчка от м. май в опаковка по 50 бр.“ – 113 кашона по 2200 бр. и 1 кашон по 1400 бр. Констатирал е, че в последваща кореспонденция ответното дружестество е посочило, че изработените и отказани да бъдат получени 250 000 бр. маски се пазят в склад на ответника, откъдето могат да бъдат получени. По отношение соченото от касатора основание за разваляне на договора по Фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. решаващият състав е приел, че променените цени на маските, предмет на доставка, когато средната пазарна цена се изменила след сключването на договора, не са определящо обстоятелство за безполезност на изпълнението. Изложил е съображения, че липсата на подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се санира, ако в хода на производството по делото длъжникът не изпълни задължението си в обективно подходящ за това срок. Счел е, че срок от една седмица след получаването на уведомлението за разваляне на договора следва да се приеме за подходящ. Ответникът по иска се е бранил именно, чрез установяване на обстоятелството, че на 20.11.2020 г. е доставил уговореното. Въззивната инстанция е отбелязала, че длъжникът е признал, че не е доставил 700 000 бр.маски, а е доставил 500 000 бр. маски с твърдението, че договорка за промяна на бройките между страните не е постигната. Посочил е, че кредиторът не е длъжен да приеме нещо различно от уговореното и тъй като се установява, че постигнатата уговорка е за 700 000 бр. маски при заплатената от купувача цена, отказът му да приеме доставката е бил обоснован, тъй като неизпълнената част не е незначителна и след изтичането на подходящия едноседмичен срок е настъпил ефектът на развалянето. Поради което и е заключил, че искът за връщане на дадената по процесната фактура цена от 156 000 лв. е основателен. По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: В цитираната от касатора съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г., ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС и в служебно известните на състава на ВКС решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 216/04.01.2011г. по т.д. № 87/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., е застъпено последователно становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя така дадения отговор. По основателността на касационната жалба: Изложеният по-горе отговор обуславя извод за основателност на оплакванията за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане на релевантни за спора доводи и доказателства. Неизяснен е останал основният спорен между страните въпрос относно предмета на договора по Фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. и как се отразили върху него последващите сключването му уговорки за промяна в количествата на маските, които следва да се изработят и доставят. Доколкото касаторът поддържа по отношение вида на договорите единствено възражението си за наличие на договор за периодично изпълнение, а ответникът по касацията споделя установеното от въззивната инстанция сключване на два договора по двете процесни фактури, настоящият състав на ВКС намира, че с оглед събраните доказателства, наведеното в касационната жалба оплакване в тази връзка е неоснователно. Съобразно електронно писмо с поръчка от „Жизатекс“ООД от 11.05.2020 г., допълнено с последващо писмо от същата дата, за изработка и доставка на 500 000 бр. маски по две фактури, всяка за 250 000 бр. със съответна единична цена, респ. електронно писмо от 14.05.2020 г. от „Фешън съплай“ ЕООД в отговор на горепосочените с прилагане на две проформа фактури, както и разменената електронна кореспонденция в периода 15.05. - 21.05.2020 г. с прилагане от „Жизатекс“ООД на две платежни нареждания, а от „Фешън съплай“ ЕООД на две фактури, всяка за по 250 000 бр. маски, обосновано въззивният съд е приел, че се касае до два договора за изработка, опаковка и доставка на посочената стока с еднакъв падеж на задължението на изпълнителя. От така коментираните доказателства не се установява постигнато съгласие за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж да настъпва през предварително определени интервали от време, като размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Воденият от касатора хронологичен регистър отразява записвания по първични счетоводни документи, като не се установяват такива относно договор с периодично изпълнение. Страните не спорят, че до 27.10.2020 г. посочените количества по двете процесни фактури не са били доставени. САС е обсъдил последвалата кореспонденция между дружествата по приложение „Вайбър“, установена и от гласните доказателства /св.Д./, и въз основа на тези доказателства обосновано е приел след прилагане на чл.301 ТЗ, че страните са се споразумели да бъде увеличено общото договорено до този момент количество – от 500 000 бр. маски на 700 000 бр., без промяна във вече платената цена, със срок на доставка 07.11.2020г. Неоснователно е оплакването по касационната жалба, че управителят на дружеството-касатор се е противопоставил на изменението след узнаване. Касаторът се позовава на кореспонденция по „Вайбър“ от 29.10.2020 г., но не отчита факта, че тази с управителя на „Фешън съплай“ ЕООД не съдържа информация относно вече договорено допълнително количество маски, а само относно промяна в пазарната цена на стоката, а така също предхожда във времето /като час/ кореспонденцията със св. Д., при водене на която последният се е съгласил за дружеството-изпълнител за доставка на 700 000 бр. маски. Ето защо следва да се приеме, че управителят Д. С. е узнал за договорената промяна в количеството по двете процесни фактури след получено електронно писмо на 30.10.2020 г., като не се е противопоставил на изменението. При така установена фактическа обстановка и при направено изрично оплакване във въззивната жалба, че договорените в повече маски не следва да се отнесат към договора по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г., въззивният съд не е обсъдил в цялост доказателствата по делото и доводите на въззивника. Не е разгледал как това изменение в количествата се отнася към двата самостоятелни договора по двете фактури, а оттук не е разгледал неизпълнението конкретно по процесния - по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. Обсъждал е общи количества по двата договора, доставката общо по двата договора, общо неизпълнена част и е преценявал дали тя е назначителна с оглед общия по двата договора интерес на кредитора. Съставът на ВКС като съобрази самостоятелния характер на двата договора по двете фактури, уговарянето по тях на еднакви количества маски и еднакви цени, последвалото след сключването им съгласие за изменение в бройката - още 200 000 бр. маски, без да се променя вече договорената и авансово платена от възложителя цена, като реално се достигне до по-ниска единична цена за бройка, намира, че се касае до равно изменение в количествата по двата договора. Преценено съвкупно с горните доказателства уведомлението от 13.11.2020 г. от страна на възложителя /за разваляне на договора по фактура№ [ЕГН]/19.05.2020 г. поради отпаднал икономически интерес и за даване на срок до 20.11.2020 г. за доставка на маските по другия договор/ не съдържа признание, че крайното договорено количество е 250 000 маски, а не по-голямо. Видно от същото уведомление посочването на количеството стока е с оглед отразеното в първоначално издадената по този договор фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г., а като продължение на горното е и писмо от 19.11.2020 г., в което изрично възложителят е коментирал изменението в двата договора за увеличение на общата бройка с 200 000 бр. маски. Налага се извод, че по всеки един договор бройките на маските са били увеличени със 100 000 бр. или по процесния договор по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. са се дължали 350 000 бр., като е бил променен и срокът за изпълнение - 07.11.2020 г. Предвид становищата на страните и разменената кореспонденция в периода 13.11.2020 г. - 19.11.2020 г. правилно въззивният съд е установил, че на 07.11.2020 г. не е настъпило изпълнение на задълженията по процесния договор. В съотвествие с доказателствата по делото обосновано САС е заключил, че на 20.11.2022 г. касаторът е престирал в базата на възложителя 500 000 бр. маски, от които последният е приел само 250 000 бр. и е отказал получаването на останалите 250 000 бр. Неоснователни в тази връзка са оспорванията на „Жизатекс“ООД, че не се доказва доставено количество извън приетите 250 000 бр. Обективираното в стокова разписка № 10529 от 20.11.2020 г. изявление на управителя на възложителя, че не приема доставена готова продукция по поръчка от м. май /2020г./ в опаковка по 50 бр., тъй като липсва договорно основание за получаването, следва да се преценява ведно с: договореното за доставка първоначално количество по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. с падеж през м.май 2020 г. – 250 000 бр., към което се препраща; мотива за този отказ - изявлението за разваляне на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД от 13.11.2020 г. и демонстрираната с писмо от 19.11.2020 г. готовност на касатора да достави общо количество от 500 000 бр. В тази връзка правилно са били ценени и показанията на св.Д., които са безпротиворечиви в частта, че лично той и шофьорът са натоварили цялото количество от 500 000 бр. Допуснатото от въззивния съд и посочено по-горе процесуално нарушение е съществено, защото е довело до необоснована преценка налице ли е изпълнение на задължението по процесния договор по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. за доставка на 350 000 бр. маски с престирането на 20.11.2020 г. на 500 000 бр. маски, респ. е довело до неправилно приложение на чл.87, ал.4 ЗЗД. ВКС счита, че отказът на кредитора да получи изпълнение по посочения договор е бил неоснователен. Мотивиран е бил с предхождащото изявление от 13.11.2020 г. за развалянето на договора без предизвестие поради отпаднал интерес, като правилно САС е намерил, че това основание не е било изпълнено. В кратък период преди изявлението възложителят е проявил инициатива, с оглед обсъдената по-горе кореспонденция по приложение „Вайбър“ и по електронна поща /27.10.2020 г. – 30.10.2020 г./ и сам е поискал увеличаване количествата на маските и то като начин за компенсиране на променените пазарни цени, което договаряне и е постигнал. Ето защо същата икономическа причина не може да бъде използвана само две седмици по-късно за обосноваване на хипотеза на „безполезност на изпълнението“ и то единствено по първия от двата еднакви като условия договори. Тъй като кредиторът неоправдано не е приел предложеното му от длъжника изпълнение, той е изпаднал в забава на осн. чл.95 ЗЗД, съответно на осн. чл.96, ал.1 ЗЗД длъжникът се е освободил от нейните последици, вкл. и от възможността кредиторът да развали договора. Горното налага извод за неоснователност на предявения иск за връщане на платената по процесната фактура сума от 156 000 лв., поради разваляне на договор по фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. с уведомление от 13.11.2020 г. На осн. чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение на САС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на главния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 156 000лв., което възстановява висящността на евентуалните искове по чл.307 ТЗ и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД /частичен/. Тъй като последните не са били разгледани от въззивната инстанция, делото следва да се върне за произнасяне по тях от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на спора, на осн. чл.294, ал.2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе по въпроса за разноските и за настоящето производство. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 552/01.08.2022 г. по в.т.д. № 278/2022 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 84/23.12.2021г. по т.д. № 56/2021г. на ОС-Благоевград, като вместо него ПОСТАНОВЯ: ОТХВЪРЛЯ иска на "Жизатекс“ООД за осъждане на „Фешън съплай“ЕАД да заплати сумата от 156 000 лв. - авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски, за които е издадена фактура №[ЕГН]/19.05.2020 г. поради разваляне на договора с уведомление от 13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Връща делото на друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално съединените искове по чл.307 ТЗ и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: