О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№349

[населено място],22.05.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1623 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], и „Обединена българска банка“ АД, [населено място], срещу решение №53 от 27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
Касаторът „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение №129/09.11.2016 г. по т.д.№31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], срещу „Обединена българска банка“ АД, [населено място], и „Хенкел и Кох –България“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д. №98 от 21.02.2007г. на Нотариус В. Т., с район на действие РС Добрич, поради противоречие със закона.
Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че въпреки наличието на легална дефиниция на понятието „публичен склад за зърно“, въззивният съд е извършил свое собствено тълкуване и е придал смисъл на понятието, което законодателят не е предвидил.Излага доводи, че с това понятие се обозначават юридически лица, а съдът неправилно го е отнесъл към притежаван от „Хенкел и Кох – България“ ЕООД недвижим имот. Поддържа, че от момента на издаването на лицензия за публичен склад на дружеството „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, същото е следвало да се съобразява в ограниченията, предвидени в чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./. Твърди, че разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТСЗ /отм./ установява абсолютна забрана за публичния склад да бъде поръчител, залогодател и гарант по заеми на трети лица, нарушението на която обуславя нищожност на сключените договори за ипотека.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. При наличие на легална дефиниция в закона, задължен ли е съдът в своята правоприлагаща дейност да се съобрази с легалното определение на понятието или има право да извежда съдържанието на това понятие по тълкувателен път? 2. Как следва да се разбира понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? По първия въпрос се позовава на противоречие с решение №83 от 16.03.2009г. по гр.д.№5741/2007г. на ВКС, ГК, II г.о., решение №35 от 24.03.2016г. по гр.д.№5784/2015г. на ВКС, ГК, II г.о., решение №210 от 26.11.2012г. по т.д.№367/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №102 от 11.07.2012г. по т.д.№1294/2011г. на ВКС, ГК, II г.о. По втория въпрос се позовава на противоречие с решение №102 от 15.06.2009г. по т.д.№835/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касация „Обединена българска банка“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба и поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по касация „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Подадената е касационна жалба и от „Обединена българска банка“ АД, [населено място], срещу решение №53 от 27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено решение №129/09.11.2016г. по т.д.№ 31/2016г. на Добрички окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], срещу „Обединена българска банка“ АД, [населено място], и „Хенкел и Кох – България“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС Каварна, поради противоречие със закона, като вместо това е прогласен за нищожен Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №11, том III, рег.№1803, нот.д.№337 от 23.03.2007г. на Нотариус Й.П., с район на действие РС [населено място], върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич, на основание чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД вр. чл.10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./- поради противоречие със закона.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като са налице всички касационни основания по чл.281 т.3 предл.1-2 от ГПК. Счита, че въззивният съд не е изложил мотиви относно правните си изводи, с което е допуснал нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на страните и в частност възражението на банката, че правилото на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ е неприложимо към учредяването на ипотека, тъй като за учредяването на ипотеки върху складовите помещения е предвиден специален ред в чл.10 ал.2 от ЗСТЗ /отм./. Поддържа,че съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като е преценил погрешно предметния обхват и точния смисъл на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните? 2. Длъжен ли е съдът при мотивирането на съдебното решение да изложи собствени правни изводи в отговор на доводите на страните, като посочи защо не възприема правните доводи на една от страните и защо възприема доводите на другата страна, или е достатъчно само да възпроизведе направените възражения, но без да им даде отговор? 3. Мотивирано ли е съдебно решение, в което съдът е възпроизвел направените от страните възражения и правни доводи, но не ги е обсъдил съобразно чл.235 ал.2 от ГПК? По отношение на тези въпроси поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК като твърди, че въззивният съд е допуснал отклонение от разясненията в ППВС №7/1965г. и ТР №1/04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и от практиката, формирана с решение №212/01.02.2012г. по гр.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №94/28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на ВКС, ІV г.о. Поставя като обуславящи изхода на спора и следните материалноправни въпроси: 2.1. Попада ли ипотека, учредена за обезпечаване на чужди задължения върху недвижим имот, представляващ складово помещение, за което е издадено разрешение за публичен склад по ЗСТЗ /отм./, сред сделките, забранени с чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./? 2.2. Абсолютна ли е въведената забрана по чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ или визираните в разпоредбата сделки могат да бъдат извършвани със съгласие на контролния орган по ЗСТЗ /отм./? 2.3. Съставлява ли противоречие на закона по смисъла на чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД нарушаването на всяка императивна правна норма и по – специално нарушението на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./? 2.4. Учредяването на ипотека за чужди задължения върху помещения, в които е разрешено осъществяването на дейност като публичен склад по ЗСТЗ /отм./, нищожно ли е, когато е извършено с разрешение на Националната служба по зърното, респ. забраната по чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ засяга ли и ипотеките? 2.5 Нарушаването на въведената забрана по чл.10 ал.1 от ЗСТЗ/отм./, ако забраната се приеме за приложима към ипотеките, какви последици има и може ли да има други правни последици, освен посочените в закона – в частност може ли да доведе до нищожност на ипотеката? 2.6 Действие или сделка, извършени в нарушение на въведена забрана в интерес на конкретен кръг лица, нищожни ли са или относително недействителни, когато законодателят не е посочил това изрично? По поставените материалноправни въпроси касаторът поддържа противоречие с решение №98 от 27.04.2017г. по гр.д.№60379/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Касаторът „Обединена българска банка“ АД, [населено място], е подал в срок и втора касационна жалба вх.№ 2381/22.04.2019г. чрез адвокат Я. В., адв. Я. Ч. – Д. и адв. И. С., които са го представлявали във въззивното производство и чиито пълномощия не са оттеглени. В жалбата се поддържат доводи за неточно тълкуване и приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК към втората жалба на „ОББ“ АД е формулиран следния материалноправен въпрос: „Ако и доколкото може да се приеме, че с учредяването на процесната ипотека върху зърнобаза Шабла е нарушена забрана, съдържаща се в чл.10 ал.1 от ЗТСЗ /отм./, как се отразява това върху действителността на договора за ипотека?“ Въведено е допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като се сочи противоречие с решение №98 от 27.04.2017г. по гр.д.№60379/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
В депозирания от „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], отговор на касационната жалба са изложени твърдения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, като са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че и по двете процесни договорни ипотеки собственикът на имотите има качество на ипотекарен длъжник, който чрез учредените ипотеки е обезпечил вземането за главница, лихви и разноски по облигационен заем, предоставен от „ОББ“ АД на трето лице - „Зърнени храни - Шабла“ ЕАД. Въззивният съд е приел, че не всеки обект за съхранение на зърно представлява „публичен склад за зърно“, като освен, че е необходимо да са изпълнени посочените в чл.9 от ЗСТЗ /отм./. условия за вместимост, както и финансовите условия, за да придобие обектът качество „публичен склад“, следва да бъде издадена и лиценция за извършване на дейност като публичен склад /арг.чл.9 ал.4 от ЗСТЗ отм./. Стигнал е до извода, че към момента на учредяване на процесната ипотека за зърнобаза [населено място], зърнобазата не е била лицензирана като публичен склад по смисъла на чл.9 от ЗСТЗ /отм./. и забраната, въведена с чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, е неприложима относно обременяването с тежести на този имот. Счел е за неоснователен довода на въззивния жалбоподател, че лицензията на „Хенкел и Кох - България“ ЕООД за зърнобаза Шабла разпростира забраната по чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ върху цялото имущество на дружеството - респективно и върху зърнобаза Добрич. Посочил е, че лицензията се издава за конкретен обект, т.е. за конкретна зърнобаза, и то не за всички вместимостти, находящи се в конкретната зърнобаза, а само за означените в схемата на зърнобазата. С оглед на това е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./ за обявяване на нищожността на Договор за учредяване на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д.№98 от 21.02.2007г. на нотариус В. Т., с район на действие РС Добрич, поради противоречие със закона. Счел е за основателен иска за прогласяване недействителността на учредената ипотека на зърнобаза Шабла, поради това, че същата зърнобаза е била лицензирана като публичен склад към момента на учредяване на ипотеката - 23.03.2007г. Изтъкнал е, че „Хенкел и Кох-България“ЕООД, в качеството си на собственик на зърнобаза Шабла с лицензия за публичен склад, е обезпечил вземане на банката към трето лице, като по този начин е нарушил забраната на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК на „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], втори въпрос относно съдържанието на понятието „публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ се явява обуславящи за изводите на въззивния съд. Въззивният съд е обосновал преценката си действителност на договорна ипотека, съгласно НА №46, том II, рег.№1831, нот.д. №98 от 21.02.2007г. на Нотариус В. Т., с район на действие РС Добрич, с довода, че към момента на учредяване на процесната ипотека зърнобазата не е била лицензирана като публичен склад по смисъла на чл.9 от ЗСТЗ /отм/. Съответно даденото от съда тълкуване на понятието „публичен склад“ е обусловило решаващия му извод за неоснователност на предявения иск за установяване нищожността на посочения договор за ипотека. По този въпрос е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По въпроса е формирана практика с решение №102 от 15.06.2009г. по т.д.№835/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., в което е прието, че договор за влог на зърно в публичен склад ще е налице само ако влогоприемателят по него е „публичен склад“, какъвто по смисъла на чл.9 от същия закон е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции с предмет на дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи. Не следва да бъде допускано касационно обжалване и по първия поставен от касатора въпрос, доколкото той също е обвързан с оплакванията за неправилно интерпретиране на понятието „публичен склад за зърно“ от въззивния съд.
Обуславящ за изхода на производството е и поставеният от касатора „ОББ“ АД първи материалноправен въпрос относно съотношението на разпоредбите на чл.10 ал.1 и чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./ За да прогласи недействителността на учредената ипотека на зърнобаза Шабла, въззивният съд е приел, че „Хенкел и Кох-България“ ЕООД, в качеството си на собственик на зърнобазата с лицензия за публичен склад, е обезпечил вземане на банката към трето лице, като по този начин е нарушил забраната на императивната норма на чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросът може да бъде конкретизиран по следния начин: „Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./?“ Не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото цитираното от него решение №98 от 27.04.2017г. по гр.д.№60379/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., разглежда последиците от нарушаването на изискванията на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./ при учредяването на ипотека, но не разграничава приложното поле на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТСЗ /отм./ от това на разпоредбите на чл.10 ал.2 и ал.3 от същия закон. По така уточнения материалноправен въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед на това, че по същия няма формирана практика на ВКС. По останалите въпроси в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК на „ОББ“ АД съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора, доколкото те са обусловени от отговора на първия поставен от касатора въпрос.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по поставените от двамата касатора правни въпроси, както следва: 1. Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? 2. Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл.10 ал.1 от ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1805,46 лв. с оглед на цената на иска, по който е постановената обжалваната от този касатор част от решението, а касаторът „Обединена българска банка“ АД, [населено място], следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3067,26 лв. съответно на обжалваната от него част от решението.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №53 от 27.02.2019г. по в.т.д.№672/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касатора „Джи Си България 2011“ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 805,46 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора „Обединена българска банка“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3067,26 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето им в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.