О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307 гр. София, 16.04.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3905/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура - София срещу решение № 1113/04.06.2020 г. по гр. д. № 1084/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, десети състав. Ответникът М. А. С., чрез адв. Я. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира следното. Предмет на обжалване е цитираното въззивно решение в частта, с която след отмяна на решение № 8151/02.12.2017 г. по гр. д. № 7841/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, 23 състав в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от М. А. С. против Прокуратура на РБ (ПРБ) за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.06.2012 г. присъда № 83/05.11.2009 г. по НОХД № 83/2008 г. на Софийски военен съд, за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., е присъдена сумата от още 20 000 лв. - обезщетение на неимуществени вреди от горепосоченото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2014 г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на иска по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение, в размер на сумата от 100 000 лв. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират. Установил е, че с влязла в сила (на 22.06.2012г.) присъда № 83 от 05.11.2009 г. по НОХД № 83/2008 г. на Софийския военен съд ищецът М. А. С. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 НК. Предвид на това в обжалваното решение е прието, че действията на прокуратурата по образуване на наказателно производство срещу ищеца, провеждане на процедура по екстрадирането му пред съдебните органи на Република Чехия, вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от около три години и обвинение в извършване на престъпление, поддържано неколкократно и системно пред първоинстанционния и въззивен наказателен съд, са били незаконни по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ. Мотивирани са съображения относно обстоятелствата, меродавни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди: продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство от около 10 години; търпените ограничения в личната свобода на незаконно обвиненото лице, свързани с правото му на свободно придвижване чрез налагане на най – тежката мярка на процесуална принуда за срок от около три години, изменена в „парична гаранция“ от 10 000 лв. и налагане на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната“ за период от 18.12.2003 г. до 29.05.2009 г., с ограничаване правото му на труд; търпените като последица от това ежедневен дискомфорт и значителни неудобства за изключително дълъг период от време; негативните изживявания и емоции, изпитване на чувство на срам и вина, както са създали трудности при завръщане на лицето към обичайния си начин на живот след оправдаването му; дискредитирането на доброто му име и уронването на честта и достойнството му, както в обществото, така и в професионалните среди; широкото разгласяване на случая в средствата за масово осведомяване (макар според съда това да не е резултат от действията на прокуратурата) и на обстоятелствата относно повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение и наложените му мерки за неотклонение, които станали достояние на неограничен кръг от хора широк и са довели до накърняване на честта и достойнството му. Инстанцията по същество е отрекла причинно - следствена връзка между действия на органите на ответника по процесното незаконно обвинение и прекратеният брак на ищеца, както и настъпилата смърт на баща му. При съобразяване с горните обстоятелства и с обществено – икономическите условия в страната, а и с обичайния стандарт на живот съдът е приложил чл. 52 ЗЗД и определил сумата от 120 000 лв. за достатъчно, справедливо и адекватно обезщетение на засегнатите нематериални блага. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които счита значими за изхода по делото, а именно: -за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се основава на задължителната преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД; - за задължението на съда, сезиран с иск за реализиране на отговорност от дейност на правозащитни органи по ЗОДОВ да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между твърдяното незаконно обвинение и причинените вреди и - за приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице. Твърди, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в раздел ІІ от мотивите към т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. (по първото питане), в постановките по т. т. 3 и 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, както и с тези по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС (по второто) и с решение № 159/09.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 89/2019 г., III г. о.; решение № 100/08.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о.; решение № 191/20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о. и решение № 150/26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2012 г., III г. о. (по третото питане). Настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация на въззивното решение. Касационното обжалване следва да се допусне по поставените материалноправни въпроси за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определянето на обезвредата в тези случаи при преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези въпроси обуславят изхода по делото и формират общо основание за селекция на касационната жалба. Те осъществяват и допълнителното основание с оглед обоснованото отклонение със сочената задължителна практика - ППВС № 4/23.12.1968 г. и установената практика на ВКС, формирана с решенията, на които страната се позовава и прилага. Затова обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на атакувания въззивен акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. и с решение № 159/09.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 89/2019 г., III г. о., решение № 100/08.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о. и решение № 150/26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2012 г., III г. о. По отношение на повдигнатия от касационния жалбоподател втори въпрос следва да се посочи, че той ще се обсъди като довод срещу правилността на въззивното решение в производството по разглеждане на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1113/04.06.2020 г. по гр. д. № 1084/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, десети състав. Прокуратура на Република България не дължи такса. Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.