4 Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр. София, 11 октомври 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора.....................Искра ЧОБАНОВА..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1129 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Х. А. за възобновяване на нохд № 2141/10г. на Софийски районен съд и внохд № 4923/11 г. на Софийски градски съд, НО – 13 въззивен състав. В искането се твърди, че при разглеждането на делото в първата инстанция са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; материалният закон не е приложен правилно и наложеното наказание е несправедливо. Излагат се доводи, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт не е коментирано споразумението на сънаследниците за разпределение на сумите от продажбата, като е останал недоказан размерът на получената сума; че липсват доказателства за специалната цел и умисъла на осъдения; наличие на основания за евентуално търсене на отговорност и от останалите сънаследници. Като съществено нарушение на процесуалните правила се визира осъждането на А. по непредявено с обвинителния акт обвинение. На последно място се посочва, че при определянето на наказанието съдилищата не са взели предвид възрастта на осъдения, чистото му съдебно минало, добри характеристични данни. Настоява се алтернативно за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на осъдения; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от защитника на осъдения А. - адв. И.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е бил приложен правилно от инстанционните съдилища. Осъденият А. в лична защита моли за постановяването на оправдателна присъда, като заявява, че е представил само два нотариални акта, удостоверяващи неговия дял от имота. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 2141/10г. на Софийски районен съд, Д. А. бил признат за виновен в това, че за времето от 10.03.2000г. до 06.04.2000г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В. Г. А. и М. К. Г., че освен него, брат му С. Х. А., Б. И. К., А. И. А., М. К. Д. и Е. К. С. няма други наследници на имот, находящ се в [населено място], на [улица], като на 06.04.2000г. представил пред В. Г. А., М. К. Г. и нотариус Ц. П. С. удостоверение за наследници № 758/1993г., в което не фигурирала като наследник М. – К. Т. – К. и с това причинил на М. – К. Т. - К. имотна вреда в размер на 7750 щатски долара с левова равностойност 15 748. 23 лв., като причинената имотна вреда е големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, пр.1 и 2 от НК му било наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за изпитателен срок от пет години. С решение № 445 от 29.03.2012 г., постановено по внохд № 4923/2011 г., на Софийски градски съд, 13 въззивен с-в, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. При провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения. Според обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, А. е обвинен за възбуждане и поддържане на заблуждение у В. А. и М. Г. относно наличието на още един съсобственик на имота, с което на последните била причинена имотна вреда в размер на 7 500 щатски долара с левова равностойност 15 748. 23 лв. С постановената от районния съд присъда осъденият бил признат за виновен за възбуждане и поддържане на заблуждение у А. и Г., но приел, че имотната вреда била причинена на М. – К. Т. – К., за което нито с обвинителния акт, нито в хода на първоинстанционното производство по реда на чл.287 от НПК не било повдигнато обвинение. Оплакването за допуснато съществено нарушение на правото на защита на осъдения било посочено във въззивната му жалба, но в мотивите на въззиввното решение декларативно е отбелязано, че съдът не съзира допуснато нарушение, доколкото подсъдимият се е защитавал по същите факти. Така изразеното разбиране не се споделя от касационния съд. Елементите от обективната страна на престъплението по основния състав на чл.209 от НК изискват точно посочване на наличието на специална цел – получаване на имотна облага; изпълнително деяние - възбуждане и/или поддържане на заблуждение у конкретно лице и като резултат причиняване на имотна вреда на това или друго лице. Осъденият е бил обвинен в причиняването на имотна вреда на А. и Г. у които се твърди, че възбудил и поддържал заблуждение. Именно поради тази причина първостепенният съд е отказал да конституира М. – К. К. като частен обвинител и граждански ищец, тъй като последната според обвинението не е имала качеството на пострадала от престъплението. С постановения съдебен акт районният съд е приел, че имотните вреди са причинени на нея, което обстоятелство не фигурира в обвинителния акт, т.е подсъдимият е бил признат за виновен по непредявено обвинение, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. С присъдата е постановен и оправдателен диспозитив по отношение на единственото повдигнато релевантно обвинение за причинена имотна вреда на В. А. и М. Г.. Основателни на следващо място се явяват и съображенията за нарушение на закона. Доколкото на осъдения е било повдигнато обвинение за квалифициран състав на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, размерът на имотната вреда се явява и определящ за правната квалификация. В мотивите на присъдата е възпроизведена изцяло обстоятелствената част на обвинителния акт, в който е прието, че вредата възлиза на една четвърт от продажната цена. Без каквото и да било обсъждане е останал приложеният на л. 34 от досъдебното производство нотариален акт за собственост на 1/3 идеална част от сградата и 1/3 идеална част от дворното място на имота, находящ се на бул. ”ІХ септември” (сега „Ц. Б. ІІІ) № 200,[жк]при равни части за осъдения А. и брат му С. А., за който нотариален акт няма данни да е бил отменен. С оглед изложеното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира, че постановените присъда и решение следва да бъдат отменени по реда на възобновяването и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото да бъдат изяснени в пълнота всички въпроси отнасящи се до обективната страна на обвинението – кои са лицата у които е възбудено и поддържано заблуждение; начинът по който е станало това; от кое лице е било представено удостоверението за наследници №758/1993г., издадено от ТОА „Оборище”, извършено ли е било деклариране пред нотариуса за липса на права на трети лица върху имота и от кои от сънаследниците; какъв е размерът на дяловете на сънаследниците върху имота; как е била разпределена между тях платената от купувачите сума и размерът на получените парични средства. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда от 30.05.2011 г. по нохд № 2141/10г. на Софийски районен съд, 14 с-в и решение № 445 от 29.03.2012г. по внохд № 4923/11 г. на Софийски градски съд, НО – 13 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :