Р Е Ш Е Н И Е № 556 София, 15 декември 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Мадлена Велинова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1780 по описа за 2012 година Производството е за възобновяване на нохд.№2414/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив и внохд.№520/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив образувано по искане на осъдения Т. Б. М.. В искането ,което се поддържа в съдебно заседание от защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона,а искането е за отмяна по реда на възобновяването на присъдата и решението. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а искането изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 11.06.2012 г. постановено по внохд.№520/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд.№2414/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив, като на основание чл.59 ал.2 вр. с ал.1 т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите тогава И. Р. и Т. М. за били задържани.В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия И. В. Р. е признат за невиновен в това на 14.04.2010 г. да е извършил престъпление по чл.216 ал.1 НК е и оправдан по това обвинение.Признат е за виновен в това,по същото време и на същото място противозаконно да е пречил на органи на властта -полицейски служители при ІІІ РПУ [населено място] да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и оказал съпротива,поради което и на основание чл.270 ал.1 НК вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.За виновен в това ,че на 14.04.2010 г. в [населено място] противозаконно е пречил на орган на власт - полицейски служители от ІІІ РПУ [населено място] да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред,като не се е съобразил с подадените му звукови и светлинни сигнали и отказал да спре превозното средство за проверка е признат и Т. Б. М.,поради което и на основание чл.270 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на така определените наказания и на двамата подсъдими за срок от по три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. : Доводите са за съществени процесуални нарушения при доказателствената дейност на инстанционните съдилища:-необсъдени всички доказателства по делото,”изводите за виновност не са резултат от задълбочен анализ на всички доказателства,а резултат от предположения и избирателен анализ на отделни доказателства ,игнорирани част от доказателствата „. С оглед на посочените пропуски не е приложен според защитата закона,който е следвало да бъде приложен.”Дори и да се приеме за установено, че М. не е спрял на подаден сигнал от полицейски служител от движещ се автомобил с пуснати светлинен и звуков сигнал,то това е административно нарушение по ЗДвП ,а не престъпление по чл.270 НК”. Доводите са основателни. С обвинителния акт фактическото обвинение срещу И. Р. и Т. М. е за това че - на 14.04.2010 г. в [населено място],св.Ж. управлявал л.а. с дк [рег.номер на МПС] ,бил настигнат от мотоциклет управляван от под.М.,на който се возил под.Р..Последния на два пъти ритнал управлявания от св.Ж. автомобил, при което се изкривил предния десет калник на лекия автомобил и лявото странично огледало –вреди на стойност 252,28 лв.Това предизвикало намесата на движещия се след лекия автомобил автопатрул на ІІІ РПУ [населено място],които се приближили до мотоциклета и подали знак на водача да спре,като включили светлинна и звукова сигнализация.Водача на мотоциклета не се подчинил и избягал.По късно служителите на МВР задържали Р., при което използвали помощни средства /белезници / и сила . С присъдата по нохд.№2414/2010 г. /след проведени седемнадесет съдебни заседания / подсъдимия Р. е оправдан по обвинението по чл.216 ал.1 НК и признат за виновен ,че по същото време и на същото място пречил на орган на власт –полицейски служители да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред,като не се подчинил на разпореждане да спре,опитал се да избяга и оказал съпротива. Подсъдимия Т. М. е признат за виновен ,че на 14.04.2010 г. в [населено място],като управлявал мотоциклет с дк .№РВ 46 01 противозаконно пречил на орган на властта-полицейски служители да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред ,като не се съобразил с подадените му звукови и светлинни сигнали и отказал да изпълни указания да спре за проверка. Изводите за виновно поведение на двамата подсъдими са незаконосъобразни. Категорично установено е по делото ,че действията им /приближаване до автомобила управляван от св.Ж. и ритане на два пъти по калника и огледалото / не са били насочени да попречат на орган на власт да изпълни задълженията си,а към начина на управление на лекия автомобил от свидетеля /който малко преди това ги засякъл /.Горното безспорно сочи на липса на обективни факти свързани с изпълнителното деяние „противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си „ по смисъла на чл.270 ал.1 НК.От друга страна съпротива /пречене / на орган на власт има тогава когато изпълнителното деяние на престъпление е започнало, преди намесата на органа на власт и продължава и след това,като прераства в пречене на органа да изпълни задълженията си по прекратяването му.Необходимо е и активно действие на дееца / с думи или действия / от отношение на органа на власт,които да обективират „пречене „, а не бягство. Установеното по делото не спрял на сигнал за проверка, от страна на подсъдимия М. сочи на административно нарушение на ЗДвП,а това не спрял и се опитал за избяга, на под.Ромов на административно нарушение на ЗМВР.В тази връзка вън от вниманието на инстанционните съдилища са останали приложените по делото акт за установяване на административно нарушение съставен на подсъдимия М. и наказателно постановление,с което за нарушение на чл.103 ЗДвП извършено на 14.04.201 г.-не спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган, е санкциониран с глоба 100 лв. и лишаване от правоуправление за срок от един месец. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение в грубо нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила.Деянието описано в обвинителния акт за всеки от двамата подсъдими не съставлява престъпление,поради което и съдия докладчик в изпълнение задължението си по чл.250 ал.1 т.2 НПК е следвало да прекрати производството,а не да проведе седемнадесет съдебни заседания.Този порок не е констатиран и от въззивния съд , който също не е разграничил наказателната от административна отговорност. Присъдата и решението следва да се отменят и по отношение на осъдения Ромов,тъй като основанията за това са в негова полза. Ето защо и на основание чл.425 ал.1т.2 НПК и чл.426 НПК вр. с чл.347 ал.2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда по нохд.№2414/2010 г. на Районен съд гр. Пловдив и решение по внохд.№520/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив и оправдава Т. Б. М. и И. В. Р. по обвинението на 14.04.2010 в [населено място] да са извършили престъпление по чл.270 ал.1 НК. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание чл.24 ал.1т.1 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :