Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 23 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 254/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 1892/21.10.2013 год. по гр.д. № 2192/2013 год. на САС, ГК, ІV –ти състав, с което е потвърдено решението по гр.д. №8607/2012 год. на Софийски градски съд , с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. С. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Г. А. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация Г. А., чрез адв. Б., оспорва касационната жалба по същество. Моли решението да бъде потвърдено.. С определение №418/19.03.2014 год. по делото е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, по чл.2 ЗОДОВ как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.” Прието е , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и с представеното с касационната жалба решение № 179/20.07.2012 год. на ВКС, 4-то г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер. С оглед на това, касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК . По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: . Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Според решение № 179/20.07.2012 год. на ВКС, 3-то г.о. в понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявание на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката , но и социален дискомфорт в определен период от време. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхормония със справедливостта определяне на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по- нисък размер на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено- икономически условия на живот. При този отговор на поставения правен въпрос, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ. Срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършени престъпления от общ характер по чл. 343,ал.2,пр.1 и 2,б”б” във вр. ал.3 във вр. чл. 342,ал.1,пр.2 НК , по което е бил оправдан в слязла в сила присъда.Прието е, че продължилото повече от 6 години наказателно производство се е отразило отрицателно върху психиката на ищеца, на неговите взаимоотношения с приятели и колеги. Отчетено е и обстоятелство, че в пресата са излезли публикации във връзка инцидента, при който е загинал един човек и пострадал друг със средна телесна повреда по повод на което е образувано и наказателното производство.Прието е , че Прокуратурата не следва да носи отговорност за отрицателните изживявания, които медийните публикации са причинили на ищеца , тъй като няма данни , че същите са основани на информация за виновност на ищеца, дадена от прокуратурата. Независимо от това въззивният съд е приел, че с оглед обсъждането на всички конкретни данни по делото първоинстанционният съд правилно е приложил критерият справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение и го е потвърдил. Изводите на въззивната инстанция , че в случая Прокуратурата не следва да носи отговорност относно негативните последици за ищеца от публикациите в пресата, е правилен.Тези публикации отразяват единствено състоялият се инцидент , без това да има отношение към образуваното в последствие наказателно производство. В тази връзка действията на прокуратурата действително нямат никакво отношение към тези публикации. Съдът обаче не е съобразил обстоятелството, че при определяне размера на дължимото обезщетение от първата инстанция са отчетени неимуществените вреди,които ищецът е претърпял и от тези публикации. Не е отчетено и обстоятелството, че ищецът не е бил предварително задържан, а по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка” , както и че същият е бил оправдан още на първата инстанция , като оправдателната присъда е била потвърдена от останалите инстанции.Д., че към момента на деянието ищецът е бил публична личност – народен представител, не е от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид в аспект на увеличаване на обезщетението при съобразяване на критерия „справедливост”. Същевременно няма данни образуваното срещу него наказателно дело да се е отразило отрицателно върху политическата му кариера. Като се вземат предвид тези данни, обуславящи намаляване размера на присъдено обезщетение и останалите обстоятелства съобразени от двете инстанции, ВКС, състав на 3-то г.о. счита , че следва да се присъди обезщетение в размер на 3000 лв. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено за размера над 3000 лв. до присъдените 10 000 лв. и вместо него да се постанови ново решение, с което за този размер искът да бъде отхвърлен. За размера от 3 000 лв. решението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1892/21.10.2013 год. по гр.д. № 2192/2013 год. на САС, ГК, ІV –ти състав, с което предявеният от Г. С. А. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е уважен за размера над 3000 лв. до 10 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. А. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за размера над 3 000 лв. до 10 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. С. А. на осн. чл. 2,ал.1,т.2, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, по което в последствие е бил оправдан, ведно със законната лихва от 28.05.2009 год. до окончателното й изплащане. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: