Р Е Ш Е Н И Е № 214 Гр.С., 04.09.2012година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар М.В. и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело № 864/2010 г Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. /действуващ със съгласието на майка си С. Иванова Б./ от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав № 375/27.04.2010 г. постановено по гр.д.№ 819/2008 г. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 24.01.2008 г. по гр.д.№ 849/2004 г. в частта му, с която е осъден евентуалния ответник Гаранционен фонд [населено място] да заплати на ищеца-касатор сумата 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП станало на 14.11.2003 г. въззивният съд е отхвърлил иска по чл.407 /отм./ ТЗ в посочения размер, като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата до предявения размер от 26 000 лева. Констатирано е, че решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен изцяло иска по чл.407 /отм./ ТЗ по отношение на главния ответник ЗД [фирма] /застраховател на делинквента по застраховка гражданска отговорност/ е влязло в законна сила тъй като не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на главния ответник-застраховател на делинквента първоинстанционното отхвърлително решение е влязло в сила, тъй като не било обжалвано от ищеца. Същото е обжалвано в осъдителната му част от осъдения евентуален ответник, а в отхвърлителната му част-от ищеца по делото, което според касатора възстановява висящността на процеса и по отношение на предпочетения от него главен ответник ЗД [фирма]. Отказвайки да разгледа иска срещу този ответник въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. Ответниците по касационната жалба Гаранционен фонд [населено място], ЗД [фирма] [населено място] и помагачът И. Л. М. от [населено място] не изразяват становище по основателността на направените оплаквания в законоустановения срок. С определение № 558/23.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.208 ал.1 т. 2 ГПК-противоречива съдебна практика във връзка с поставения от касатора съществен за изхода на делото процесуален въпрос, а именно: отмяната от въззивния съд на уважения евентуален иск възстановява ли висящността на процеса по отношение на отхвърления с първоинстанционното решение иск срещу главния ответник, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба поради положителния за него резултат по евентуалния иск. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, на основание чл.290 ал. 2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд пострадалият при ПТП на 14.11.2003 г. ищец И. Б. е предявил срещу застрахователя на делинквента ЗД [фирма] пряк иск по чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на сумата 26 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и евентуален иск по чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ /отм./ срещу Гаранционен фонд за същите вреди, който да бъде уважен в случай, че не е налице задължителна застраховка „гражданска отговорност” сключена със застрахователното дружество-ответник по главния иск. Като трето лице помагач на страната на евентуалния ответник е привлечен водача на лекия автомобил причинил катастрофата. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло главния иск срещу ЗД „Б. И.” по съображения, че по делото не се доказва сключен с този ответник договор за застраховка „гражданска отговорност” от собственика на процесния автомобил. Осъден е на основание чл.88 ал.1 б.”б” ЗЗ /отм./ евентуалният ответник Гаранционен фонд за сумата 15000 лева неимуществени вреди, като за разликата до предявения размер искът срещу него е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивни жалби изцяло от евентуалния ответник и помагача, както и от ищеца по отношение на отхвърлената част от иска в размер на сумата 11 000 лева. Въз основа на ангажираните във въззивното производство доказателства апелативният съд е приел, че към момента на ПТП между собственика на автомобила и ЗД „Б. И.” е била налице сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, при което положение липсва правно основание за ангажиране отговорността на евентуалния ответник. В тази връзка, след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част е отхвърлен евентуалният иск срещу Гаранционен фонд. Прието е също че, тъй като не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба, решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен изцяло иска по чл.407 /отм./ ТЗ по отношение на главния ответник ЗД [фирма] е влязло в законна сила, поради което не следва да се обсъжда дали са налице предпоставки за уважаването на главния иск. При тези данни, становището на настоящия състав на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос е следното: Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му-изхода на делото по главния иск, съответно-неуважаването му, ако е предявен от същия ищец. При жалба на осъдения ответник по евентуалния иск, в която се твърди, че главният иск следва да бъде уважен, въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да разгледа и двата иска, тъй като разглеждането на евентуалния иск е в пряка зависимост и е обусловено от изхода на делото по главния иск. Едва при неговото отхвърляне се сбъдва условието за разглеждане и произнасяне по евентуалния иск. Възпроизвежда се ситуацията, ако този изход на спора по главния иск се бе реализирал още пред първата инстанция. Запазването висящността на делото по главния иск предвид суспензивния ефект на подадената от евентуалния ответник въззивна жалба, съдържа потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск. Тази възможност ще бъде изключена едва след влизане в сила на решението по главния иск, с което е бил удовлетворен интересът на ищеца по евентуалния. Ако не се сбъдне условието – т.е. ако искът срещу предпочетения главен ответник бъде уважен, то съдът не дължи произнасяне по иска срещу евентуалния ответник. С оглед на изложеното отговорът на поставения процесуален въпрос е, че висящността на процеса по главния иск пред въззивния съд се поддържа с подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от евентуалния ответник, чийто иск следва да бъде разгледан само след като се разгледа и отхвърли главния иск. В случая, с оглед данните по делото, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като отказвайки да разгледа главния иск се е произнесъл по основателността на предявения евентуален иск. По изложените съображения и предвид отговора на поставения правен въпрос, съставът на ВКС намира за основателни оплакванията на касатора за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Ето защо, на основание чл.293, ал.2 във вр. с чл.281 т. 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени, а делото – да се върне на въззивния съд за произнасяне по главния иск срещу застрахователя на делинквента с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ, като разглеждането на евентуалния иск срещу Гаранционен фонд е в зависимост от изхода на спора по главния иск. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав № 375/27.04.2010 г.постановено по гр.д.№ 819/2008 г. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: