6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 15.06.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№1593/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на „Ромпетрол България” ЕАД срещу решение №73 от 19.03.2019г., постановено по в.т.д.№704/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта му, с която е отменено решение №180/30.10.2018г. по т.д.№325/2017г. на Окръжен съд –Добрич и вместо него е постановено отхвърляне на иска на „Ромпетрол България” ЕАД против „Добруджански хляб” АД за сумата 29 111.29лв., претендирана като неплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063/20.11.2007г. и по фактура №1009504 от 30.06.2017г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивното решение се основава на три броя платежни нареждания, представени от ответното дружество в хода на съдебното дирене пред първата инстанция при липсата на предпоставките за тяхното приемане по чл.147 ГПК. Отделно се сочи, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не се е произнесъл по направеното с въззивната жалба на „Ромпетрол България” ЕАД оплакване за преклузия за представяне на посочените писмени доказателства. Излагат се доводи за основателността на исковата претенция. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на исковата претенция за сумата 29 111.29лв. с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество „Добруджански хляб” АД, в който, наред с възраженията за недопускане на решението до касация, се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Сочи се, че от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията, обективирани в процесната фактура №1009504/30.06.2017г. са заплатени от дружеството с трите броя платежни нареждания съответно от 21.07.2017г., 24.07.2017г. и 25.07.2017г. Претендират се разноски за касационната инстанция.
С определение №67 от 11.02.2020г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част с оглед поставения процесуалноправен въпрос, а именно: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е обосновано с липсата на мотиви в обжалваното решение относно довода на въззиваемия в отговора на въззивната жалба за изтекла преклузия за приемане на процесните три броя платежни нареждания, което характеризира процесуалноправния въпрос като значим за спора и решен в противоречие с практиката на ВКС, посочена в определението по чл.288 ГПК.
В проведеното на 20.05.2020г открито съдебно заседание, пълномощникът на касатора „Ромпетрол България” ЕАД поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, уважаване на иска за сумата 29 111.29лв. и присъждане на разноски.
Пълномощникът на ответното дружество „Добруджански хляб” АД счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски за касационната инстанция. Твърди, че в случая не е налице преклузията по чл.133 във вр. с чл.131, ал.3 ГПК, тъй като установеният от вещото лице факт относно начина на счетоводното отразяване на процесните платежни нареждания, представлява ново обстоятелство по см. на чл.147, ал.1 ГПК. Отделно сочи, че възражението за погасяване на задължението, е установено с неоспореното от страните заключение на вещото лице. На последно място излага довод, че с отговора на въззивната жалба, ищецът не е поискал процесните платежни нареждания да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Подробни съображения се излагат в представена писмена защита.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решение №180/30.10.2018г. по т.д.№325/2017г. на Окръжен съд –Добрич в частта му, с която е уважен иска на „Ромпетрол България” ЕАД против „Добруджански хляб” АД за разликата от 79.20лв. до 29 190.49лв и вместо това е отхвърлил исковата претенция за посочената разлика от 29 111.29лв., претендирана като неплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063/20.11.2007г. и по фактура №1009504 от 30.06.2017г. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 79.20лв.
Въззивният състав е приел за установено съществуването на договор № СС-063 от 20.11.2007г. за продажба на горива, действащ към процесния период, по силата на който ищецът „Ромпетрол България“ АД е поел задължение да продава, а ответникът „Добруджански хляб“ АД - да купува горива от собствените на продавача бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол. В договора е предвидено, че за закупеното гориво купувачът заплаща цената, обявена на тотема на бензиностанцията към момента на зареждането, както и че в края на всеки месец продавачът начислява на купувача търговска отстъпка, изрично определена в договора съобразно количеството закупено гориво. Уговорени са и правила за издаване на фактура на всяко последно число от месеца и срокове за заплащане.
Въззивният състав е посочил, че представената от ищеца фактура № 1009504 от 30.06.2017г. за продадени горива през м.юни 2017г., издадена от продавача, е приета и осчетоводена от купувача на стойност 38 055.43лв. (с включена търговска отстъпка) като ищецът признава, че част от дължимата по тази фактура сума в размер на 8 944.14лв. е платена на 31.08.2017г. Въз основа на заслючението по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че фактурата е редовно осчетоводена от ответника, както и че в счетоводните регистри на ответното дружество – купувач са осчетоводени три плащания на дължимите суми по фактурата съответно на 21.07.2017г., 24.07.2017г. и 25.07.2017г. В обжалваното решение е отразено, че доказателство за установените от вещото лице три плащания представляват и приетите по делото три броя платежни нареждания, в които купувачът изрично е посочил че плаща задължения по фактура №1009504 от 30.06.2017г. Съдът е акцентирал върху обясненията на експерта, че е налице различие при отнасянето на сумите за погасяване на задължения по различни фактури във всяко от двете счетоводства.
Приемайки, че предмет на спора между страните е претенция на „Ромпетрол България“ ЕАД против „Добруджански хляб“ АД за сумата общо 29 190.40лв., представляваща незаплатена цена по договор за продажба на горива №СС-063 от 20.11.2007г. и фактура №1009504 от 30.06.2017г.., съдът е изложил мотиви, че задължението по процесната фактура №1009504 е било погасено изцяло поради плащане, предхождащо образуването на делото. За обосноваване на този извод въззивният състав се е позовал на представените по делото три броя платежни нареждания - съответно от 21.07.2017г., 24.07.2017г. и 25.07.2017г., в които, във всяко едно от тях, изрично е отразено, че се плаща задължение по фактура №001009504 от 30.06.2017г. Според съда в случая намира приложение нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД, съобразно която този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Отчитайки обстоятелството, че към момента на изготвянето на експертизата в счетоводството на „Добруджански хляб“ ЕООД се води неплатено частично задължение към „Ромпетрол България“ АД по фактура №1008453 от 31.05.2017г., съдът е приел, че към датите на извършване на плащанията 21 – 25 юли 2017г. купувачът е имал няколко еднородни задължения към продавача. С оглед тезата, че длъжникът е упражнил правото си по чл.76 ал.1 ЗЗД, посочвайки кое задължение погасява с извършеното от него плащане, съдът е приел, че при упражнения избор от страна на длъжника се явява ирелевантно за погасителния ефект отнасянето на същите суми за погасяване на друго задължение от страна на кредитора. Излагайки мотиви, че сумата по дебитното известие в размер на 79.20лв. не е заплатена от ответника, апелативният съд е приел, че исковата претенция е основателна за сумата 79.20лв. и неоснователна за разликата до присъдената от първата инстанция сума от 29 190.40лв.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?”, е създадена константна практика на ВКС, която настоящият касационен състав споделя изцяло. В решение №228/01.010.2014г. по гр.д.№1060/2014г. на ВКС, І г.о, решение №27/02.02.2015г. по гр.д. №4265/2014г. на ВКС, ІV г.о. и решение №109/13.07.2016г. по гр.д. №1050/2015г. на ВКС, І т.о, решение №178/24.04.2017г. по т.д.№1340/2015г. на ВКС, І т.о, решение №72/18.07.2017г. по т.д.№3310/2015г. на ВКС, ІІ т.о и др. се приема, че „въззивната инстанция е длъжна да обсъди в мотивите на решението всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея”. В случая с отговора на въззивната жалба ищецът „Ромпетрол България“ АД е поддържал възражението си, че ответникът е пропуснал преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК да представи трите броя платежни нареждания, на които основава твърдението си за погасяване на задължението, поради което следва да търпи неблагоприятните за него последици по чл.133 ГПК. В отклонение на посочената практика на ВКС, въззивният състав се е позовал на приетите пред първата инстанция платежни нареждания, без да даде отговор дали същите са представени и приети след изтичане на преклузията по чл.131, ал.3 ГПК.
По правилността на въззивното решение.
Настоящият състав не споделя становището на ответното дружество, че в случая не е налице преклузията по чл.133 във вр. с чл.131, ал.3 ГПК, тъй като установеният от вещото лице факт относно начина на счетоводното отразяване на процесните платежни нареждания, представлява ново обстоятелство по см. на чл.147, ал.1 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът „Добруджански хляб“ АД е оспорил иска като е противопоставил и възражение за заплащане на сумите по процесната фактура №1009504 от 30.06.2017г. Ответното дружество е могло своевременно с отговора на исковата молба да представи процесните три броя платежни нареждания в подкрепа на възражението си, поради което в случая не е налице хипотезата по чл.147, ал.1 ГПК, даваща възможност за ангажиране на допълнителни доказателства. Обстоятелството, което се установява от заключението на вещото лице, че ищецът счетоводно е отразил платежните нареждания по различен начин от ответника (за други задължения), не е ново обстоятелство, относимо към възражението на длъжника за погасяване на задължението. Не е основателен и довода на ответното дружество, че доколкото с отговора на въззивната жалба, въззивникът не е поискал процесните платежни нареждания да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, то въпросът за допустимостта на тези доказателства вече е решен. Няма законово изискване с отговора на въззивната жалба въззиваемият да претендира от въззивния съд да изключи от доказателствения материал по делото доказателства, които счита, че са неправилно приети от първата инстанция.
Независимо от горното, настоящият касационен състав намира, че в случая въззивният състав не е допуснал съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въззивният съд е обосновал извода си, че задължението по процесната фактура №1009504/30.06.2017г. е погасено, не само на базата на трите броя платежни нареждания, но и въз основа на неоспореното заключение на вещото лице по извършената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, според което „Добруджански хляб“ АД е извършил три частични плащания с платежни нареждания: съответно от 21.07.2017г. за сумата 10 000лв, от 24.07.2017г. за сумата 10 000лв. и от 25.07.2017г. за сумата 18 055.43лв. с посочено във всяко от платежните нареждания основание - „частично плащане по фактура [ЕИК]/30.06.2017г.”. Сборът от сумите по направените три плащания точно покрива размера на задължението, отразено във фактурата от 30.06.2017г. – 38 055.43лв. с включено ДДС. Заключението на вещото лице е изготвено на базата на направеното с исковата молба искане за назначаване на счетоводна експертиза, включващо и отговор на въпроса дали ответникът е извършил плащания по фактурите представени с исковата молба. Ответникът не е имал задължение с отговора на исковата молба да постави същия въпрос на вещото лице, който е от значение, както са тезата на ищеца, така и за възражението на ответника. При приемане на заключението ищецът не е оспорил фактическите констатации на експерта за счетоводните отразявания, въз основа на които е изготвено заключението. При това положение следва да се приеме, че обстоятелствата за направените плащания от ответника с процесните три платежни нареждания (на съответните дати, за съответните суми и на посоченото основание) се установяват от заключението на вещото лице, без да е необходимо обсъждането на представените от ответника след преклузията по чл.131, ал.3 ГПК 3 бр. платежни нареждания.
С оглед установения по делото факт, че ответникът е превел на ищеца в периода от 21.07.2017г. - 25.07.2017г. общо сумата 38 055.43лв. с посочено в платежните нареждания основание „частично плащане по фактура [ЕИК]/30.06.2017г.”, следва да бъде възприето изцяло становището на въззивния съд за погасителния ефект на направените от ответника плащания спрямо задължението му по фактура №1009504/30.06.2017г. В касационната жалба липсва оплакване за нарушение на материалния закон, свързано с евентуално неправилно приложение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, обусловило извода на съда, че в случая при наличието на няколко еднородни задължения, длъжникът е упражнил правото си по чл.76 ал.1 ЗЗД, посочвайки кое задължение погасява с извършеното от него плащане като за конкретния спор е ирелеванто обстоятелството, че кредиторът е отнесъл счетоводно същите суми за погасяване на друго задължение на длъжника. Съгласно чл.290, ал.2 ГПК, при осъществяването на касационния контрол, ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. При констатираната от касационния състав липса на поддържаното от касатора основание по чл.281, т.3 предл.2 ГПК – неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение, въззивното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът „Ромпетрол България“ АД следва да заплати на ответното дружество „Добруджански хляб” АД сумата 2 400лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за правна защита пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №73 от 19.03.2019г., постановено по в.т.д.№704/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Ромпетрол България” ЕАД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.6 да заплати на „Добруджански хляб” АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], бул.”25-Септември” №4 сумата 2 400лв. (две хиляди и четиристотин лева) – разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |