Р Е Ш Е Н И Е   № 365   гр.София, 20 октомври  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер дело № 356/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Д. Н. В. против решение № 57/07.05.2009 год. по въззивно нохд № 68/2009 год. на Варненския апелативен съд. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона като не е приложен чл.55 НК за извършеното престъпление по чл.195 НК, поради което определеното наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца е явно несправедливо. Прави се искане за изменение в тази му част и определяне на наказание в справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че разпоредбата на чл.55 НК е приложена (съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК), независимо, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Наказанието в определения му размер е справедливо, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 68/2009 год. потвърдил присъда № 21/16.02.2009 год. по нохд № 1895/2008 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия В за виновен в това, че на 16.05.2003 год.: в гр. Т. след предварителен сговор с непознато лице и използване на техническо средство извършил кражба на имущество от свидетеля М на стойност 18 900 лева – големи размери, оставено без постоянен надзор. На основание чл.195, ал.2 вр.ал.1, т.2 и 4 пр.2, т.5 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода; в землището на с. С. извършил престъпление по чл.304, ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.т.1 и 2 с продължителност за всяка една по 2 години. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК и наложил най-тежкото от определените по това и по нохд № 173/2007 год. на Кубратския районен съд наказание – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК увеличил с 6 месеца. Приложил чл.66, ал.1 НК като определил 5-годишен изпитателен срок от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски. Делото е разгледано в първоинстанционния съд при условията и по реда на гл.двадесет и седма от НПК-подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил както да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, така и да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е постановил осъдителна присъда, защото е направил извод въз основа на преценката, че самопризнанието и събрания по предвидения процесуален ред на досъдебното производство доказателствен материал подкрепят тези обстоятелства. Определил е наказанието съгласно изискванията на чл.373, ал.2 НПК, като е отчел установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, които, макар и да не е описал изчерпателно, е оценил с оглед тяхната тежест и значение за определяне степента на обществена опасност на всяко от деянията и дееца. Правилно въззивният съд е възприел извода, че наказание в размер на 2 години и 6 месеца за престъплението по чл.195 НК съответства на целите по чл.36 НК и на конкретно извършеното, поради което е отказал да определи относимите към отговорността на подсъдимия обстоятелства като многобройни по смисъла на чл.55 НК. Вярна и обоснована е оценката на данните за стойността на имуществото, за броя на квалифициращите обстоятелства, за поведението на подсъдимия в обществото след извършване на престъплението, за неговия вид, тежест и обществена опасност. Затова няма основание за извод, че само с оглед данните за липса на предхождащо това престъпление осъждания и отдалечеността във времето от датата на извършването до санкционирането може да се приеме наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или на изключително. Направеното признание не може да бъде включено в групата на обстоятелствата, имащи значение за смекчаване отговорността като му се определи по-голяма тежест от действителната – основание за разглеждане на делото и осъждане при по-благоприятен режим. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните, които да бъдат определени като касационни основания за отмяна или изменение, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/07.05.2009 год. по въззивно нохд № 68/2009 год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: