Р Е Ш Е Н И Е
№ 579
С о ф и я, 10 д е к е м в р и 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 д е к е м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1937/2013 година.
Производство по Глава 33 от НПК.
Със саморъчно искане осъденият С. И. К. от П. атакува определение № 130 от съдебното заседание от 15.02.2013 г. по НОХД № 810/2013 г. на районен съд-Пловдив за одобряване на споразумението, постигнато между защитника му адв.Ж. от АК-П. и прокурор от РП-П. за осъждането му за престъпление по чл.326, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като навежда доводи за допуснати процесуални пропуски във връзка с изразеното от него съгласие за осъждането му и претендира отмяна на определението и оневиняване по предявеното му обвинение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият К., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС лично или чрез процесуален представител.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С протоколно определение № 130 от 15.02.2013 г. по НОХД № 810/2013 г. на районен съд-Пловдив е одобрено постигнатото между защитника на подсъдимия С. И. К. от П. и прокурор от районна прокуратура-Пловдив за признаването му за виновен в това, че на 12.02.2013 г. в П. трикратно, при условията на продължавано престъпление е предал по мобилен телефон към телефон № 112 неверни повиквания за тревога – престъпление по чл.326, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание е било приспаднато предварителното му задържане по реда на ЗМВР и от прокурора от 12.02.2013 г. до влизане на присъдата (споразумението) в законна сила.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, а в тежест на подсъдимия са били възложени направените разноски по делото.
Определението, като необжалваемо е влязло в законна сила на 15.02.2013 година.
Въпреки необжалваемостта, определението е било обжалвано от осъдения, като при двете разглеждания на жалбите му по ВНОХД № 542/2013 г. и по ВЧНД № 740/2013 г. Пловдивският окръжен съд е прекратил производството по първото и върнал жалбата на районния съд, а по второто е потвърдил разпореждането на съдията-докладчик за връщане на жалбата, като недопустима.
На 13.08.2013 г. в районен съд-Пловдив е постъпило саморъчно искане (назовано „жалба”) от осъдения К. за „обезсилване на споразумението”, допълнено с молби от 03.09.2013 г., че не е извършил приписаното му престъпление, и от 23.09.2013 г. с оплаквания, че е бил осъден, без да му е бил връчен обвинителен акт по НОХД № 810/2013 г. на РС-Пловдив (но за връчването му има подписана лично от него разписка – л.6 от НОХД № 810/2013 г. на РС-Пловдив), за което претендира проверка на посоченото определение от ВКС по реда на глава 33 от НПК.
Върховният касационен съд приема, че направеното искане е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане, против неподлежащ на въззивна и касационна проверка съдебен акт, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Оправдано, искането на осъдения е правно неиздържано, но изводимо от него същият оспорва осъждането си поради липса на изразена воля за сключване на споразумението за приключване на воденото срещу него бързо производство за инкриминираното деяние. То е неоснователно, тъй като както на досъдебното производство, така и при одобряване на постигнатото между защитника му и прокурора, с неговото съгласие, споразумение са спазени съответните процесуални правила.
Макар и в бързо производство, разследващият орган е събрал значителен по обем доказателствен материал, изследвайки и обстоятелствата, наведени от обвиняемия тогава К. в какво състояние и поради какви причини е отправил сигнали за поставени взривни устройства на различни места в П.. Разпитани са всички полицейски служители, извършили проверки по подадените сигнали, както и тези, локализирали местонахождението на лицето, което ги е подало и изявленията му, включително и относно иззетия от него мобилен телефон. Изяснено е съдържанието на сигналите и свързано с тях психическото здраве на осъдения и възможността му да съзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи в онзи момент постъпките си. При привличането му като обвиняем и впоследствие в хода на разследването са му били назначени последователно трима защитници, последният от които е участвал при предявяване на събраните доказателствени материали и със съгласието му е постигнал споразумение за осъждането му за извършеното престъпление по чл.326, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при благоприятни за него условия с налагане на наказание до минимума на предвиденото, което към настоящия момент е и изтърпяно. Няма допуснати процесуални нарушения, а така също материалният закон е бил приложен правилно, което е дало основание на съда да одобри предложеното му споразумение, като отговарящо на закона и морала. Няма основание за възобновяване на наказателното дело, а евентуални претенции на осъдения К. за причинени му вреди може да предяви по исков ред, както е посъветван от районния съдия по повод друга негова молба до съда.
Искането на осъдения, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. К. от П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение № 130 от 15.02.2013 г. по НОХД № 810/2013 г. на районен съд-Пловдив за одобряване на постигнатото между защитника му и прокурор от районна прокуратура-Пловдив споразумение за признаването му за виновен в извършване на престъпление по чл.326, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |