5 Р Е Ш Е Н И Е № 61 [населено място] , 08,07, 2016г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№544/14г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1831/08.10.2013г. по гр.д.№1797/13г. по описа на Софийски апелативен съд 1 състав в частта му,с която е отменено решение от 20.02.2013г.,постановено по гр.д.№1105/12г. по описа на СГС ГО I-13 състав в частта,с която предявеният от М. Г. П. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата от присъдените 32 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, до 45 000 лв.,като с решението на САС застрахователят е осъден да заплати на пострадалата тази разлика от 13 000 лв.,ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност,поради нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение – основание за обжалване в хипотезата на чл.281 т.3 от ГПК.Позовавайки се на задължителна за съдилищата съдебна практика и на безспорния факт,че деликвентът е осъден в наказателното производство по предявен граждански иск да заплати на ищцата 30 000 лв.,касаторът счита,че като застраховател не би могъл да дължи в по-голям обем от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане.Несъобразяването на въззивният съд с това,според касатора, е довело до неправилно приложение на материалния закон,поради което е поискано въззивното решение да бъде касирано в обжалваната му част, като с решението си по съществото на спора Върховният касационен съд да отхвърли като неоснователна претенцията на ищцата за разликата до 45 000 лв. Претендира направените по делото разноски. Ответницата по касация М. Г. П. заявява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, поради което прави искане касационната жалба срещу него да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Ищцата по делото М. Г. П. е сезирала Софийски градски съд с предявен срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ – за присъждане на обезщетение за претърпени от нея в резултат на ПТП от 29.07.2008г. неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 50 000 лв. Първоинстанционният съд е уважил частично иска,като е присъдил на ищцата обезщетение в размер на 32 000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер искът й е отхвърлен.В осъдителната му част решението на СГС е влязло в законна сила като необжалвано.В частта,с която искът й е бил отхвърлен /за разликата от 32 000 лв. до 50 000 лв./ , решението е обжалвано от ищцата пред въззивната инстанция.С атакуваното решение на САС първоинстанционното решение е частично отменено,като в полза на ищцата са присъдени още 13 000 лв. , в която част същото е предмет на касационната жалба. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, съобразявайки само установените със съответните доказателствени средства обстоятелства, при които е настъпило ПТП и причинените й неимуществени вреди, е приел за справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за компенсиране на тези вреди 50 000 лв.Намалявайки определения от СГС процент на съпричиняване от страна на ищцата от 20% на 10% и без да се произнесе по своевременното направено от ответника възражение,свързано с наличието на влязло в сила осъдително решение срещу деликвента за 30 000 лв.,съдът е намерил,че дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на 45 000 лв. С определение №821/31.10.2014г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със значимия за изхода на делото материално-правен въпрос „Следва ли по пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ/отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 от ЗЗД срещу деликвента?“. Посоченият въпрос в атакуваното решение е бил разрешен в противоречие с приетото в решение №191/20.05.2013г. по т.д.№ 114/10г. на ВКС ІI т.о., което, като постановено по чл.290 ГПК, формира задължителна практика. С този съдебен акт съставът на ВКС IІ т.о. е приел в хипотеза, аналогична на разглежданата, че вторичният характер на прякото право спрямо деликтното право изключва и наличието на възможност застрахователят да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане,поради което чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента на пострадалия от деликт не може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от определеното му в наказателното производство по реда на чл.45 ЗЗД обезщетение за същите неимуществени вреди от прекия причинител на вредата, с влязъл в сила съдебен акт. С определение №415/09.12.2014г. касационното производство по делото е било спряно по реда на чл.229 ал.1 т.7 във вр. с чл.292 от ГПК до постановяването на Тълкувателно решение по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС с оглед значението на повдигнатите по него въпроси за правилното решаване на спора по конкретното дело. С т.1 от постановеното Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието,че в производството по прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования деликвент иск по чл.45 от ЗЗД , когато има за предмет обезщетяване на същите вреди,но в рамките на застрахователната сума,уговорена в застрахователния договор.Пораждането на отговорността на застрахователя е обвързано с наличието на осъществен деликт и обезпечава репарирането на причинените на трети лица вреди,възникнали от него,за които отговаря имуществено застрахования деликвент. Независимо от това,че силата на пресъдено нещо на решението по гражданския иск по чл.45 от ЗЗД срещу последния не се разпростира и спрямо застрахователя, на обезщетяване подлежат и в двата случая едни и същи вреди,поради което установяването им в гражданския процес по обхват и размер обвързва застрахователя в материално-правно отношение. По съществото на касационната жалба: По делото не е било спорно между страните,а е установено и от събраните в хода пред първата инстанция доказателства,че ищцата М. Г. П. е претърпяла пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.07.2008г. по вина на водача И. Г. с л.а. „Саманд ЛХ“ с ДК [рег.номер на МПС] , в който пострадалата се е возила на задната седалка. Вследствие на него на ищцата са причинени травматични увреждания,при които е търпяла болки и страдания.Извършването на деянието,неговата противоправност и вината на водача на автомобила са установени с влязла в сила присъда /решение №13/18.02.2011г. по н.о.х.д.№693/2010г. по описа на ВКС/,която е задължителна за гражданския съд относно посочените елементи , съгласно чл.300 от ГПК.В наказателното производство ищцата е предявила граждански иск срещу виновното лице И. Г.,като с влязлата в сила присъда последният е осъден да й заплати за претърпените от нея,вследствие на ПТП, неимуществени вреди обезщетение в размер на 30 000 лв. , ведно със законната лихва от датата на увреждането. Безспорно е,че сумата не е била изплатена от деликвента,което се установява и от представеното удостоверение от съдия-изпълнител във връзка с образувано срещу него изпълнително дело. В предявения срещу застрахователя иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ са наведени твърдения за продължаващи и към 2012г. болки и страдания /болки при смяна на времето,стоене или ходене/. Първата инстанция е уважила иска срещу застрахователя в размер на 32 000лв.,в която част решението е влязло в сила като необжалваемо и в хода на въззивното производство застрахователят е ангажирал доказателства за изплащане на така присъдената сума по доброволен начин. Върховен касационен съд, в настоящия състав на Първо търговско отделение, намира,че извън твърдените от ищцата неимуществени вреди,търпени в периода след постановяването на присъдата и към момента на завеждането на исковата молба,е налице идентитет между уврежданията, причинени й непосредствено при травматичния инцидент,които са били предмет на разглеждане по гражданския иск в наказателното производство и тези,които се твърдят в настоящото производство.Поради това и, предвид постановената задължителна практика,за тях застрахователят дължи обезщетение в същия размер,в който е осъден и деликвента – сумата 30 000 лв.Присъдените от първата инстанция и доброволно заплатени от застрахователя 2000 лв. над този размер съставът на ВКС ТК Първо отделение намира за достатъчни да компенсират търпените в последващия период болки,посочени в исковата молба, поради което и с оглед отговора на поставения във връзка с допуснатото касационно обжалване правен въпрос,решението на въззивната инстанция,с което са присъдени в полза на ищцата още 13 000 лв. се явява неправилно и подлежи на отмяна,както и в частта с която в негова тежест са присъдени разноски за процесуалното представителство на ищцата във въззивното производство.В тази му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски в размер на 290 лв. държавна такса / разликата до внесените 930 лв. е недължимо платена/,както и 690 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1831/08.10.2013г. по гр.д.№1797/13г. по описа на Софийски апелативен съд 1 състав в частта,с която е отменено решение от 20.02.2013г.,постановено по гр.д.№1105/12г. по описа на СГС ГО I-13 състав в частта,с която предявеният от М. Г. П. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата от присъдените 32 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, до 45 000 лв. и [фирма] е осъден да заплати на М. П. сумата 13 000 лв.,ведно със законната лихва и разноски в размер на 710 лв. /адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк]бл.96 срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за сумата 13 000 лв., представляваща разликата от присъдените от СГС 32 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП до 45 000 лв. , ведно със законната лихва, като неоснователен. ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк]бл.96 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 290 лв. /двеста и деветдесет лв./ разноски за платена държавна такса за касационното производство и 690 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.