1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 246 Гр.София, 11.04.2019 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ С. ЧОРБАДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията С. ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 130/2018 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Агро – С. Д.“ Варна – С. И. Д. срещу Определение № 920/12.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 628/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при РС Ловеч от 3.11.2017 г. С определение № 111 от посочената дата е отказано вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя от 27.10.2017 г. с вх. № 6174/2017 г. по описа на СВ „Ловеч“ регистрационен № 9847/27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК и район на действие РС Плевен. В частната жалба се поддържа, че определението на Ловешкия ОС е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос. С определение № 90/31.01.2018 г. производството по делото е спряно до приключване на ТД № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС на основание чл.292 ГПК във вр.чл. 229 ал.1 т.7 ГПК. С постановяването на ТР № 1/2018 г. по ТД № 1/2018 г. на ОСГТК са отстранени пречките за движение на производството по настоящото дело, поради което същото следва да бъде възобновено. При преценка на допустимостта на частната жалба Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал. 1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение по чл.274 ал. 3 т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. За да потвърди отказа за вписване на представен анекс към аренден договор, сключен след изменението на чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ,бр. 13 от 7.02.2017 г./, Ловешкият окръжен съд е приел, че съдията по вписванията е извършил законосъобразна проверка на съдържанието на анекса в рамките на правомощията си съгласно Правилника за вписванията. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изведеният от жалбоподателя правен въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2018 г. по ТД № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС и е обусловил изхода на делото. Въпросът е следният: Необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи притежание от арендодателя на повече от 50% ид.ч. от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, за да се впише в нотариалните книги продължаване на договора за аренда с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства. Според разясненията в цитираните тълкувателни решения материалноправните предпоставки на чл.3 ал. 4 ЗАЗ в редакцията му от 7.02.2017 г. /ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г. / не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието. В действалата до изменението редакция на разпоредбата е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда само с част от съсобствениците. Изменението има отношение единствено към материалноправните предпоставки за сключване договор за аренда и анекс за изменението му по отношение на срока и не въвежда нарочно изискване съдията по вписванията да проверява правата на арендодателя. В съответствие с гореизложеното отговорът на изведения от жалбоподателя правен въпрос е: При вписване на анекс за продължаване срок на вече сключен аренден договор след изменението на чл.3 ал. 4 ЗАЗ не е необходимо представяне на доказателства, установяващи материалноправната легитимация на арендодателя като единствен собственик или притежаващ повече от 50% от собствеността върху имотите-обект на арендата-съсобственик, нито доказателства за упълномощаването му от собствениците на повече от 50% от собствеността върху арендуваните имоти. Съдията по вписванията не проверява дали материалноправната легитимация на арендодателя съответства на установените в чл.3 ал.4 ЗАЗ изисквания. Преценката за наличието им представлява по естеството си проверка на материалноправните предпоставки за сключване на анекса. Извършването й изрично е възложено на нотариуса / § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ ДВ, бр. 42 от 22 май 2018 г., с който е изменен чл.3 ал. 1 ЗАЗ/. С оглед отговора на формулирания от жалбоподателя правен въпрос определението на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърден отказът на Съдията по вписванията при РС Ловеч, се явява неправилно. Съдията по вписванията е приел, че е нужно да се представят доказателства, удостоверяващи, че арендодателя П. Тодорова е единствен собственик или притежава повече от 50% от съсобствеността. В обжалваното определение на Ловешкия ОС се сочи, че от представеното удостоверение за наследници е видно, че арендодателя П. Тодорова е съсобственик-сънаследник и не притежава повече от 50% от собствеността. Липсват данни да е упълномощена от останалите съсобственици, които заедно с нея притежават и формират повече от 50% от собствеността върху арендувания земеделски имот. При постановяване на обжалваното определение съдът е надхвърлил допустимите предели на проверката, отклонявайки се от цитираната задължителна практика на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о., намира, че обжалваното определение на ЛОС и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 130/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 920/12.12.2017 г. на Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д.№ 628/2017 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯ Определение № 920 от 12.12.2017 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 628/2017 г. и потвърденото с него определение № 111/3.11.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда рег. № 9847/27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, вх. № 6174/3.11.2017 г. на Служба по вписванията Ловеч. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на исканото вписване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: