4 Р Е Ш Е Н И Е № 461 гр. София, 21 ноември.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова.....…...………………………….………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова........……..………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..….….касационно дело № 2219 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Б. Д. против въззивно решение № 117/20.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 състав, постановено по ВНОХД № 194/2011 г., с което е била потвърдена присъда № 409/16.12.2010 г. на СГС, НО, 28 състав по НОХД № 2557/2010 г. С тази присъда подсъдимият Г. Б. Д. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 199 ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК за това, че на 13.06.2009 г., в гр.София, при условията на опасен рецидив отнел от владението на С. Я. движими вещи на стойност 200 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В негова тежест са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия лично и от защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение или неговото изменение в частта относно наказанието. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Всички оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници с решаващо значение, сред които показанията на св. Я. и протокола за разпознаване от 13.11.2009 г., е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. Макар и изненадана от поведението на подсъдимия, св. Я. е имала обективна възможност да възприеме конкретни негови белези, за които е споделила в показанията си и по които впоследствие го е разпознала. Продълговатия овал на лицето, формата на очите и изражението са специфични белези, които съответстват на действително притежаваните от подсъдимия и видни на снимковия материал, поради което и тезата за повлияване от други снимки, разглеждани извън процесуалното действие на 13.11.2009 г., което е годно, правилно не е била споделена. Извън това, изтъкнато е и друго конкретно възприятие за цвета на очите, потвърдено в с. з. наред с всички останали белези, свидетелстващи за убедителна идентификация на подсъдимия. Проверена и отхвърлена като недостоверна е версията за невъзможност той да е автора на грабежа поради увреденото си здравословно състояние, което му е пречело да се придвижва бързо. Направена е подробна съпоставка между показанията на св. Я., видяла подсъдимия да се отдалечава забързано и да се скрива в съседна уличка, (които е повече от очевидно, че са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание - вж. л. 67-68 от НОХД) и данните за актуалното му състояние, проверено и чрез СМЕ, както и показанията на св. Р. Г., въз основа на които е установена възможност той да се придвижва самостоятелно и дори забързано към момента на деянието. По този въпрос мотивите на въззивната инстанция са подробни и изчерпателни, поради което и е ненужно тяхното преповтаряне. Затова, след като релевантните за авторството и начина на извършване на деянието доказателства са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразено поради какви съображения се отдава тежест и значение на част от тях, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за инкриминираното му деяние, по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Доводите за явна несправедливост на наказанието също са неоснователни. Противно на изложеното в жалбата, при отмерването му в рамките на 4 години лишаване от свобода или под минимума по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1 от НК, правилно е отдадено нужното значение на настъпилото впоследствие сериозно увреждане на здравословното състояние на подсъдимия, отчетено като изключително смекчаващо обстоятелство и практически обусловило приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. Не се изтъкват, а и липсват други обстоятелства със смекчаващо значение, които да не са били съобразени от апелативния съд и съпоставени с индивидуалната тежест на деянието да служат като основание за намаляване на наказанието. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 117/20.04.2011 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4 състав, постановено по ВНОХД № 194/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.