Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр.София 12.03.2014г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 998/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 909/04.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, постановено по гр.д. № 1228/2012 г. . С. Х. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихвата за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата Излага доводи за противоречие с процесуалния и материалния закон. Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е недопустима, като съображенията са само за неоснователност на същата. [фирма], С. обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете на С. Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Излага съображения за противоречие с материалния закон – чл. 328,ал. 1, т. 10а КТ. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за предмета на въззивната проверка и по материалноправния въпрос за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст преди възстановяването му от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е разяснено, че предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, извън преценката за валидност на първостепенното решение изцяло и за допустимост в обжалваната му част, въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата. Въззивният съд, също така, е длъжен да съблюдава императивните материалноправни разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не, в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба и, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Следва да се допълни, че въззивният съд квалифицира сам правото, без да е ограничен от оплакванията в жалбата и отговора към нея, както и от приетата от първата инстанция квалификация, а също служебно извършва проверка за правилност на обжалваното пред него решение и във всички останали случаи, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане /напр. закон разпорежда на съда служебно да събира доказателства или служебно да се самосезира/. В останалите случаи, въззивният съд е ограничен от оплакванията в жалбата. Той проверява законосъобразността само на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността само на изтъкнатите фактически констатации на първоинстанционния съд, като е обвързан, при преценката си за неговата правилност, само от посочените в жалбата пороци, като надхвърлянето на правомощията му по чл. 269 ГПК е основание за касиране на решението му. По въпроса за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, преди възстановяването му от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, съставът на Върховния касационен съд намира следното: В случаите, когато, към момента на възникване на трудовото правоотношение, е вече придобито и упражнено правото на пенсия, за работодателя съществува правната възможност да го прекрати, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Решението на съда, с което се уважава иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на незаконно уволненият работник или служител, няма обратно действие. С него се възстановява същото по вид трудово правоотношение, съществувало между страните – за същата работа, при същите условия на заеманата преди това длъжност, но не се заличават осъществилите се междувременно факти и обстоятелства, имащи отношение към съществувалото, съответно, възстановено трудово правоотношение. В случаите, когато незаконно уволненият работник или служител, до възстановяването му на работа с решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след явяване да заеме предишната работа, работодателят може да прекрати възстановеното трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Решението на Пловдивския окръжен съд е постановено в противоречие с дадените по-горе правни разрешения. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Карловски районен съд в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, отменил заповед № У.-11/17156 от 15.09.2011 г. на изпълнителния директор на [фирма], С., с която е прекратено трудовото правоотношение със С. Х. Г. и е възстановил същия на заеманата преди уволнението длъжност „проучвател – технолог по специално производство”. Пловдивският окръжен съд отменил решението на районния съд в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и вместо това отхвърлил изцяло иска на Г. за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ, ведно с лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. В нарушение на чл. 269 ГПК съставът на Пловдивския окръжен съд приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е недоказан по размер, като не е кредитирал заключението на съдебната експертиза, изслушана по делото. В случая, оплакванията на работодателя във въззивната жалба са единствено до точното приложение на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, не е било спорно какъв е размерът на последното брутно трудово възнаграждение, получено от Г., съответно размерът на обезщетението по чл. 225 КТ. Фактическите и правни заключения на първоинстанционния съд относно посочените обстоятелства не са били спорни във въззива. Окръжният съд е излязъл извън предмета на въззивното производство, като не е бил в хипотеза, в която съдът служебно проверява първостепенния съдебен акт. В нарушение на материалния закон е изведено заключението на въззивната инстанция по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. По делото е установено, че С. Х. Г. е сключил трудов договор с [фирма], С. през 1972 г. Със Заповед № П – 4 – 323/2004г. е уволнен, като с решение на съда, заповедта е отменена и Г. е възстановен на заеманата до тогава длъжност. Междувременно, той е сключил трудов договор с [фирма], К., а след това със [фирма]. Г. е подал на 04.11.2010 г. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която молба е уважена с разпореждане № [ЕГН] на ТП на НОИ – Пловдив от 28.02.2011 г. Не е спорно между страните, че към датата на възстановяване на Г. на длъжността във [фирма], С. и явяването му да я заеме, вече е бил пенсионер. Работодателят е имал правото да прекрати трудовия договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ и, като го е сторил, не е нарушил закона. Неправилно въззивната инстанция приела, че след решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, трудовите правоотношения между страните продължават и те не се считат за прекратени. В заключение, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Въззивното решение, като краен резултат, следва да бъде оставено в сила относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и отменено в останалата част, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 бъдат отхвърлени, неплатените държавни такси и разноските, поети от бюджета на съдилищата, следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт, а ищецът да заплати на ответника сторените от него съдебноделоводни разноски общо в размер на 948,08 лв, включително юрисконсултско възнаграждение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 909/04.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, постановено по гр.д. № 1228/2012 г. в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и възложените в тежест на [фирма], С. държавни такси и разноски, както и изцяло в частта по чл. 78 ГПК и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от С. Х. Г. от С., [улица], вх. Б, ап. 12 против [фирма], С. за отмяна на заповед № У.-11/17156 от 15.09.2011 г. на изпълнителния директор на [фирма], С., с която, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, е прекратено трудовото правоотношение между страните, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на С. Х. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „проучвател – технолог по специално производство”. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 909/04.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV състав, постановено по гр.д. № 1228/2012 г. в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ОСЪЖДА С. Х. Г. да заплати на [фирма], С. сторените по делото, във всички инстанции, съдебноделоводни разноски в размер общо на 948,08 лв. ДЪЛЖИМИТЕ държавни такси по исковата молба и касационната жалба на С. Х. Г., както и разходите за възнаграждение на вещото лице, платен от бюджета на Карловски районен съд, остават за сметка на бюджета на съдебната власт. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: