5 РЕШЕНИЕ № 44 гр. София, 23 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 12 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпило е искане от осъдения О. А. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2138 /2017 год. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. В искането се релевират доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон като С. е признат за виновен в извършването на грабеж, а не на кражба за каквато са налице доказателства. Акцентира се на неадекватната защита на служебния защитник и на неадекватното състояние на осъдения по време на сключване на споразумението. Прави се искане за „ревизия“ на споразумението. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения - адвокат Д., пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното производство. Защитата изразява становище, че деянието неправилно е квалифицирано като грабеж, а не като кражба, тъй като липсвали доказателства за това, че е била упражнена принуда при отнемането на вещта. Защитникът прави искане за изменение на споразумението или връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият С. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, моли да бъде преквалифицирано обвинението от грабеж в кражба, както и да бъде намалено наложеното му наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че са били спазени всички законови изисквания при одобряване на споразумението, материалният закон правилно е приложен, а наложеното наказание е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определение, постановено на 03.11.2017 год. по НОХД № 2138/2017 год. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив е било одобрено споразумение, постигнато между Окръжна прокуратура – гр. Пловдив и О. А. С., по силата на което, последният е признат за виновен в това, че на 14.10.2017 год. в [населено място], [улица], до [жилищен адрес] при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ- велосипед марка „К.“, модел „В.“ – 24 скорости, на стойност 70,00 лева от владението на А. В. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като заварен на мястото на престъплението е употребил сила, за да запази владението върху откраднатата вещ и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Със същото споразумение на основание чл. 59, ал.2, вр. с ал.1 от НК е приспаднато времето, през което С. е бил задържан от органите на МВР, както и това през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 14.10.2017 год. до влизане на определението в сила. След одобряване на постигнатото споразумение, съдът на основание чл. 24, ал.3 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и е отменил взетата по отношение на осъдения мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати процесуални нарушения при провеждане на досъдебното производство и при одобряването на споразумението в съдебно заседание. Осъденият твърди, че защитата на служебния защитник е била неадекватна, без да излага доводи в тази насока. Неговото собствено състояние също било неадекватно, което му попречило да разбере естеството на споразумението. В допълнително изложение С. сочи, че първоначалното му обвинение е било за кражба, но дознателят го заличил с коректор и му повдигнал обвинение за грабеж. Видно от приложените по делото материали, по отношение на С. е било проведено бързо производство по реда на чл. 356 и сл. от НПК. От самото начало то е било водено за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, като след събиране на доказателства за съдебното минало на С., на същия е повдигнато обвинение по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. По делото не са приложени постановления за привличане на обвиняем, в които да е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, 195 или чл. 196 от НК, както и такива, в които да са извършени корекции чрез забелване, задраскване или др. като твърдените от осъдения. По време на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, осъденият е представляван от служебен защитник- адвокат Н. Т. от АК – Пловдив, като С. не е отправил каквито и да било възражения или упреци, свързани с качеството на защитата му. Същият защитник е представлявал осъдения и в съдебното заседание, проведено от ОС- гр. Пловдив, при спазване на всички изисквания на процесуалния закон. Твърдението на осъдения, че е бил в неадекватно състояние и поради това не е разбрал характера на споразумението, не може да бъде прието за основателно. Одобряването на споразумението от съд е гаранция за това, че подсъдимият е в състояние да разбира съдържанието на споразумението и последиците от него. Пред съда С. е заявил категорично, че е наясно с естеството на постигнатото с прокуратурата споразумение, последиците от него и е изразил съгласие за одобряването му от съда. Изложеното налага извода, че при провеждане на досъдебното производство и при одобряването на споразумението от съда, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат възобновяване на наказателното производство. На следващо място, осъденият твърди, че неправилно е осъден за извършване на грабеж, след като доказателствата са за това, че е осъществил кражба. По същество това е довод за допуснато нарушение на материалния закон, който настоящият съдебен състав намира за неоснователен. В хода на бързото производство са били събрани доказателства за това, че осъденият е успял да преодолее механизма, с който св. А. К. бил заключил собствения си велосипед за парапета на стълбите, на стълбищна площадка, близо до апартамента си. Действията му били възприети от св. К., като въпреки нейните викове С. тръгнал по стълбите надолу, носейки велосипеда. Пред входа той бил възприет от св. В. К., който разпознал колелото на сина си. Св. В. К. се затичал след отдалечаващия се с велосипеда подсъдим и успял да го хване за якето. С. се обърнал, ударил свидетеля с юмрук в гърдите, от което последният паднал на земята. След това се отдалечил с велосипеда и само поради намесата на случайни минувачи и работещи наблизо хора, бил задържан и предаден на полицейските служители. Така изложените факти правилно са субсумирани от водещите разследването под нормата на чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Това е типичния случай на т.нар. „грабежоподобна кражба“ по чл. 198, ал.3 от НК - кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Действително за отнемането на вещта подсъдимият не е използвал принуда / успял е да преодолее заключващия механизъм/, но за да задържи владението си, което е установил върху велосипеда, е нанесъл достатъчно силен удар на св. В. К., от който последният се е озовал на земята. Упражнената от него принуда спрямо св. В. К., за да запази владението върху отнетия велосипед правилно е било оценено от водещите разследването и от съда като осъществяване на състава на чл. 198, ал.3 от НПК. Квалифицирането на деянието по чл. 199, ал.1, т.4 от НК е поради наличието на предишни осъждания на подсъдимия, отговарящи на критериите, визирани в разпоредбата на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. По този начин материалният закон е приложен правилно и не се налага възобновяване на наказателното производство. Не са налице основания и за корекция на определеното наказание. С одобреното от съда споразумение е приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като е наложено наказание лишаване от свобода под предвидения в чл. 199, ал.1, т.4 от НК минимален размер от пет години, а именно - четири години и шест месеца лишаване от свобода. Богатото и разнообразно съдебно минало на осъдения С., впечатляващо с неговата престъпна упоритост и насоченост изключително срещу чуждата собственост, обосновават извода за адекватност на санкцията на обществената опасност на дееца. Въпреки многократните му осъждания на наказания лишаване от свобода, изтърпявани ефективно, последното от които изтърпяно няколко месеца преди деянието по настоящото дело, при С. не е постигнат поправителен и превъзпитателен ефект. Престъпната му дейност е използвана от него като основен източник на средства за живот, поради което не се налага да бъде проявена по-голяма снизходителност от тази, изразена чрез съгласието от прокуратурата при сключване на споразумението. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. А. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2138 /2017 год. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.