7 Р Е Ш Е Н И Е №. 60247 гр.София , 04 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесета и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Н. Пелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 972/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия К. Г. Ж., срещу решение №260079 от 20.08.2021 г., постановено по внохд №187/2020 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна. С жалбата се атакува въззивното решение в частта, с която е бил потвърден размера на наложените с първоинстанционната присъда наказания на подсъдимия, в това число и продължителността на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и че съдът при обсъждане на отегчаващите отговорността обстоятелства е наблегнал на количеството на допуснатите от Ж. нарушения на правилата за движение по пътищата, за които той е санкциониран по административен ред, без да обсъди техните качествени характеристики и действителната им тежест, което е довело до несъразмерното им надценяване. Освен това се твърди, че тези административни нарушения нямат пряко въздействие върху безопасността на движение, поради което не могат да характеризират подсъдимия като системен и груб нарушител на ЗДвП. На следващо място се посочва, че апелативната инстанция не е отчела, че деянието е извършено при независимо съпричиняване, че наказателният процес е изиграл превъзпитаваща роля, че подсъдимият е млад човек, с отлични характеристични данни, изключително критичен към стореното. Моли се да бъде изменено въззивното решение като бъде намален размера на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, а също и продължителността на определения изпитателен срок. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, изготвен от адв.Д., повереник на частния обвинител И. Д., в който се моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- потвърдено. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не е налице претендираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като при индивидуализация на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи значение за правилното му отмерване, а също така и целите по чл.36 от НК. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение –в сила. Адв.Д., повереник на частния обвинител И. Д. не се явява в съдебното заседание. От същия са постъпили писмени бележки в които подробно са развити съображения за това, че определените размери на двете наложени на подсъдимия наказания, не са явно несправедливи. Подсъдимата М. Р. З. и защитника й адв.Я. , редовно призовани, не се явяват. В последната си дума подсъдимият К. Ж. изказва съжаление за случилото се и моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, постъпилия отговор по нея от повереника на частните обвинители, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №30 от 05.04.2019 г., постановена по нохд №1463/2018 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия К. Г. Ж. за виновен в това, че на 17.05.2018 г., в [населено място], при управление на МПС- л.а. „Фолксваген пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21 ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване с М. Р. З. причинил смъртта на С. Н. Д., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.“б“ във вр.с чл.343 ал.1 б.“в“ и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г от НК на подсъдимия К. Ж. е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 от НК са били кумулирани наказанията, наложени на подсъдимия Ж. по настоящото дело и това по нохд №1191/2018 г. на РС-Сливен, като е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на две години, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години и наказание лишаване от правоуправление за срок от пет години. Със същата присъда е била призната за виновна и подсъдимата М. Р. З., за това, че на 17.05.2018 г. в [населено място], при управление на МПС- л.а. „Тойота Корола“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата чл.6 ал.1 и чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване с К. Г. Ж. причинила смъртта на С. Н. Д., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ и чл.54 от НК й е било наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години. На основание чл.343г от НК на подсъдимата М. З. е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на двамата подсъдими са били възложени направените по делото разноски, включително и тези, сторени от частния обвинител. По въззивни жалби, депозирани от двамата подсъдими, чрез защитниците им, пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №243/2019 г. С решение №5 от 22.01.2020 г., постановено по посоченото дело, първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият Ж. е бил признат за невинен и оправдан за това да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. В останалата й част присъдата е била потвърдена. По касационна жалба на подсъдимия К. Ж. е било образувано н.д.248/2020 г. по описа на ВКС, второ н.о. С решение №82 от 19.06.2020 г., ВКС е отменил въззивното решение по внохд №243/2019 г. на Варненски апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав. След връщане на делото за ново разглеждане от Апелативен съд-Варна, е било образувано внохд №187/2020 г., приключило с решение №260079 от 20.08.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена частично, като подсъдимият К. Ж. е бил признат за невинен и оправдан за това да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. В останалата част, присъдата е била потвърдена. В тежест на подсъдимите са били възложени направените от частния обвинител разноски в производството пред въззивната инстанция. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Преди да разгледа оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост на наложените му наказания, ВКС намира за необходимо да отбележи следното: Настоящото касационно производство е образувано единствено по жалба на подсъдимия К. Ж.. Срещу подлежащото на касационен контрол решение на Варненски апелативен съд не е подадена жалба от подсъдимата М. З. и нейния защитник. Същевременно липсва както касационен протест, така и касационна жалба от частния обвинител. При това положение ВКС не дължи проверка на въззивното решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подсъдимата М. З. е призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. По-нататък, за престъплението по чл.343а ал.1 б.“б“ от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до четири години. Липсва явна и очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия Ж. наказание лишаване от свобода в размер на две години и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите обстоятелства, каквото възражение е отправено от жалбоподателя. Съдът правилно е отчел степента на обществената опасност на дееца, която е преценена като не висока, както и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни, младата му възраст, съдействието, което е оказал на органите на наказателното производство, изказаното искрено съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че деянието е извършено при независимо съпричиняване с подсъдимата З.. Допълнителни, неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са пропуснати от решаващата съдебна инстанция, не се констатират. Същевременно при отмерване на наказанието лишаване от свобода, не могат да бъдат игнорирани данните за предходното поведение на подсъдимия като водач на МПС. Защитата твърди, че съдът не е съобразил качествената характеристика на административните нарушения, за които Ж. е бил санкциониран по административен ред, а се е ръководил единствено от тяхното количествено изражение. Прочитът на съдържанието на намиращата се в кориците на делото справка за нарушител/водач, показва, че подсъдимият Ж. е придобил правоспособност като водач на МПС на 03.11.2014 г. В рамките на период от три години и половина- до инкриминираната по делото дата, спрямо подсъдимия Ж. има издадени пет Наказателни постановления, осем фиша и отнети дванадесет контролни точки. Вярно е, че освен броя на административните наказания от значение е и тяхната тежест, но в случая краткия период от време, в който К. Ж. е санкциониран като водач на МПС, показва, че той не се отличава с особена дисциплинираност, а и тежестта на някои от нарушенията, не е незначителна, каквото твърдение се навежда в жалбата. Така, подсъдимият е бил наказан с фиш за управление на МПС за превишена скорост, както и с фиш за превишаване на скоростта, означена с пътен знак /чл.21 ал.1 и чл.21 ал.2 от ЗДвП/. Освен това, ВКС не споделя тезата на жалбоподателя, че административните нарушения, които той е допуснал в миналото, не предпоставят непосредствена опасност от пътнотранспортни произшествия. С изключение на нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и чл.157 ал.6 от ЗДвП, останалите, за които подсъдимия е бил санкциониран, крият риск от създаване на опасни ситуации на пътя, доколкото са свързани с неизползване на светлини, неспазване на дистанция и превишаване на разрешената скорост. Дори и тежестта на нарушението касаещо управление на МПС без обезопасителен колан, макар и на пръв поглед да не е висока, всъщност крие сериозен риск за здравето и живота на водача и пътниците в автомобила при евентуално произшествие. Всички тези фактори не могат да бъдат подценени при преценка на поведението на подсъдимия като водач на МПС. Освен това, напълно правилно въззивната инстанция е приела, че към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства следва да се включи и конкретната скорост, с която подсъдимия е управлявал превозното средство към момента на инцидента, която почти два пъти надвишава разрешената, още повече, че той е управлявал л.а. в населено място, на оживена улица, при натоварен трафик в активната част от денонощието. Всъщност това му поведение е логически завършек на предходните действия на К. Ж., свързани също с нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са му били налагани наказания по административен ред, които очевидно не са го мотивирали към въздържане от неправомерно поведение. Предвид изложените дотук съображения, ВКС приема, че отмереното наказание от две години лишаване от свобода, не е явно несправедливо. Жалбоподателят оспорва и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение, и в този смисъл изводът на съдилищата за необходимост от приложение на института на условното осъждане, е верен. Условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление- нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие. Именно за това изпитателен срок в размер на пет години се явява необходимия и достатъчен и представлява своеобразна гаранция за осъществяване на необходимата възпираща функция срещу бъдещи противообществени прояви. Що се отнася до наказанието лишаване от правоуправление, ВКС приема, че определения размер от пет години е прекомерен. Вярно е, че подсъдимият като водач на МПС е проявявал недисциплинираност, както беше посочено и по-горе, но при преценка на справедливия срок на това наказание, не следва да се подминава поведението на К. Ж. непосредствено след деянието, фактът, че макар да е налице независимо съпричиняване на престъпния резултат, водещата роля е на другия водач –подсъдимата З., която със своето поведение е поставила началото на причинно –следствения процес, а също така и обстоятелството, че подсъдимият искрено съжалява и се разкайва за случилото се, което индикира на стартирал процес по неговото поправяне и превъзпитание. С оглед на изложеното, ВКС счита, че следва да бъде намален размера на наложеното на подсъдимото лице наказание лишаване от право да управлява МПС от пет на четири години. Предвид осъществената промяна в размера на наказанието лишаване от правоуправление, е необходимо да бъде коригирано и определеното на основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК общо и най-тежко наказание на подсъдимия Ж. по настоящото дело и по нохд №1191/2018 г. на РС-Сливен, а именно две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от пет години и наказание лишаване от правоуправление за срок от четири години. По изложените съображения и на основание чл.354ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №260079/20.08.2021 г., постановено по внохд №187/2020 г., в частта относно наложеното на подсъдимия К. Г. Ж. наказание лишаване от право да управлява МПС и относно определеното на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 общо и най-тежко наказание, като: НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от пет на ЧЕТИРИ ГОДИНИ; НАМАЛЯВА размера на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК от пет на четири години, присъединено на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 от НК към определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода по настоящето дело и по нохд №1191/2019 г. на РС-Сливен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/