Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 584   София, 23 декември  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на седемнадесети декември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА.......................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА.............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 529/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия П. В. П. срещу въззивно решение № 3* постановено на 24.07. 2009 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 404/2009 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 1* постановена от Софийски градски съд на 07.05.2009 г. по НОХД № 995/2009 г., подс. П. П. e бил признат за виновен за това, че на 18.01.2000 г. в гр. С., в ТБ Илиянци е отнел чужди движими вещи на обща стойност 7722,56 лв., представляващи големи размери, от владението на Шу Сюефан с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.1 вр. чл. 198 ал.1 Б от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието. С присъдата на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК е било извършено групиране на това наказание с наказанието, наложено със споразумение по НОХД № 1524/08 г. на РС- Кюстендил, като е било определено едно общо наказание – това от три години лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД № 708/98 г. на РС – гр. К.. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за неговото авторство. Съдържа се и довод за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК , предвид допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилен анализ на доказателствата. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно и искане за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или преквалификация на престъплението по чл. 198 от НК и определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК . Пред касационната инстанция защитата на подс. П. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като уточнява касационните основания, акцентирайки върху неправилното приложение на материалния закон, предвид недоказаността на авторството на деянието и неизясненост на делото от фактическа страна с оглед неустановяване на произхода на сумата, отнета от пострадалата, както и самоличността на лицето, което е намерило чантичката й пред дома й. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че наложеното наказание не се явява явно несправедливо. Предлага на съда въззивното решение да бъде потвърдено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 199 ал.1 т.1 вр. чл. 198 ал.1 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по този законов текст, осъществено от подс. Пенев. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимия не е доказано с оглед неговото авторство. Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Ш безспорно установяват авторството в лицето именно на подсъдимия П. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивният съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който оспорва факта, че в този интервал се е намирал в района на престъплението и отрича да е извършил инкриминираното деяние. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подс. П. , възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия. Пострадалата непосредствено след деянието е дала пълно описание на извършителя на престъплението и е назовала същия по име още с молбата, с която е сезирала органите на полицията. В нито един момент впоследствие тя не е имала колебания относно самоличността на лицето, осъществило грабежа, доколкото тя го е познавала като свой бивш работник. Посочвайки пълни данни за начина, по който е изглеждал, и по какви белези би могла да го разпознае, св. С е запазила този спомен и осем години по-късно, когато е била разпитвана от съда, като е разпознала подсъдимия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Аргументирано въззивният съд е приел, че успоредно с това пряко доказателство, е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. С доказателствената задача в настоящия процес първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Пенев. Безспорен остава изводът за това, че подсъдимият е работил седмица преди деянието при пострадалата, познавал е нейните навици, начина, по който носи парите си, местата в ТБ Илиянци, където се движи. Предвид това познанство той я е нападнал в гръб, като е хвърлил яке върху главата й, за да й отнеме възможността да го види, докато отнеме чантичката. Не са в подкрепа на доводите на защитата за липса на доказателства за авторството на престъплението и показанията на св. Д бивша приятелка на подсъдимия. Същите опровергават защитната теза на същия, че след като си е заминал за Кюстендил, след като бил освободен от работа, повече не се бил връщал в София. Показанията безспорно установяват, че в деня на деянието П. е бил в София, търсейки съдействие от св. Д, която да му даде заем от 20 лева, предвид материалната нужда, която имал. Това обстоятелство правилно е обусловило извода на предходната инстанция относно авторството на престъплението, но и мотива на извършването му – необходимост от парични средства. С оглед на това ВКС не констатира изопачаване на определени доказателства – придаване на съдържание, което те нямат, или игнориране на други, с оглед направата на извод относно авторството на престъплението. Фактите, въведени в процеса от пострадалата, относно начина, времето, мястото на деянието, както и на вида на отнетите вещи при грабежа – чанта, пари и два златни пръстена, са били предмет на анализ от инстанциите по фактите. И двете съдебни инстанции обосновано са приели, че следва да се кредитират показанията на пострадалото лице, което има ясен и непосредствен спомен за обстоятелствата по осъщественото деяние, предмет на доказване в процеса съгласно чл. 102 от НПК. Не почива на доказателствата по делото аргументът на защитата, че не бил изяснен произхода на сумата, отнета от св. С. Самата тя е заявила, че парите, които е носела в себе си, са били приготвени за освобождаването на стока от митницата, което е достатъчно обяснение за наличието на такава сума в нейно владение. Съдът няма задължение да изследва произхода на тази сума пари, тъй като това е извън предмета на доказване по делото. Достатъчно аргументи са изложили предходните инстанции по въпроса за броя на отнетите пръстени. Няма основания да не се дава вяра на св. С, която добросъвестно е споделила за намерения трети пръстен в подхвърлената чантичка. С оглед на това аргументирано е подходил съдът, като не е приел тезата на защитата за преквалификация на престъплението по чл. 198 ал.1 от НК, доколкото е счел, че предметът на престъплението покрива критерия „големи размери” с оглед квалификацията по чл. 199 ал.1 т.1 от НК. Неоснователен е отправения укор от страна на защитата към свидетелката, че не желаела да сподели името и местонахождението на лицето, което й е предало намерената чантичка, което внасяло сериозно съмнение в достоверността на показанията й. Видно от показанията в съдебно заседание на пострадалата, това лице отдавна е напуснало страната, поради което тя не е в състояние да посочи данни за местонахождението му. При тази налична доказателствена съвкупност въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия П той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.   2. По отношение на твърдението за постановяване на осъдителна присъда при неизяснена фактическа обстановка: По същество това твърдение в жалбата и допълнението към нея се свежда до допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те обективират неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза и двете съдебни инстанции законосъобразно са интерпретирали всички доказателствени източници, като не са игнорирали никое оправдателно доказателство. Доводът на подсъдимия и на неговата защита за липса на безспорност и несъмненост на авторството на П. е бил подробно обсъден както от първоинстанционния, така и от въззивния съд и е получил свой обоснован с доказателствата по делото отговор, който ВКС в настоящия му състав вече обсъди в пункт първи на решението си. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.   3. От жалбата на подсъдимия би могъл да се изведе и довод за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид искането му за преквалификация на престъплението по чл. 198 ал.1 от НК и определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК . ВКС не констатира необходимост от намеса с оглед намаляване на размера на наложеното наказание с оглед приетото по отношение на правилния материален закон, касаещ правната квалификация. Касационната инстанция намира, че и в частта относно наказанието въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В случая индивидуалната тежест на конкретното деяние е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано Софийският апелативен съд е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат именно с това наказание, което е наложил СГС. Не са били налице каквито и да е нови обстоятелства, които да се изтъкват от жалбоподателя, рефлектиращи върху справедливостта на размера на наложеното наказание от три години „лишаване от свобода”, което е под минималния размер на предвиденото за престъпление по чл. 199 ал.1 т.1 от НК, при отмерването на което съдилищата са се съобразили с осъжданията на П. , невлияещи на правната квалификация на престъплението в конкретния случай. ВКС не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на съдилищата или пък тяхната относителна тежест да е била подценена. И младата възраст, и добрите характеристични данни са били отчетени при индивидуализацията на наказанието. Съдът е приел наличие на едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – изтеклият неразумно дълъг срок на разглеждане на делото /на досъдебното производство/, което е предопределило и определяне на санкция в размер значително по-нисък от минималния, предвиден за това престъпление. Липсва основание за последващо смекчаване на санкцията „лишаване от свобода”, тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 301/ 24.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 404/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.