РЕШЕНИЕ     № 301     София, 15.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                   ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 4333/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №152/23.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение от 14.02.2008 г. по гр.д. №1037/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-А състав,, по подадена от ответника по исковата молба “С” А. – София, касационна жалба, вх. №8228/20.3.2008 г.. С решението на Софийския градски съд е отменено решение от 22.11.2005 г. по гр.д. №7103/2004 г. на Софийския районен съд, 79 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Г. А. против “С” А. – София, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 5828,52 лева, и ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата посочената сума. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция в останалата част. В обжалваното решение е прието, че от съдебномедицинска експертиза се установява, че работничката е страдала от исхемична болест на сърцето, което заболяване е причина за постъпването й в болница в периода посочен в заповедта за уволнение като нарушение на трудовата дисциплина. Прието е също така, че тази болест попада сред посочените в Наредба №5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ/чл.1, ал.1, т.1/, както и че този подзаконов нормативен акт е бил в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е стигнал до извод, че работодателят не е доказал наличието на съгласие от инспекцията по труда, както и взето мнение от ТЕЛК, а това задължение за работодателя отпада само когато работникът е укрил заболяването си или е декларирал, че не страда от болестите по посочената наредба. По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: “Дали с оглед ползването правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 КТ при уволнение за работника или служителя съществува задължение да уведоми работодателя, когато страда от болестите, посочени в Наредба №5/1987 г. на МЗ и следва ли да представи на работодателя необходимите медицински документи, удостоверяващи наличието на заболяване ?” и “Какъв е способът за работодателя да установи обстоятелствата, обосноваващи правото на защита по чл.333, ал.1, т.3 КТ при уволнение в случаите, когато той не е бил информиран изрично от работника и не е могъл по друг начин да знае за наличието им ?”. Разпоредбата на чл.333, ал.1, предложение последно, т.3 КТ предвижда, че в случаите по чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателят може да уволни работника или служителя само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато последният боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Самата Наредба №5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, изрично конкретизира заболяванията – чл.1, ал.1, като с разпоредбата на ал.2 се вменява на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал.1. Предвид изложеното в цитираните разпоредби настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че преди да извърши уволнението на основанието визирано в чл.333, ал.1, във връзка с т.3 от същата алинея КТ, по силата на разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987 г. на МЗ работодателят е длъжен да събере предварителна информация за лицето, което е определено за уволнение с оглед болестите по чл.1, ал.1 от същата наредба. Нито разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, нито тази на чл.1 от посочената наредба не вменява на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Това работникът следва да стори само когато работодателят извърши действия по смисъла на чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987 г. Ако в такъв случай работникът или служителят укрие заболяване по посочената наредба, той не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Тогава за работодателя не съществува задължението да изисква разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския градски съд се твърди, че необосновано не е кредитирано обстоятелството, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е бил информиран за болестта на ищцата, тъй като такава информация е липсвала в личното и трудово досие, както и че са липсвали каквито и да е индикации, че тя страда от болест, даваща й закрила при уволнение. Твърди се, че ищцата не е информирала работодателя си за наличието на диагноза “исхемична болест на сърцето”, при положение, че наличието на това заболяване е от 2001 г., факт имащ съществено значение за трудовоправните отношения между страните, поради което работодателят е следвало да бъде уведомен. Позовавайки се на чл.6 от Наредба №5/1987 г. касационният жалбоподател навежда довод, че необосновано е игнориран факта, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание липсва решение на ТЕЛК, което да обосновава необходимостта от провеждане на процедура за съгласие по смисъла на чл.333, ал.1 КТ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касация – Н. Г. А., посредством процесуалния си представител – адв. П, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Депозирана е писмена защита. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна ответницата по касация, писмената й защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е правилно. Обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че е налице нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ. Данните по делото, включително и тези по приетата от съда съдебномедицинска експертиза установяват, че към момента на уволнението ищцата – ответница по касация в настоящото производство, се е ползвала от закрилата по посочената правна норма. Наличието на данни, че заболяването съществува от 2001 г., за което работничката е представяла болнични листове с посочената диагноза, сочат на това, че работодателят е знаел за заболяването. Този извод следва и с оглед изложеното в отговора на съда по поставените от касационния жалбоподател въпроси. Работодателят не е изпълнил следващото се от разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987 г. за него задължение за събиране на предварителна информация. В случая не е налице твърдяното “укриване на заболяването от страна на работничката. Доказателства в посочения смисъл не са ангажирани. Неоснователно е и оплакването, че липсата на решение на ТЕЛК, не задължава работодателя да спази процедурата по чл.333, ал.1 КТ. Разпоредбата на чл.2 от Наредба №5/1987 г. на МЗ използва родовото понятие “медицински документ”, а изброяването на видовете медицински документи не е изчерпателно, а примерно. Това изброяване не включва като медицински документ дори решение на ТЕЛК, което означава, че законодателят не е имал предвид задължителното наличието на документ, който да има характера на индивидуален административен акт, какъвто се явява решението на ТЕЛК, респективно това на НЕЛК. Следователно законодателят не се е ограничил само с изрично визираните медицински документи, но е дал възможност за представянето и на други. Поради това достатъчно е да е налице какъвто и да е медицински документ, който да удостоверява наличието на някое от заболяванията по чл.1, ал.1 от цитираната наредба, за да е налице закрила по чл.333, ал.1 КТ. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И:       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 14.02.2008 г. по гр.д. №1037/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-А състав. ОСЪЖДА “С” А. – София, бул. “. №134, да заплати на Н. Г. А., ЕГН - 5105276519, от град С., ж.к.”О”, блок 253, вх. Б, ет.7, ап.43, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: