О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 11.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1156 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.З ГПК , образувано по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 29 от 04.01.2018г. по ч.гр.д.№ 6553/2017г. на САС, ГО, 2 състав, с което, след отмяна на Определение № 32403 по ч.гр.д.№ 16026/2017г. на СГС, ГО, 4-Д въззивен състав, с което в производството по чл.390 във вр. с чл. 397,ал.1,т.З, предл. последно ГПК молбата е била оставена без уважение, е постановено друго.
Допуснато е обезпечение на бъдещ осъдителен иск, който молителят [фирма], [населено място], представлявано от Д. Т. ще предяви срещу [фирма], представлявано от Д. Т. за сумата 89 638.29лв., представляваща увеличената стойност - разходи за извършени подобрения в имот, собственост на „Е. Т.", върху който това дружество като ипотекарен длъжник е учредило договорна ипотека в полза на „У. Л." за обезпечаване на задълженията на длъжника лизингополучател „Х. Б." към лизингодателя „У. Л." по договори за лизинг, чрез спиране на изпълнителните действия, провеждани по изпълнително дело № 699/2016г. на ЧСИ Н. М., /образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за вземания на лизингодателя срещу лизингополучателя по договор за финансов лизинг за сумата 203 743 евро -главница, както и законни лихви и разноски/, при внасяне на парична гаранция от 10 000лв.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че посредством обезпечителната заповед се ограничават възможностите за удовлетворяване на привилегирования кредитор - лизинговото дружество, който е взискател по изпълнителното дело. Посочва се, че бъдещият иск е на стойност 89 638лв., а началната цена на ипотекирания имот, върху който са насочени изпълнителните действия, е 809 928лв. и интересите на ищеца могат да бъдат защитени в пълнота чрез заделяне на сумата по бъдещия иск от цената, която ще постъпи от проданта, която да бъде разпределена на „Е. - Т." след снабдяването му с изпълнителен лист Поддържа се, че такова „заделяне" на получената от продажбата на имота сума представлява „друга подходяща мярка" по смисъла на чл.397,ал.1,т.З, предл.първо ГПК, която би съответствала на обезпечителната нужда. Посочва се, че евентуален исков процес между „Е. - Т." и „Х. Б.", би бил симулативен и явен опит за злоупотреба с право, тъй като и двете дружества имат един и същ законен представител.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК - противоречие на обжалвания акт с Определение № 516 по ч.гр.д. № 3999/1 Зг. на 4 г.о. и Определение № 165 по ч.т.д.№ 479/17 на 1 т.о., коя обезпечителна мярка се явява подходяща, на какви критерии следва да отговаря и допустимо ли е да засяга правната сфера на трети лица.
21 При допълнителната предпоставка на т.З на чл.280,ал.1,т.З ГПК, подходяща обезпечителна мярка ли е спиране на изпълнението при предявен иск с правно основание чл.177 ЗЗД в хипотезата на насрочена публична продан. Поддържа се, че точното прилагане на закона в конкретния случай е свързано с изясняване доколко обезпечителната мярка „спиране на изпълнението" в полза на лице с право на иск по чл.177 ЗЗД в хипотеза на насрочена публична продан, при положение, че се засягат правата на останалите кредитори в изпълнителното производство да получат своевременно удовлетворяване, се явява подходяща; че чл. 177 ЗЗД признава привилегия /преди привилегиите на ипотекарния кредитор/ на вземането на собственика на ипотекирания имот, който не е длъжник, за извършените от него необходими разноски за имота от цената на имота, и при продажбата му, следва да получи преди кредиторите увеличената стойност, като дължимото му обезщетение следва да се отдели предварително при реализирането на публичната продан. Значението на въпроса за развитието на правото частният касатор обосновава с очертаване на приложното поле на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението" при отчитане на правата на всички участници в изпълнителния процес. Поддържа се тезата, заявена в частната касационна жалба: че третото лице, обезпечило имота си с чужд дълг, би получило достатъчна защита, ако при извършване на разпределението на получената от проданта на имота цена, се задели сума в размер на исковата претенция, която да бъде заплатена след представяне на изпълнителен титул; респ. ако сумата бъде запазена по сметката на съдебния изпълнител по правилата на чл.459 ГПК; или чрез друга мярка, гарантираща, че исковата сума няма да бъде разпределена в полза на длъжника или на други кредитори. Частният касатор смята за очевидно, че не е нужно спиране на цялото принудително изпълнение и, че неоправдано да се забавя процеса на удовлетворяване на кредиторите; че допуснатата от въззивната инстанция мярка е неподходяща.
3/ При допълнителната предпоставка на т.З на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса Налице ли е обезпечителна нужда от обезпечаване па бъдещ иск между лица, които се явяват свързани по смисъла на nap. 1 от ДР на ТЗ като е обосновано, че доколкото страните по иска, по който е допуснато обезпечение, са свързани лица, няма причини да се предполага, че признатото с решението задължение ще бъде валидно изпълнено, за да е необходимо предоставяне на гаранция за изпълнението чрез обезпечаване на бъдещ иск
В писмен отговор [фирма] оспорва обосноваването от частния касатор на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт - чл.396, ал.2, изр.последно ГПК.
[фирма] е процесуално легитимирано да обжалва допуснатото обезпечение като взискателно изпълнителното дело. Дружеството не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство. Правна му сфера е засегната от обезпечителната мярка - т.6 от TP № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС. Жалбата е подадена в срок с оглед представените доказателства за датата на връчване на съобщението от ЧСИ за спиране на изпълнителното производство, включително спиране и на течащата по изпълнителното дело публична продан на имота.
За да допусне искането обезпечение, съставът на САС е приел за основателни доводите в молбата за обезпечение на бъдещия иск, че за да се ползва от привилегията на чл.177,ал.1 ЗЗД, ипотекарният длъжник следва да се сдобие със съдебен осъдителен титул, правещ вземането му за подобрения ликвидно, изискуемо и подлежащо на принудително събиране. Мотивирал е, че разпоредбата на чл. 177 ЗЗД не регламентира отделен вид иск, но единственият способ за прилагането й, е постановяването на осъдително решение спрямо длъжника по обезпеченото правоотношение за вземането на собственика на ипотекирания имот, който не е лично задължен, за необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му. Обосновано е, че този иск се основава на принципа за неоснователното обогатяване и евентуалното му уважаване позволява на собственика, обезпечил чуждо вземане със собствен имот, като привилегирован кредитор да си възстанови средствата, които е вложил за подобрения, вследствие на които стойността на имота се е увеличила. За да бъде гарантирана възможността ипотекарният кредитор да упражни правата си, произтичащи от разпоредбата на чл.177 ЗЗД, съставът на САС е счел, че исканата обезпечителна мярка е адекватна и необходима и изпълнителното производство, инициирано от ипотекарния кредитор, следва да се спре, при удостоверяване на внасянето на парична гаранция /чл.390,ал.4 ГПК/, която е определил в размер на 10 000лв.
Пред въззивната инстанция са представени доказателства за предявяване на иска, по който е допуснато обезпечение - искова молба вх.№ 15834 от 05.02.2018г. по описа на СГС.
Съставът на ВКС счита, че е обосновано приложното поле на частното касационно обжалване по първия въпрос, поставен в изложението - относно критериите за определяне на обезпечителната мярка като подходяща и адекватна на обезпечителната нужда и недопустимостта тя да засяга неоправдано правната сфера на трети лица.
Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение на въпроса в Определение № 516 по ч.гр.д. № 3999/1 Зг. на 4 г.о. и Определение № 165 по ч.т.д.№ 479/17 на 1 т.о. и се присъединява към него като отговор на въпроса, по който допусна касационното обжалване.
С оглед дадения отговор, обжалваното определение се явява частично несъобразено с практиката на касационната инстанция:
В конкретния случай не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който възможността да се удовлетвори привилегировано за вземането си за подобренията /в качеството си на недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението/, може да бъде реализирана. Приоритетно вземане за разноски по чл.177,ал.1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Следователно, самият ипотекарен длъжник /при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право/ има интерес от провеждането на проданта, защото правото му по чл.136,ал.1,т.4 ЗЗД на предподчтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена - чл.177,ал.1 ЗЗД.
Носителят на приоритетното вземане по чл. 177,ал. 1 ЗЗД за разноски за имота няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото, както самият молител е посочил в молбата си по чл.390 ГПК, неговият интерес е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице, собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор. В конкретния случай по отношение на имота на ипотекарния длъжник, върху който е насочено изпълнението по изп.дело № 699/2016г. на ЧСИ М., е била насрочена втора /поради нестанала първа/ публична продан от 08.12.2017г. до 08.01.2018г., която е осуетена поради постановеното с обжалваното определение спиране на изпълнителното дело.
С оглед на това, подходяща, съобразена и адекватна със субективното материално право, което се защитава, с обезпечителната нужда при реализацията на възможността по чл. 177,ал. 1 ЗЗД, е спирането на изпълнението - мярката, поискана от молителя, но само във фазата на разпределението на сумата, за която е предявен иска срещу длъжника по изпълнението. Правилни са изводите на САС, че за да бъде гарантирана възможността ипотекарният кредитор да упражни правата си, произтичащи от разпоредбата на чл.177 ЗЗД, поисканата обезпечителна мярка е адекватна и необходима и изпълнителното производство, инициирано от ипотекарния кредитор следва да се спре, но тази адекватност и съразмерност на нуждата от обезпечение е налице само досежно предстоящите изпълнителни действия - тези след провеждането на публичната продан и при пристъпване към разпределение в изпълнителното производство на сумата, за която молителят би се легитимирал с изпълнителен титул при уважаване на осъдителния иск.
Настоящият състав не споделя доводите на частния жалбоподател, че това е „друга подходяща мярка". Разпределението е част от изпълнителните действия по принудителното изпълнение и до него следва да бъде ограничено допускането на поисканата обезпечителна мярка.
Горните изводи предпоставят частична отмяна на обжалваното определение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на Определение № 29 от 04.01.2018г. по ч.гр.д.№ 6553/2017г. на САС, ГО, 2 състав.
Отменя Определение № 29 от 04.01.2018г. по ч.гр.д.№ 6553/2017г. на САС, ГО, 2 състав в частта, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия, провеждани по изпълнително дело № 699/2016г. на ЧСИ Н. М., с изключение на изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 ГПК на сумата 89 638.29лв., която би се получила в резултат на публичната продан на УПИ, подробно описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 54, том I, рег.№ 1400, дело 45 от 2010г., върху който е насочено принудителното изпълнение, вместо което:
Оставя без уважение искането на [фирма] за допускане на обезпечение на осъдителен иск срещу [фирма] за сумата 89 638.29лв. чрез спиране на всички изпълнителни действия, провеждани по изпълнително дело № 699/2016г. на ЧСИ Н. М. извън изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение но реда на чл.460 ГПК на сумата 89 638.29лв., която би се получила в резултат на публичната продан на УПИ, подробно описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 54, том I, рег.№ 1400, дело 45 от 20 Юг., върху който е насочено принудителното изпълнение.
Потвърждава същото определение в останалата обжалвана част, включително и относно допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело № 699/2016г. на ЧСИ Н. М., изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 ГПК на сумата 89 638.29лв., която би се получила в резултат на публичната продан на УПИ, подробно описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 54, том I, рег.№ 1400, дело 45 от 2010г., върху който е насочено принудителното изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
6
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: