Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 306

гр. София, 15.06.2020 год.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 3382/2019 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С решение № 156 от 10.05.2019 год. по гр. д. № 190/2019 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решението на Пазарджишкия районен съд № 1280 от 08.11.2018 год., постановено по гр. д. № 3230/2014 год. по описа на същия съд, в частта, с която ответното дружество „Атанасов“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик е осъдено да заплати на Е. А. П. от [населено място] сумата от 8 666,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.11.2009 год. до 01.11.2014 год. за ползваната 1/4 ид. част от недвижим имот с площ от 432 кв. м., съставляваща част от имот пл. № * по плана на [населено място], както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца Е. П. в размер на 622,30 лева.
Въззивното решение се обжалва в срок от Е. А. П., чрез пълномощника му адв. В. Ц. от АК - П., с оплаквания за неговата необоснованост и очевидна неправилност поради нарушения на материалния закон. Моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове, като му се присъдят и направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и се поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване по поставените материалноправни въпроси, а именно: 1. „Как се уреждат отношенията между собствениците по реституция на определен имот и лицето, което ползва незаконно построена сграда върху реституирания имот и ползва на практика целия реституиран имот, тъй като неговата сграда заема почти цялата част от имота?“; 2. „Когато възстановеният по реституция имот е реално обособена част от имот, възниква ли съсобственост между собствениците по реституция на този терен и собственика на останалата част от имота?“ и 3. „Как се уреждат отношенията между собственика на терена по реституция и ползвателя на незаконно построена сграда върху неговия терен, заемаща почти целия терен? Дали това става по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС или по реда на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ?“. Касаторът твърди така поставените въпроси да са от значение на изхода на спора, но да са разрешени в противоречие с ТР № 6 от 10.05.2006 год. по тълк. д. № 6/2005 год., ОСГК на ВКС и решение № 76 от 12.04.2010 год. по гр. д. № 2952/2008 год., III г. о. на ВКС, както и да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответното по касационната жалба дружество „Атанасов“ ООД, гр. Пазарджик, чрез адв. Цв. М. от АК - П., оспорва наличието на сочените предпоставки за допускане на касационната проверка на въззивното решение, респективно намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното:
За да постанови решението, въззивният съд приел, че предявеният иск е неправилно квалифициран от първоинстанционния съд като претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест, довело до процесуална недопустимост на постановеното решение. Според въззивния съд релевираните от ищеца факти и обстоятелства касаят частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД, обосноваващ правната квалификация на иска по 31, ал. 2 ЗС, а именно като такъв за защита правото на ползване на имота, което има всеки от съсобствениците спрямо другия, осъществяващ еднолично ползване на общата вещ. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че като не е приложил специалната разпоредба, районният съд се е произнесъл по непредявен иск, което обосновава обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и връщане на делото на районния съд за произнасяне по предявения иск след евентуална преценка за изменение доклада по делото.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с правомощията на въззивния съд при решаване на спорния предмет да даде нова правна квалификация на иска, след самостоятелна преценка на доказателствата и формиране на собствени фактически и правни изводи, както и да даде указания относно релевантните обстоятелства, подлежащи на доказване с оглед новата правна квалификация. Въпреки констатацията си, че хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява частен случай на неоснователно обогатяване и очевидното сходство във фактическия състав на нормите по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в случая погрешната правна квалификация е довела до недопустимост на първоинстанционното решение. Този извод явно противоречи на правилата на формалната логика, както и на трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава, формирана с ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в нея, когато съдът се е произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон, а не касае недопустимост на решението. Погрешната правна квалификация е свързана с допустимостта на решението само тогава, когато е нарушен принципът на диспозитивното начало.
Предвид изложеното, в случая се обосновава наличието на очевиден порок на обжалваното решение, който се установява в самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Формулираните в изложението материалноправни въпроси обуславят изхода на спора, но ще бъдат обсъдени във връзка с основателността на касационната жалба, доколкото разрешаването им предполага анализ и оценка на събраните доказателства, съответно проверка правилността на фактическите констатации на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 156 от 10.05.2019 год. по гр. д. № 190/2019 год. на Окръжен съд - Пазарджик по подадената от Е. А. П. от [населено място], чрез адв. В. Ц. от АК - П., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 173,32 лева в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.