Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр.София, 27.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5869 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 140 от 28.03.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 03.07.2015 г. на Апелативен съд - Б., постановено по в.гр.д.№ 127/2015 г., за да се провери допустимостта на въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените срещу С. Д. И. и срещу [фирма] искове за отричане правото им на собственост върху имот с идентификатор 51500.510.114, както и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността да се придобие имот от несобственик по давност относно частта от въззивното решение, в която съдът се е произнесъл по предявените искове за отричане правото на собственост на [фирма] върху имоти с идентификатори 51500.510.114 и 51500.510.117. Касаторите С. Д. И. и [фирма] поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради произнасяне свръхпетитум, предвид обстоятелството, че в о.с.з. 16.06.2014 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска, като от предмета на делото е изключена претенцията на НСА за частта от имот 51500.510.114, намираща се извън оградата на водната учебна база (с площ около 1 230 кв.м.), а същевременно с въззивното решение е отречено правото на собственост както в полза на С. Д. И., така и в полза на приобретателя [фирма] по отношение на целия имот с идентификатор 51500.510.114. Дружеството намира, че са налице нарушения на материалния закон - чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, на чл. 79 и чл. 83 ЗС, както и на процесуалния закон, тъй като не са обсъдени събраните доказателства във връзка с възражението за изтекла в негова полза придобивна давност. Претендират присъждането на разноски. Ответникът по касация Национална спортна академия „В. Л.“ оспорва жалбите в частите им, в които са насочени срещу постановеното в рамките на сезирането въззивно решение по подробно изложени съображения, като моли допустимо постановеното въззивно решение да бъде потвърдено. Моли да се вземе предвид, че с поведението си не е станал причина за произнасянето извън предмета на делото при несъобразяване допуснатото в о.с.з. 16.06.2014 г. изменение на иска, поради което счита, че не следва да носи отговорност за разноските в тази връзка. Претендира разноски за защитата пред ВКС. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд е потвърдил решение № 420 от 17.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 210/2013 г. по описа на ОС - Бургас, с което е прието за установено по отношение на Национална спортна академия „В. Л.“ и Държавата, че С. Д. И., [фирма], И. Г. К. и [фирма] не са собственици на недвижими имоти с идентификатори 51500.510.114, 51500.510.117 и 51500.510.141 по КК на [населено място]. При условията на чл. 296, т. 3 ГПК решението е влязло в сила на 28.03.2016 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по иска срещу С. Д. И., И. Г. К. и [фирма] по отношение на имота с идентификатор 51500.510.141 по КК на [населено място]. Въззивният съд е обсъдил наведените от ответниците по исковете възражения за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, които са преценени като неоснователни. Произнасяйки се по съществото на спора, от фактическа страна е приел за установено, че възстановените в стари реални граници, в полза на С. Д. И. - като наследник на Д. А. И., имоти са идентични с процесните. С. Д. И. се е разпоредила с възстановения й с решение № 557-Н от 11.08.2004 г. на ОСЗГ - [населено място] имот № 599004, съответстващ на имоти с идентификатори ....... и ............, в полза на [фирма]. Установено е, че е изградена Учебна спортна база, в границите на която, очертани с ограда и заснети в КК на [населено място], напълно попада имота с идентификатор 51500.510.117, както и част от имота с идентификатор 5.......114 с площ около 10 037 кв.м. Останалата част от имота с идентификатор 5...........114 (приблизително равняваща се 1 230 кв.м.) е извън оградата. Имотите попадащи в терена на изградената спортна база са предоставени за стопанисване и управление на Национална спортна академия „В. Л.“. Въззивният съд е приел, че изграждането на спортна база представлява реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Упражнил е косвен съдебен контрол върху законосъобразността на решенията на органа по реституцията и е приел, че не е настъпил реституционният ефект на влезлите в сила решения на органа по реституцията, в следствие на което не е възстановено правото на собственост върху процесните имоти. Тъй като правото на собственост не е възникнало в правната сфера на С. Д. И., то същото не е възникнало и в патримониума на последващите приобретатели, включително [фирма]. По отношение заявеното от дружеството възражение за изтекла придобивна давност с начало на давностния срок 16.09.2004 г. апелативният съд е приел, че същото е ирелевантно за спора, тъй като дружеството е придобило правото на собственост чрез осъществена сделка между него и С. Д. И., а след като не са били налице законовите условия за възстановяване правото й на собственост върху земеделска земя, то дружеството не е могло да придобие собствеността върху бившата нива, идентична на настоящите имоти с идентификатори 5..........114 и 5.............117. По основанията за допускане на касационното обжалване: Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки, както и от съответствието между произнасянето на съда и сезирането. При произнасяне в повече от предмета на спора (plus petitum) решението на въззивния съд се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. По въпроса за възможността да се придобие имот от несобственик по давност е формирана категорична задължителна съдебна практика (например : ППВС № 6 от 1974 г., Р № 336 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 322/2009 г. на ВКС, І г.о., Р № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 191 от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 776/2010 г. на ВКС, І г.о., Р № 854 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 578/2010 г. на ВКС, ІV г.о.) съгласно която владението, установено при наличието на правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (включително валидна прехвърлителна сделка) при презюмирана от Закона добросъвестност (незнание, че е договаряно с несобственик), съставлява елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС. Когато така установената фактическа власт е упражнявана постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта (демонстрация на което в случаите по чл. 70, ал. 1 ЗС се явява самото правно основание), същата по принцип е годна да доведе до придобиване на собствеността с изтичането на установения в Закона 5-годишен срок, освен когато се касае до вещи, чието придобиване по давност е забранено от Закона. По основателността на касационната жалба: Заявените с касационните жалби възражения за недопустимост на исковия процес са получили отговори с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение. С оглед заетите от касаторите позиции след допускане на касационното обжалване, налага се извода, че тези възражения понастоящем не се поддържат, като при това в резултат от служебната проверка за допустимото учредяване на исковото производство не се констатира да е налице основание за преразглеждане на изводите относно наличието на правен интерес и отсъствието на процесуални пречки за предявяване на отрицателния установителен иск от страна на НСА „В. Л.“ като процесуален субституент на Държавата във формата на процесуална суброгация. Във връзка с проверката за съответствие между произнасянето на съда и сезирането се установява, че в първоинстанционното производство, в о.с.з. 16.06.2014 г. е допуснато изменение на иска, като от предмета на делото е изключена претенцията на НСА за частта от имот 51500.510.114, намираща се извън оградата на водната учебна база. Същата е с площ около 1 230 кв.м. и е заключена между точките А-Б-В-Г-А, плътно оцветена в зелен цвят върху скицата-извадка от КК на [населено място], намираща се на л. 408 от гр.д.№ 210/2013 г. на ОС – Бургас и явяваща се приложение към допълнителното заключение на СТЕ на ВЛ инж. М. Г., вх.№ 9932 от 09.06.2014 г. Същевременно с първоинстанционното решение, инкорпорирано във въззивното посредством неговото потвърждаване, е отречено правото на собственост както в полза на Стойка Д. И., така и в полза на приобретателя [фирма] по отношение на целия имот с идентификатор 51500.510.114. Това произнасяне е извън предмета на делото (plus petitum), поради което и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК следва да се обезсили както въззивното решение, така и потвърденото с него решение на окръжния съд в частта, в която съдът е отрекъл правото на собственост на С. Д. И. и [фирма] по отношение частта от имот с идентификатор 51500.510.114 с площ около 1 230 кв.м., намираща се извън оградата на водната учебна база. Обстоятелството, че в предмета на делото остава включена част от ПИ 51500.510.114 не засяга допустимостта на исковия процес, доколкото с т. 2 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК се прие, че е допустимо предявяването на искове за собственост по отношение на реална част от имот, когато тя е такава от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСНОИ. Съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК правилността на обжалваното решение се проверява в рамките на въведените с жалбата основания. Съдът намира за неоснователно оплакването, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ. По делото е установено, че процесните имоти (този с идентификатор 51500.510.117 – изцяло, а имотът с идентификатор 51500.510.114 – за площта от него в размер на около 10 037 кв.м.) попадат в оградения терен на спортната база. Изводът, че е осъществено комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е обоснован, доколкото е установено, че в границите на оградата е извършено застрояване, водоснабдяване, електрифициране и озеленяване, като са построени сгради и съоръжения (бунгала, хангари за лодки, помпена станция, алейна мрежа, паркинг, парково осветление, четири спортни площадки и кей). Мероприятието е с установени граници, заснети и нанесени в кадастралния план от 1979 г., който е одобрен през 1985 г. – далеч преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съгласно задължителната практика осъществяването на комплексно мероприятие на Държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство - не се изисква да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на Държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, правилен се явява формирания в резултат от упражнения косвен съдебен контрол върху законосъобразността на решение № 557-Н от 11.08.2004 г. на ОС „Земеделие” – Н. извод, че не е възстановено правото на собственост върху процесните имоти в полза на С... Д. И.. Съответно – сключеният на 16.09.2004 г. договор за покупко-продажба не легитимира съконтрагента й [фирма] като собственик на имот 51500.510.117 и на процесната част от имот 51500.510.114. Изложеното налага да бъде обсъдено по същество заявеното от дружеството възражение за изтекла придобивна давност с начало на давностния срок 16.09.2004 г. Като не се е произнесъл по съществото му апелативният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като при това в тази част на решението са изложени мотиви, които са в принципно противоречие с характеристиките на придобивната давност като правен институт. Предвид обстоятелството, че са събрани ангажираните от страните доказателства във връзка с възражението, не са налице предпоставките по чл. 293, ал. 3 ГПК и настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. По делото са събрани доказателства (писмени, гласни и експертно заключение), въз основа на чийто съвкупен анализ не може да се приеме за установено, че дружеството е упражнявало фактическа власт върху частта от имотите, предмет на покупко-продажбата, попадаща в оградената водна база. Достъпът до оградената част се е контролирал от НСА, а упражняваната фактическа власт върху частта от имот 51500.510.114 извън оградата не е годна да обоснове извод за възможно придобиване по давност на намиращата се във фактическата власт на НСА процесна оградена част. Освен като недоказано, възражението за изтекла придобивна давност следва да бъде признато за неоснователно поради принципната невъзможност за придобиване на процесния имот при условията на чл. 79 ЗС. По силата на чл. 10б, ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗСПЗЗ терените, върху които е осъществена спортната база, включително процесните имоти, представляват земи – държавна собственост. Понастоящем (с оглед чл. 47а ЗФВС и т. 19 от Приложение № 1 към чл. 47а ЗФВС) Водната учебна спортна база на Националната спортна академия „В. Л.” - [населено място] има статут на публична държавна собственост. Придобиването по давност на обекти с такъв характер е забранено с разпоредбите на чл. 86 ЗС и чл. 7, ал. 1 ЗДС. Дори да се сподели застъпваното от дружеството – касатор теза, че спорните имоти не са имали характер на публична държавна собственост в релевантния период от 16.09.2004 г. насетне, то пречка за придобиването им по давност съставлява наложеният с § 1 от ЗР на ЗД ЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) мораториум за придобиване по давност на имоти – частна държавна или общинска собственост. От сочения от дружеството начален момент (16.09.2004 г.) до 01.06.2006 г. не са изтекли изискуемите съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС 5 години, а към момента на предявяване на исковата молба вече е бил в сила мораториумът, съобразно който срокът на придобивна давност спира да тече до 31.12.2017 г. Доколкото възражението за давност е неоснователно и недоказано, като краен резултат въззивният съд правилно е уважил предявения срещу касаторите отрицателен установителен иск, поради което решението следва да бъде оставено в сила в частта, в която е процесуално допустимо. При този изход на спора касаторите нямат право на разноски, включително във връзка с постановеното обезсилване, доколкото причина за постановяването му не съставлява процесуалното поведение на ответника по касация. С оглед основателността на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за защитата му от един адвокат – сумата 3 600 лева, договорена с ДПЗС № 562532 от 19.05.2016 г. и заплатена по сметка, видно от бюджетно платежно нареждане № Е. от 31.05.2016 г. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 и ал. 1 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 60 от 03.07.2015 г. на Апелативен съд - Б., постановено по в.гр.д.№ 127/2015 г., както и потвърденото с него решение № 420 от 17.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 210/2013 г. по описа на ОС – Бургас в частта, с която по предявен от Националната спортна академия „В. Л.” иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено по отношение на Национална спортна академия „В. Л.”, ЕИК[ЕИК], представлявана от д-р П. Г. – ректор, и Държавата , че С. Д. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма], ЕИК[ЕИК] не са собственици на частта от имот с идентификатор 51500.510.114 по КК на [населено място] с площ около 1 230 кв.м., намираща се извън оградата на Водната учебна спортна база на НСА „В.Л.” - [населено място] и показана като заключена между точките А-Б-В-Г-А, плътно оцветена в зелен цвят върху скицата-извадка от КК на [населено място], намираща се на л. 408 от гр.д.№ 210/2013 г. на ОС – Бургас и явяваща се приложение към допълнителното заключение на СТЕ на ВЛ инж. М. Г., вх.№ 9932 от 09.06.2014 г., която скица е приподписана от настоящия състав на съда и съставлява неразделна част от настоящото решение. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60 от 03.07.2015 г. на Апелативен съд - Б., постановено по в.гр.д.№ 127/2015 г. в частта, с която по предявен от Националната спортна академия „В. Л.” иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено по отношение на Национална спортна академия „В. Л.”, ЕИК[ЕИК], представлявана от д-р П. Г. – ректор, и Държавата , че С. Д. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма], ЕИК[ЕИК] не са собственици на частта от имот с идентификатор 51500.510.114 по КК на [населено място] с площ около 10 037 кв.м., намираща се в оградата на Водната учебна спортна база на НСА „В.Л.” - [населено място] и на имот с идентификатор 51500.510.117 по КК на [населено място]. ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма], ЕИК[ЕИК] ДА ЗАПЛАТЯТ на Националната спортна академия „В. Л.” сумата 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева разноски за защита пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: