Р Е Ш Е Н И Е
№ 244/2013
гр. София 20.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 7 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 28 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника И. Т. Л., чрез адв. А. М. срещу решение № 580/16.10.2012 г. в. по гр.дело № 846/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1343/12.07.2012 г. по гр. дело № 3816/2011 г. на Русенския районен съд. С последното е осъден жалбоподателят да предаде на ищеца Б. Ф. М. владението на сграда за обитаване от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, селскостопанска сграда от 100 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.5 и 100 кв.м. от земята около сградите и е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от 6000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на сградите и мястото, считано от 15.04.2006 г. до деня на предявяване на иска – 19.04.2011 г.
Поддържаните доводи от жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, че се касае за земеделски имот, попадащ в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съобразно практиката на ВКС, формирана с решения по чл.290 ГПК производството по възстановяване собствеността на земеделски земи, попадащи върху терени по пар.4 протича в две фази, че конститутивен ефект за възстановяване земята на бившия собственик има заповедта на кмета на общината, издадена на осн.пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая при липса на такава заповед след изменение на ЗСПЗЗ през 1999 г. това е достатъчно основание за отхвърляне на ревандикационния иск. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на акта на ПК, изразяваща се в несъответствие на възстановената земеделска земя на наследодателката на ищеца с действително притежаваната от нея земя към момента на образуване на ТКЗС. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел за установено съобразно свидетелските показания, че процесната жилищна сграда е изградена след 01.03.1991 г. С оглед неоснователността на иска с пр.осн.чл.108 ЗС според жалбоподателя е неоснователен и обусловения от него иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
Ответникът по жалбата Б. Ф. М., чрез адв.Г. П. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че изводите на въззивния съд са основани на събраните по делото доказателства, които са обсъдени, съответно е правилен основният извод, че жалбоподателят не може да се ползва от разпоредбите на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като неговата праводателка се е самонастанила в имота на жалбоподателя. Приема за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да закупи имота, че застрояването на спорния имот е станало след 1991 година.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Р. съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.108 ЗС и с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с решение № 2100/05.06.2003 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на П. Д. А. върху ПИ № 180, 186 и № 187 и трите от по 500 кв.м. в местността К. ч. по кадастралния план от 2000 г., призната е собствеността върху ПИ № 181 с площ от 4.5 дка, но е отказано същата да се възстанови, тъй като имота се владее от собственика и е отказано възстановяване собствеността на ПИ с №№ 182,183,184 и 185, заплатени от ползвателите на бившия собственик. Решението на ПК е с отбелязване, че имотите са разположени в територии по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването ще се извърши по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ, а имотните граници ще се определят възсонова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28,ал.9 ППЗСПЗЗ.
Прието е, че към 2000 г. за местността е одобрен комбиниран план, според който имотът на наследодателката е нанесен с пл. № 1, масив № 465, а предоставения на ответника-жалбоподател е пл. № 180.
Съдът е приел, че ответникът не се е възползвал от правото по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имота. Бившия собственик П. А. – наследодател на ищеца Б. М. е заплатила на ответника подобренията в имота, които са оценени със заповед на Кмета на [община] от 05.06.2003 г. Прието е, че с протокол от 07.04.2004 г. П. А. е въведена във владение на имот № 180 и същата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 27/2006 г.
Съдът е приел, че след смъртта на П. А. и на съпруга й Ф. А. между наследниците Ц. Х. и ищецът Б. М. е извършена доброволна делба на възстановените недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ. Съобразно приетото с доброволната делба, съответно изготвен проект от оторизирана фирма е извършено попълване на кадастралната карта като са образувани два нови поземлени имоти – единия с идентификатор 63427.149.874 с площ от 2476.65 кв.м. съставен от бившите ПИ с №№ 190,191 и част от 196, собственост на Ц. Х. и втория с идентификатор 63427.149.875 с площ от 3454.17 кв.м., съставен от бивши ПИ № 180 и 196, собственост на Б. М..
Като е възприел заключение на вещо лице С. Д. по назначена СТЕ съдът е приел, че ПИ № 180 е идентичен с имота по т.1 от решение № 2100/2003 г. на ПК и е в границите на ПИ с идентификатор 63427.149.875. Прието е, че този имот не е идентичен с парцел 237, предоставен за лично ползване на Д. П. и жалбоподателят-ответник И. Л.. Прието е, че парцел 237 е в непосредствено съседство от източната страна на терен отреден за стопански двор за трактори, като по форма е непригоден за застрояване. Прието е, че титулярката на правото на строеж се е самонастанила в съседен парцел, отреден за стопански двор за трактори, където е започнала строежи.
Въззивният съд е приел възоснова на заключението на вещо лице, че предоставения на жалбоподателя И. Л. на основание ПМС № 76/77 г. и решение № 13/03.10.78 г. имот е различен от процесния имот. С оглед на това съдът е направил извода за неоснователност на останалите възражения за материална незаконосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ на ПК, с което наследодателката на ищеца се легитимира като собственик на процесния имот и претенциите за заплащане на изградените в него постройки. Прието е, че жалбоподателят-ответник се е самонастанил в процесния имот и не му се дължи заплащане на изградените от него постройки. Съдът е приел, че процесната жилищна сграда е изградена след 01.03.1991 г., а ползвателите могат да придобият собствеността върху земята, ако са изградили сгради преди посочената дата. Прието е, че втората сграда, предмет на иска с пр.осн.чл.108 ЗС не представлява сграда по смисъла на пар.4а ЗСПЗЗ.
При тези съображения съдът е направил извода, че ищецът Б. М. се легитимира като собственик на процесния имот с построените в него сгради, които ответникът ползва без правно основание. Прието е, че предявеният ревандикационен иск е основателен. Относно възраженията за незаконосъобразност на извършената реституция по реда на чл.14 ЗСПЗЗ съдът е приел, че при хипотеза на спор между реституиран собственик и ползвател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване, съответно за признаване правото на възстановяване на собственост в стари реални граници на бивш собственик, а следва да установи наличието на предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съдът е приел, че е основателен и иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД, предявен като частичен и ответникът дължи заплащане на обезщетение, за ползване на имота за процесния период от време, равняващо се на дължимия наем в размер на 1000 лв.
По правния въпрос:
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Русенския окръжен съд е може ли ищецът по иск с пр.осн.чл.108 ЗС да се легитимира надлежно за собственик на земеделска земя, попадаща в терен по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ, позовавайки се само на решение по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ на ПК, издадено на неговия праводател, постановено след изменението на този член, публикувано в Д.в. бр.68, 1999 г. и след допълнението на пар.4к с нова ал.7, извършено със същото изменение, както и след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, че според това изменение възстановяването на собствеността върху терени по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ протича на две фази и конститутивен ефект за възстановяване правото на собственост на земята на бившия собственик или придобиване на право на собственост от ползвателя има заповедта на кмета на общината, издадена на осн.пар.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
С решение № 761/09.08.2011 г. по гр.дело № 1276/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК по правния въпрос е прието, че след изменението на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ - Д.в.бр.68/30.07.1999 г. общинската служба по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар.4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ, в което описва размера и местността, в която са се намирали земеделските имоти. Прието е, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползване на основание актовете по пар.4 при действието на сегашната редакция на пар.4к става със заповед на кмета на общината, която се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира земите, които подлежат на възстановяване, че тази заповед има конститутивно действие и придружена от скица на имота, представлява титул за собственост.
Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос съдът взема предвид и следното:
Възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие - ОСЗ. Съобразно установената практика на ВКС решенията на общинските служби по земеделие по чл.18ж,ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие – т. 1 ТР № 1 по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбите на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в редакцията на текста съобразно Д.в.бр.68/99 г. в сила от 04.08.99 г. поземлената комисия се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар.4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Според пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията, съобразно Д.в.бр.68/99 г. възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица за имота. С тези текстове от ЗСПЗЗ се въвежда изключение от правилото за конститутивното действие на решенията на ОСЗ. Анализа на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ и пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в сегашната им редакция налага извода, че след 04.08.1999 г. реституционното производство за възстановяване правото на собственост върху имоти, попадащи в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ преминава на два етапа – 1. поземлената комисия – сега ОСЗ се произнася с решение по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при условията на пар.4-4л ПЗР ЗСПЗЗ с описание на размера и местността, в която са се намирали съответните земеделски имоти. Това решение на ОСЗ има само установително действие. Втория етап, с който приключва реституционното производство по ЗСПЗЗ е постановяване на заповед на кмета на общината по пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти, която следва да отговаря по съдържание на въведените от законодателя изисквания в посочения текст – описано местоположение, граници, съседи на имотите, съответно ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица за имота. Заповедта се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти и се съобщава по реда на ГПК. Влязлата в сила заповед на кмета на общината по пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти има конститутивно действие.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изложените съображения по поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение в частта по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС е валидно, но е недопустимо. В частта по предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД въззивното решение е валидно, допустимо, но като краен резултат е неправилно.
Ищецът Б. Ф. М. е предявил против И. Т. Л. – сега жалбоподател обективно съединени искове с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Твърденият придобивен способ от ищеца за процесния недвижим имот – сграда от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, селскостопанска сграда от 100 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.5 и около 100 кв.м. от земята около тези постройки, част от земеделска земя с площ от 3 453 кв.м., находяща се в землището на м.К. Ч. на [населено място] е договор за доброволна делба от 28.02.2011 г. на имущество, останало в наследство от П. Д. А. и Ф. М. А..
Ответникът по иска-сега жалбоподател И. Т. Л. е оспорил предявения иск с възражения, че договорът да доброволна делба не легитимира ищеца като собственик на процесните имот, тъй като е основан на решение № 2100/05.06.2003 г. на ОСЗ [населено място], с което е възстановено право на собственост върху земеделска земя, находяща се в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, че не е постановена заповед на кмета на общината за възстановяване правото на собственост на основание пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, която заповед, а не решението на ОСЗ има конститутивен ефект. Противопоставил е възражение, че е придобил право на ползване върху терена, върху който са изградени процесните постройки на осн.ПМС № 76/77 г., че същите постройки не попадат върху площ, принадлежала на наследодателката на ищеца, правото на собственост върху който е възстановено по ЗСПЗЗ, че ако постройките попадат в такава площ същите не са му заплатени.
По делото е установено, че с решение № 2100/05.06.2003 г. на ПК – сега ОСЗ [населено място] е възстановено правото на собственост на наследодателката на ищеца Б. М. П. Д. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ПИ № 180, 186 и № 187 и трите от по 500 кв.м. в местността К. ч. по кадастралния план от 2000 г., с отбелязване, в решението, че имотите са разположени в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Към 2000 г. за местността е одобрен комбиниран план, според който имотът на наследодателката е нанесен с пл. № 1, масив № 465, а предоставения на ответника-жалбоподател е пл. № 180.
Установено е, че ответникът не се е възползвал от правото по пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имота. Бившия собственик П. А. – наследодател на ищеца Б. М. е заплатила на ответника подобренията в имота, които са оценени със заповед на Кмета на [община] от 05.06.2003 г. С протокол от 07.04.2004 г. П. А. е въведена във владение на имот № 180 и същата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 27/2006 г.
След смъртта на П. А. и на съпруга й Ф. А. между наследниците Ц. Х. и ищецът Б. М. е извършена доброволна делба на възстановените недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ – договор за доброволна делба от 28.02.2011 г. Впоследствие е извършено попълване на кадастралната карта, като са образувани два нови поземлени имоти – единия с идентификатор 63427.149.874 с площ от 2476.65 кв.м. съставен от бившите ПИ с №№ 190,191 и част от 196, собственост на Ц. Х. и втория с идентификатор 63427.149.875 с площ от 3454.17 кв.м., съставен от бивши ПИ № 180 и 196, собственост на Б. М..
Установена е идентичност на имота по т.1 от решение № 2100/2003 г. на ОСЗ с ПИ № 180 и, че същият е в границите на ПИ с идентификатор 63427.149.875. Установено е, че спорния имот не е идентичен с парцел 237, предоставен за лично ползване на Д. П. и жалбоподателят-ответник И. Л., че парцел 237 е в непосредствено съседство от източната страна на терен отреден за стопански двор за трактори, като по форма е непригоден за застрояване и че титулярката на правото на строеж се е самонастанила в съседен парцел, отреден за стопански двор за трактори, където е започнала строежи.
Неправилен е извода на въззивния съд, че в полза на наследодателката на ищеца Б. М. П. Д. е възстановено правото на собственост върху ПИ № 180 от 500 кв.м. в местността К. ч. по кадастален план, изработен през 2000 г. с решение № 2100/05.06.2003 г. на Поземлена комисия –сега ОСЗ [населено място], част от който е процесния – сега с идентификатор 63427.149.875. В решението е отбелязано, че имотите са разположени в територии по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28,ал.8 ППЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия № 2100/05.06.2003 г. е постановено след влизане в сила разпоредбите на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ и пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията обн.в.Д.в.бр.68/99 г. Същото представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността на наследодателката на ищеца Б. М. върху процесния имот и поради това решението няма конститутивно действие. По делото не са налице данни административната процедура по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на наследодателката на ищеца да е приключила с постановяване на влязла в сила заповед на кмета на [община] по чл.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Както се посочи по-горе заповедта на кмета на общината има конститутивно действие и само възоснова на същата наследодателката на ищеца би придобила право на собственост върху конкретния процесен имот, съответно след нейната смърт на основание наследяване и договор за доброволна делба от 28.02.2011 г. правото на собственост ще премине в патримониума на ищеца. След като не е постановена заповед на кмета на [община] за възстановяване правото на собственост върху процесния имот на основание пар.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследодателката на ищеца П. Д. то реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е приключила и липсва правен интерес за ищеца от търсената с ревандикационния иск защита. Искът с правно основание чл.108 ЗС е преждевременно предявен – при липса на правен интерес. Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При липса на правен интерес производството по делото следва да се прекрати, а постановените решения по недопустимия иск следва да се обезсилят.
По предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
Неправилен е извода на въззивния съд за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за ползване без основание на процесния имот от ответника по иска за периода 15.04.2006 г. до предявяване на иска – 19.04.2011 г. който е предявен като частичен – за сумата 1000 лв. от общ размер обезщетение 6000 лв.
От събраните по делото доказателства не е установен фактическия състав на чл.59 ЗЗД, за да се приеме, че претенцията е основателна. Не е установено ищецът Б. М. да е собственик на сграда за обитаване със застроена площ от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, на селскостопанска сграда със застроена площ от 100 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.5 и около 100 кв. м. земя около тези сгради на твърдяното основание – наследяване и договор за доброволна делба от 28.02.2011 г. Както се посочи по-горе реституционното производство за процесния имот не е приключило с влязла в сила заповед на кмета на общината по чл.4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ищецът Б. М. не се легитимира като собственик на спорния имот. Поради липса на един от елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД съдът намира, че искът е неоснователен, без да се обсъжда наличието на факта на ползване от ответника на имота без да има основание за това.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение в частта по предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД следва да се отмени, като незаконосъобразно. Предявеният частичен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се отмени въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение в частта по присъдените разноски в тежест на ответника-жалбоподател.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя Л. следва да се присъди сумата 2077 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Обезсилва решение № 580/16.10.2012 г. по в.гр.дело № 846/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1343/12.07.2012 г. по гр.дело № 3816/2011 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден ответника И. Т. Л. ЕГН [ЕГН] да предаде на ищеца Б. Ф. М. ЕГН [ЕГН] владението на сграда за обитаване от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, селскостопанска сграда от 100 кв. м.с идентификатор 63427.149.875.5 и 100 кв.м. от земята около сградите.
Обезсилва решение № 1343/12.07.2012 г. по гр.дело № 3816/2011 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден ответника И. Т. Л. ЕГН [ЕГН] да предаде на ищеца Б. Ф. М. ЕГН [ЕГН] владението на сграда за обитаване от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, селскостопанска сграда от 100 кв. м.с идентификатор 63427.149.875.5 и 100 кв.м. от земята около сградите и прекратява производството по гр.дело № 28/2013 г. на ВКС, II г.о. в частта по предявения иск от Б. Ф. М. ЕГН [ЕГН] срещу И. Т. Л. ЕГН [ЕГН] с пр.осн.чл.108 ЗС за предаване владението върху сграда за обитаване от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, селскостопанска сграда от 100 кв. м.с идентификатор 63427.149.875.5 и 100 кв.м. от земята около сградите.
Отменя решение № 580/16.10.2012 г. по в.гр.дело № 846/2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1343/12.07.2012 г. по гр.дело № 3816/2011 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден ответника И. Т. Л. ЕГН [ЕГН] да заплати на ищеца Б. Ф. М. ЕГН [ЕГН] сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от 6000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на сградите и мястото, считано от 15.04.2006 г. до 19.04.2011 г. и е осъден И. Т. Л. да заплати на Б. Ф. М. сумата 1381.80 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство, и е осъден И. Т. Л. да заплати на Б. Ф. М. сумата 780 лв. разноски по делото за въззивната инстанция и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск с пр.осн.чл. 59 ЗЗД от Б. Ф. М. от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, ап. 11 срещу И. Т. Л. от [населено място], [улица] ЖБ „К.” вх.В, ет.1 за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от 6000 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на сграда за обитаване от 57 кв.м. с идентификатор 63427.149.875.4, селскостопанска сграда от 100 кв. м.с идентификатор 63427.149.875.5 и 100 кв.м. от земята около сградите, находящи се в землището на [населено място], м.”К. Ч.”, считано от 15.04.2006 г. до 19.04.2011 г.
Осъжда Б. Ф. М. от [населено място], [улица], вх.3, ет.4, ап. 11 да заплати на И. Т. Л. от [населено място], [улица] ЖБ „К.” вх.В, ет.1 сумата 2077 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |