Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр.София, 16.03.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Ил.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 111/2022 година. Настоящето производство е образувано по искане на окръжния прокурор в гр. Пазарджик за възобновяване на производството по НЧХД № 365/2014 г. по описа на Районния съд - гр. Пазарджик, за отмяна на постановената присъда, респективно и на въззивното решение, с което тя е потвърдена. В искането се твърди, че съдебните актове са постановени въз основа на показанията на св. И. И., дадени пред първоинстанционния съд като впоследствие с влязло в сила споразумение свидетелят е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.290, ал.1 НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа искането. Счита, че показанията на св.И., осъден за лъжесвидетелстване, не са съществени за делото, че фактическата обстановка по делото се установява и от други доказателства. Подчертава, че показанията на свидетеля имат отношение само към обвинението касаещо осъдената В. И., не и осъдения С. И.. Представителят на ВКП отбелязва, че при условие, че производството се възобнови, то са налице предпоставките за прекратяването му поради изтекла давност. Осъдените В. и С. И. желаят искането на прокурора да се уважи. Подчертават, че са несправедливо осъдени. Не дават съгласие производството да се прекрати по давност, в случай, че същото се възобнови. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, становищата на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: Искането е процесуално допустимо. С присъда № 17 от 30.01.2015г. по НЧХД № 356/14 г. Районният съд в гр. Пазарджик е признал подсъдимата В. И. за виновна в това, че на 03.09.201г. в с. Синитево е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. И. и обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.148, ал.1,т.1, вр. чл.146 НК и ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Била е осъдена да заплати на тъжителя В. И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000лв., ведно със законната лихва. Със същата присъда подс.С. И. е бил признат за виновен за това, че на същата дата и място казал нещо унизително за честта и достойнството на В. И. и обидата е нанесена публично, като обиденият В. И. е отвърнал веднага на обидата. На основание чл.148,ал.3, вр. ал.1,т.1, вр. чл.146, ал.2 НК и двамата са освободени от наказание. Подс.И. е осъден да запрати на тъжителя В. И. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000лв., ведно със законната лихва. С решение № 68 от 01.06.2015г. на ОС Пазарджик присъдата е потвърдена изцяло. Със споразумение, одобрено с определение влязло в сила на 30.06.2021г. по НОХД 772/2021г., И. И. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление- на 13.06.2014г. и на 07.07.2014г., като свидетел по НЧХД № 365/2014г. по описа на РС Пазарджик и по НЧХД № 75/2014г. по описа на същия съд устно, съзнателно е потвърдил неистина, поради което е осъден за лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 НК на наказание пробация. В конкретния случай, за да приеме, е са налице предпоставките на чл.422, ал.1,т.1 НПК касационната инстанция следва да установи, че доказателство, което е събрано в хода на производството по НЧХД № 365/2014г. по описа на РС Пазарджик се е оказало неистинско, че това е установено с влязла сила присъда / или при разследване/ и че присъдата и въззивното решение се основават на това доказателство. От мотивите към цитираните съдебни актове по наказателното дело от частен характер се установява, че в хода на производството пред районния съд е бил разпитан св.И.. Показанията му, редом с тези на св.М.И. и Л.И. са поставени в основата на доказателствения материал, обосновал възприетите от съдените инстанции факти, а именно, че подсъдимите И. и в частност В. И. публично е отправила обидни думи към тъжителя, наричайки го боклук. Същевременно, след приключване на наказателното производство от частен характер, е било образувано досъдебно производство срещу св.И. за лъжесвидетелстване. С цитираното споразумение той се е признал за виновен в това, че е потвърдил неистина в производството по НЧХД № 365/2014г. като е заявил, че е чул обидните думи отправени от В. И. към В. И.. При така установените обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че влязлата в сила присъда по НОХД № 356/2014 г. на РС гр. Пазарджик, потвърдена с решение на окръжния съд, почива на неистински доказателства, събрани чрез лъжесвидетелстване на св.И. И.. Това обстоятелство е установено с влязлото в сила определение за одобряване на споразумение за решаване на делото, което има сила на присъда. Дали показанията на свидетелят са съществени за делото се определя от ролята, която имат за установяване на фактическата обстановка. Показанията на св.И. са се ползвали с доверие и от двете съдебни инстанции, приети са за достоверни, като са послужили и за да се проверят и кредитират показанията на св.М.И.. Те са били противопоставени на обясненията на подс.И. и са довели до тяхното дескредитиране. Ролята на тези гласни доказателствени средства определя същественото им значение за изясняване на фактите по делото, поради което не може да се сподели възражението на прокурора за липсата на решаващ характер на посочените показания. Може да се обобщи, че неистинското доказателство, установено в последствие с влязло в сила споразумение, е било поставено в основата на приети за установени от районния и от окръжния съд факти, относими към мотивиране на извода за авторството на деянието. Посочените данни разкриват предпоставките по чл.422, ал.1,т.1 НПК за възобновяване на производството, отмяна на въззивния съдебен акт, с който е потвърдена присъдата, отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на районен съд Пазарджик. Единството на фактите и спецификата на инцидента налагат изцяло възобновяване на наказателно производство, а не само възобновяване по отношение на осъдената В. И.. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал.1 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение № 68/01.06.2015г. по ВНОХД № 157/2015г. по описа на ОС Пазарджик и присъда № 17/30.01.2015г. по НОХД № 365/2014г. по описа на РС Пазарджик. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на районен съд гр. Пазарджик от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: