3 Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 19 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №281 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Д. Н. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №7892/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. С определение от 19.01.2012 г., постановено по НОХД №7892/2011 г. по описа на Районен съд- по реда на чл.384, ал.1, във вр. с чл.382, ал.7 НПК е било одобрено постигнато споразумение между защитника на осъдения Д. и прокурор при Районна прокуратура- гр. Пловдив, с което Д. е бил признат за виновен в това, че за периода от 24.05 до началото на месец юни 2011 г. в [населено място], при условията на повторност, в немаловажен случай е отнел от владението на Т. Ц. К. чужди движими вещи на обща стойност 240 лева и от владението на С. С. Д. чужди движими вещи на обща стойност 250 лева, като на основание чл. 194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, което на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип. С определението Д. е бил осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК сумата от 25 лева- разноски по водене на делото. По делото са приложени възражение от осъдения Д., адресирано до съдия в Районен съд- гр. Пловдив, неозаглавен документ, представляващ изявление на Д. до прокурор при Районна прокуратура- гр. Пловдив и две писмени изявления от пострадалите от престъплението Д. и К., с които те уверяват прокуратурата, че оттеглят исковете си към осъдения. Всички документи са с дата 20.01.2012 г. Във възражението и писменото изложение осъденият Д. е заявил, че е подписал споразумението, което впоследствие е било одобрено от първостепенния съд, без да съзнава какво е направил и без да разбира значението му. Поддържа, че страда от умствена изостаналост, че обичайно му е трябвало време, за да разбере разясненията на съдията в хода на процеса и на това основание моли делото да бъде възобновено и разгледано по общия ред. В хода на касационното производство осъденият Д. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство, като твърди, че има здравословни проблеми. Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като твърди, че той е бил със забавени умствени реакции и това е довело до подписване на споразумението и приключване на делото без Д. да е съзнавал какво е направил. Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираните възражения и писмен документ без заглавие- представляващ възражение срещу обвинителния акт съдържат оплаквания на осъдения Д., за това, че той е подписал постигнатото между служебния му защитник и представителят на РП- гр. Пловдив споразумение и впоследствие е предприел изискуемите от диференцираната процедура процесуални действия без да има представа за последиците им и при невъзможност да контролира действията си. Въпреки фрагментарността и лаконичността на обсъдените документи те съдържат оплакване за съществено нарушение на процесуални правила- одобряване на споразумение по глава ХХІХ НПК без една от страните му да има воля за това. Доколкото писмените изложения от осъдения са били депозирани в срока по чл.421 НПК същите трябва да бъдат приети за искане за възобновяване по посочения текст и на това основание касационната инстанция прецени, че е надлежно сезирана. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на воденото срещу осъдения Д. Д. наказателно производство и конкретно развилото се пред първостепенния съд съдебно производство може да бъде направен извод, не само, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, засягащи правото на защита на Д., но напротив те са били охранени в максимална степен. В проведеното съдебно заседание правата на осъдения са били подробно разяснени от съдебния състав, като той изрично е посочил, че е получил копие от обвинителния акт, не желае да се възползва от възможността да депозира възражение срещу него и желая да му бъде назначен служебен защитник защото няма материална възможност да си упълномощи сам. Наред с това Д. е заявил, че признава вината си и е възстановил паричните средства, представляващи равностойността на вещите- предмет на престъплението. В отговор на изявлението на осъдения, съдът е прекъснал съдебното заседание, осигурил е защитник- адв. Л. от АК- [населено място] и му е дал възможност да се запознае с материалите по делото. След това защитникът е имал възможност да обсъди защитата с Д., който от своя страна е направил изрично изявление, че желае наказателното производство да се развие по реда на глава ХХІХ НПК и да бъде сключено споразумение. Съдът е дал възможност да бъде сключено такова и същото е било изготвено с участието на осъдения, които го е и подписал. Впоследствие на Д. отново е била разяснена процедурата, последиците от предприетото от него действие, обстоятелството, че с одобряване на споразумението същото ще влезе веднага в сила и това, че ще започне незабавно изпълнението на наказанието. Осъденият по изричен начин отново е потвърдил желанието си да се възползва от диференцираната процедура, признал е вината си, с изявлението си е възпроизвел последиците от одобряването на споразумението, обяснил е, че е взел решението производството да се развие и приключи по този ред при липса на упражнен натиск и се е съгласил с одобряването му. С осъществяването на посочените действия съдебният състав е спазил стриктно процесуалния закон, като без съмнение е разяснил на Д. в максимална степен естеството на диференцираната процедура и последиците от сключването на споразумението. От изявленията на осъдения може да се прецени, че той е разбрал разясненията, приел и осмислил е сключването на споразумението и го е подписал доброволно- при липса на оказан натиск. Всичко това е осъществено при участието на защитник, което е било допълнителна гаранция за защита правата на Д.. Не на последно място в резултат на това развитие на наказателното производство осъденият е получил минимално предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода”. Отразеното по- горе дава основание на касационната инстанция да прецени, че липсват основания за възобновяване на воденото срещу Д. наказателно производство. В неговия ход не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са били засегнати правата му. Не може да бъде възприета тезата, че осъденият е сключил споразумението при липса на воля и въз основа на неправилна преценка за случващото се. Напротив, Д. се е възползвал от тази законова процедура и е получил минимално наказание за извършеното от него престъпление, след като е разбрал случващото се и е направил информиран избор да сключи споразумение с представителите на държавното обвинение и да се възползва от предимствата на диференцираната процедура. Ето защо касационният съдебен състав прецени, че искането за възобновяване на приключилото наказателно производство е неоснователно и същото трябва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Н. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №7892/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.