Ключови фрази
Обжалване на решение на общото събрание на етажната собственост * инициатива за свикване на общо събрание на етажната собственост * етажна собственост * решение на общото събрание на етажните собственици


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

София, 19.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5368/ 2014 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 1928/ 8.05. 2014 г. по гр.д.№ 926/ 2013 г. по описа на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отменени решенията на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда „С. Л.” 3, взети с протокол от 26.10. 2012 г. поради допуснати нарушения на изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на общото събрание.
Касационната жалба е подадена от Етажната собственост на сградата и е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите 1 . Може ли в противоречие с отразеното в протокола двама от присъстващите собственици да свидетелстват, че не са чули за какво се гласува, т.к. имало суматоха и това да е основание за отмяна на решенията на общото събрание? 2. Може ли при положение, че има протоколи за двете общи събрания на двете етажни собствености, съдът да отмени решенията им по причина, че са свикани с една обща покана? и 3. Може ли решенията на ОС, свикано след изтичане на една година от предишното по чл.12, ал.5 ЗУЕС, да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е проведено по чл.12, ал.1 ЗУЕС?
Ответниците- ищци по първоначалното производство, не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване съдът намира следното:
Съгласно чл.12 от ЗУЕС са регламентирани пет начина за свикване на общо събрание на етажната собственост- първият се отнася до нововъзникнала етажна собственост, следващите три начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко 20 % идеални части от общите части на сградата. Петият начин е по почин на всеки един от собствениците или ползвателите в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл.13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание. В закона няма изискване в поканата или по друг начин да се посочва какво е правното основание за свикване на ОС.
За проведеното ОС се съставя протокол, в който се вписват датата и мястото на провеждане на ОС, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от ЕС, които те представляват, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. За съставянето на протокол се поставя съобщение на видно и общодостъпно място в сградата и при поискване може да се предостави копие от него. Освен това всеки член на ОС може да оспори съдържанието на протокола в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му. Протоколът, ако е съставен по надлежния ред, е доказателство за отразените в него обстоятелство, както и форма за валидност на приетите решения.
С оглед на изложеното по горните правни въпроси следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона, а изводите за допуснати процесуални нарушения при свикването и провеждането на общото събрание са необосновани и противоречат на доказателствата по делото.
По въпроса за свикването на общото събрание въззивният съд е приел, че то е в нарушение на чл.12 З., тъй като има несъответствие между посоченото в поканата като основание за свикване на събранието и проведеното такова. От приложената към делото покана е видно, че тя изхожда от управителите на двете етажни собствености, които се представляват от един и същ адвокат, като в нея е посочено, че свикването се прави на основание чл.12, ал.5 ЗУЕС. Последната хипотеза е приложима в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание, като инициативата може да бъде на всеки един собственик или позвател- обстоятелства, които не са установени по делото. С оглед на отразеното в поканата, че инициативата е на двамата управители на сградите, следва да се приеме, че събранието е свикано в хипотезата на чл.12, ал.1 ЗУЕС, а посоченото в нея основание по чл.12, ал.5 З. е без значение, тъй като поначало в поканата не трябва да се отразява правото основание, на което се свиква събранието. Въпросът за правната квалификация на основанието е въпрос по приложението на закона и се дава от съда въз основа на установените фактически обстоятелства, а не от свикващите събранието. По същия начин е без значение и обстоятелството, че в протокола е отразено, че събранието е свикано по реда на чл.12, ал.4 ЗУЕС, тъй като по делото не е установено бездействие на управителния съвет да свика общото събрание в 10 дневен срок от постъпване на искането, каквато е хипотезата, редена в чл.12, ал.4 ЗУЕС.
Не представлява нарушение на правилата за свикване на събранието и фактът, че без да се твърдят обстоятелства по чл.18 ЗУЕС, поканата се отнася едновременно до две сгради и техните етажни собственици. Както е видно от поканата, това е направено поради обстоятелството, че двамата управители са упълномощили един и същ адвокат, както и че се касае за две сгради, построени в един поземлен имот, като има данни, че и предишните събрания са провеждани съвместно. От материалите по делото е видно, че обща е била само поканата за свикване на събранието, а след това всяко ОС е вземало отделно решенията и са изготвени отделни протоколи, което сочи, че събранието не е проведено по реда на чл.18 ЗУЕС. Действително избраният начин на процедиране не е удачен, тъй като е създал известни неудобства от събирането на едно място и едновременното провеждане на общите събрания на етажната собственост на две сгради, но доколкото няма данни това да е довело до опорочаване волята на участващите страни, следва да се приеме, че и по този въпрос не е налице основание за отмяна на решенията на ОС.
Съгласно чл. 16, ал.4 ЗУЕС за провеждането на събранието се съставя протокол, като в закона е уредено какво трябва да бъде неговото съдържание. Протоколът е доказателство за отразените в него обстоятелства и взетите решения. Освен това в чл.16, ал.9 ЗУЕС е уредена възможност всеки член на ОС да може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. В настоящия случай ищците са поддържали и съдът е приел, че събранието не било достъпно за етажните собственици български граждани, тъй като осигуреният превод не бил достъпен за всички. Прието е освен това, че за участвалите в събранието не е било ясно какви предложения за решение се гласуват и кога се гласува решение за етажната собственост на едната сграда и кога за другата. От данните по делото е видно, че тези изводи на съда са необосновани, тъй като е установено, че за събранието е имало осигурен преводач от и на английски език, обсъжданията са проведени по отделните точки в дневния ред и в тях са вземали участие различни лица от присъстващите на събранието, включително и касаторите. Последните са били ориентирани относно обсъжданите въпроси и предлаганите решения и това е видно от картите за гласуване, където те са изразявали адекватни и в съответствие с интересите им становища. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице и третото нарушение, визирано от въззивния съд като основание за отмяна на решенията на ОС.
Обжалваното решение на въззивния съд следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 ГПК да се постанови ново решение по съществото на спора, като атакуваното решение на общото събрание от 26.10.2012 г. бъде оставено в сила съгласно чл.42, ал.2 ЗУЕС. Потвърждаването се отнася до решенията по т.2, т.3.1, 3.2, 3.3, 3.4, 3.5, 3.7, 3.9, 3.10, 4, 5 ,6, 7.1, 7.2 , 7. 3 и т.10, тъй като само те са били предмет на отмяна от страна на въззивния съд, докато за решенията по останалите обжалвани точки производството по делото е прекратено като недопустимо.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1928/ 8.05. 2014 г. по гр.д.№ 926/ 2013 г. по описа на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отменени решенията на Общото събрание на етажните собственици на сградата „С. Л. 3” в [населено място] по т.2, 3.1, 3.2, 3.3, 3.4, 3.5, 3.7, 3.9, 3.10, 4, 5, 6, 7.1, 7.2, 7.3 и т.10 от протокола от 26.10.2012 г. и вместо това постановява:
ОСТАВЯ В СИЛА решенията по същите точки от протокола на Общото събрание на ЕС от 26.10.2012 г. .
Осъжда [фирма]- ЕИК[ЕИК], „Р. ин.” ОД- ЕИК[ЕИК] и К. И. П.- ЕГН [ЕГН] да заплатят на Етажна собственост на жилищна сграда „С. Л. 3” в [населено място], [улица], № 4 разноски по делото за всички инстанции в размер на 3070 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: