1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
С., 11.03. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 3 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА Ц.
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 168/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 1050 от 14.08.2009г по настоящето гр.д.№ 168/2009г на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 06.10.2008г по гр.д.№ 1720/2008г с което е било оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 27.03.2008г по гр.д.№ 3436/2007г, по искът,предявен от Г. Н. Х. срещу Оперно филхармоничното дружество [населено място] за заплащане на сумата 1 278.75 евро, представляващи неизплатен остатък от командировъчни пари за времето от 28.06.2004г до 31.08.2004г,през което време ищецът бил командирован в Италия Франция и Германия, заедно със законната лихва считано от 19.06 2007г до окончателното изплащане, да заплати сумата 465.13 евро представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане на дневните командировъчни пари за времето от 30.08.2004г до 19.06.2007г и сумата 240 лева представляваща направените по делото , разноски.
За да допусне касационно обжалване на въззивното решение,Върховният касационен съд е приел,че по въпросите за това какъв е вида на създадените правоотношения между страните по повод извършената командировка в А., Германия и Италия,няма съдебна практика и че решението му би имало значение за точното приложение на закона-дали спорът е трудовоправен или облигационен-дали съдът е длъжен сам правно да квалифицира спора и дали направената квалификация в исковата молба е задължителна за решаващия съд,както и това, и че неговото решение би имало значение и за развитие на правото.
В касационната жалба на Оперно филхармоничното дружество [населено място] се поддържа,че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопризводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Н. Х. е заел становище за оставяне в сила на решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на предявените искове.
Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение,прие следното:
В исковата молба се твърди,че ответното Оперно-Филхармонично дружество [населено място] дължало исковата сума от 1 278.75 евро,които заедно с получените от ищеца 375 евро,общо 1 653.75 лева дължало на основание заповед № 200 от 26.02.2004г за изплащане на дневни командировъчни разходи за 53 дни.Тези дни били командировката на състава на Пловдивското оперно филхармонично дружество за участие в спектакли в А. ,Германия и Италия за времето посочено в командировъчната заповед-28.06.2004г- 31.08.2004г. След това с нова молба,подадена от адвокат Е.С.,приложена на л.29,ищецът уточнил,че по време на командироването и командировката той бил в трудовоправни отношения с ОФД и за това претендирал заплащане на командировъчните на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
От приложената заповед на л.21 по гр.д.№ 3436/2007г на Пловдивския районен съд се установява,че командироването на наличния състав на Дружеството е станало на основание Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани,приета с ПМС № 40/87г и съгласно сключения договор между директора на Оперно филхармоничното дружество /ОФД/ [населено място] и Фирма „Оpera Veranstaltungs G. “ със седалище А..Посочени са имената на 135 лица-артисти, солисти, оркестранти, допълнителни солисти, балетисти,сценични работници, гардеробиери, шивачи,гримьор,фризьор, дизайнери по осветлението и пр., които директорът на ОФД командировал за времето от 28.06.2004г до 31.08.2004г „за сметка на приемащата страна”.Под № 20 от списъка е фигурирал и Г. Н. Х..
По делото е била приложена заповед на Министъра на културата от 04.12.2003г според която в случаите на сключени договори с импресарски дирекции от чужбина „за провеждането на турнета от държавните музикални и танцови институти…… т.1 Договорите с чуждестранните контрахенти,следва да се сключат от директора на културния институт в изпълнение на правомощията от длъжностната му характеристика.Директорът на културния институт се командирова от Министъра на културата,а състава за турнето-от директора на културния институт”.т.3 „В проектодоговора задължително се включват следните елементи:
а/ предмет на договора,права и задължения на страните
б/ репертоар и срок на турнето
в/ Пътните,дневните и квартирните разходи са за сметка на приемащата страна”-т.е. имало е указания за това какъв договор е следвало да се сключва при ангажименти на състава на Оперно филхармоничното дружество в чужбина.С оглед на тези указания е бил представен е и договорът,сключен между„Оpera Veranstaltungs G. “ със седалище А.. и Оперно-филхармоничното дружество [населено място]./вж. превод от договора приложен на л.48 от делото/.От него е видно,че Операта в А. „ангажира следните артисти,чиито състав се определя от Оперно филхармоничното дружество [населено място] по поръчение на Опера Veranstaltungs G. за няколко представляния на „А.”, „Н.”, „Мадам Б.”, Т.”, „Нощта на италианските тенори” и евентуално за един М. концерт на 06.08.2004г,които ще се състоят в различни градове на Федералната Република, Австия и Италия от 01.07.2004г вероятно до 20.08.2004г.”
По този договор Оперно филхармоничното дружество поело ангажименти при следните финансови условия: : 55 оркестранти с дневни пари на представление от евро 25.00…..”
„Настаняването става за сметка на фирма на Опера Veranstaltungs G. в хотелски стаи..със закуска или бунгала… и в този случаи Австрийската Опера заплащала евро 3 на ден и на човек на българския ансамбъл за закуска..”
На стр.3 в т.5 буквално е записано: „К2-т.е. ОФД-се задължава обвързващо всички артисти,помощен персонал и друг персонал на ансамбъла точно 1 път седмично да плаща и да заставя всички общо да пристигат с пътническите автобуси” и
Т.8 накрая” Хонорарите,респ.дневните пари се изплащат редовно всяка неделя в брой на пълномощника на ансамбъла.В случай,че е необходимо на ансамбъла се плаща по банкова сметка /А Конто-плащания/.Последната част от сумата се изплаща в последния ден на представление в брой.
От този пасаж на договора може да се направи извод,че уговорката за заплащане е била между двете страни-приемащата страна да заплати на състава на Пловдивското дружество,а то от своя страна е имало ангажимента да плати на своите служители съобразно Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани-т.е. че спорът е трудовоправен.
От този пасаж на договора е идно,че уговорката за заплащане е била между двете страни-приемащата страна да заплати на състава на Пловдивското дружество,а то от своя страна е имало ангажимента да плати престоя на своите служители съобразно Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани.
От изложеното може да се направи извод,че страните по настоящето дело като са били в трудовоправни отношения и след като ищецът е бил изпратен да извършва конкретна работа в чужбина по нареждане на командироващия орган , възникналите спорове между него и командироващият го орган по повод на това е следвало да се уредят на основата на Кодекса на труда. Ищецът, като служител при Оперно филхармоничното дружество [населено място] не е бил в някакви по-особени отношения с приемащата страна.Договорът за приемане и заплащане е бил само между неговия работодател и Опера Veranstaltungs G., А..
За това в този случай правилно Пловдивският окръжен съд е приел,че спорът е трудов и е по чл.215 от Кодекса на труда.Съдът правилно се е позовал на чл.15 от Наредбата,която е приложима и за този случай,че „За покриване разходите на командированите лице в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валута,съгласно приложение № 2…”
Въззивният съд е взел предвид и разпоредбата на чл.5 ал.3 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина / НСКСЧ/,която допуска приемащата страна да поеме изцяло или частично разходите за командировката,но посочването на това условие в заповедта за командироване не е задължавала приемащата организация пряко да изплаща тези средства на участниците.Задължението за изплащане е било към съконтрахента-т.е. към Оперно филхармоничното дружество,а то от своя страни съгласно трудовото правоотношение с командированите лица-да ги изплаща на участниците съобразно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина.
И тук се налага изводът-че при разрешаване на материално правните въпроси-какъв е характерът на спора между ищеца Г. Н. Х. и Оперно филхармоничното дружество [населено място], дали и в този случай е приложима Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина и дали съдът е бил длъжен да се съобразява с правната квалификация, посочена в исковата молба- Пловдивският окръжен съд е приложил точно закона и постановяване решение в обратен смисъл от ВКС не ще има значение за развитието на правото.И в този случай съдът не е взел предвид правната квалификация,посочена от ищеца,а сам е квалифицирал спора по чл.215 КТ и тази квалификация е правилна.
Освен това следва да се има предвид,че в същия смисъл по реда на чл.290 ГПК се е произнесъл Върховният касационен съд и с друго влязло в сила решение № 148/20010 от 15.02.2010г по гр.д.№ 564/2009г на ВКС,4-то гр.отд.
Следователно,решението на Пловдивският окръжен съд е правилно постановен и не са налице основанията за неговото отменяване на основание чл.293 ал.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд от 06.10.2008г по гр.д.№ 1720/2008г н частта в която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 27.03.2007г по гр.д.№ 3436/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: