Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 06 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурор Стелияна Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 577 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. М. Л.. С присъда от 10.04.2019г. по НОХД 5770/2017г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 12 състав е признал подсъдимия Г. М. Л. за виновен в това, че на 10.11.2016г. около 13.30 часа в [населено място], [улица]на около 300 метра след кръстовището с [улица]при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 6“ с [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Д. С. като на основание чл. 342, ал.1, пр.3 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият е оправдан да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2, изр.1 и чл. 21, ал.1 и ал.2 ЗДвП. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитника на подсъдимия Софийски апелативен съд с решение № 40 от 31.01.2020г. по ВНОХД 808/2019г. е потвърдил изцяло присъдата на Софийски градски съд. В касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Защитата твърди, че неправилно съдът е възприел началото на възникване на опасността за подсъдимия, с която той е следвало да съобрази поведението си като моментът, в който пешеходецът е преодолял металната ограда, отграничаваща трамвайното трасе от пътното платно вместо момента, в който А. С. е решил да пресече лентата за движение на автомобила на подсъдимия, променяйки внезапно посоката на движението си. Упреква въззивния съдебен състав, че не е обсъждал психичното състояние на пешеходеца и склонността му към самоубийство като в подкрепа на твърденията си цитира Тълкувателно решение № 28/28.11.1984г. и Тълкувателно решение № 2/22.12.2016г. на ОСНК на Върховния съд. Обективираната от въззивния съд в атакуваното решение позиция е довела и до неправилно приложение на материалния закон чрез осъждането на неговия подзащитен. Наред с това се твърди и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане в цялост на наличния по делото доказателствен материал /медицинската документация за А. С. и показанията на свидетелите Ч. и А. С., сочещи, че осъщественото от пешеходеца пресичане е било с цел неговото самоубийство/, както и направения неправилен извод на съда, че А. С. е пресичал с бърз ход, а не тичайки, което било в противовес със заключението на комплексната медико – автотехническа експертиза. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд. Депозирано е възражение от повереника на частния обвинител А. С., в което се излагат твърдения за правилно възприемане от въззивния съд на момента, в който пешеходецът е възникнал като опасност за подсъдимия при управлението на лекия автомобил, което е довело и до адекватно приложение на материалния закон от страна на съда. Поддържа се позицията, че не са допуснати твърдените от защитата нарушения на процесуалните правила от страна на съда, тъй като в атакуваното решение е обсъдено психичното състояние на пострадалия и моментът, когато той е станал реална опасност за водача на лекия автомобил. В заключение посочва, че Г. Л. е осъден, тъй като не е намалил скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия преповтаря изложеното в касационната си жалба. Прокурорът заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради правилно приложение на закона от страна на въззивния съд чрез потвърждаване осъдителната присъда на Софийски градски съд. Коментира, че заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие допълнителна петорна автотехническа експертиза, не е променила изводите на първостепенния съд относно възприетата фактология, касаеща механизма на извършване на деянието, мястото на осъществяване на пътно-транспортното произшествие, скоростта на движение на процесния автомобил и възможността за предотвратимост на удара. С уточнението, че се касае за нелеп пътен инцидент, прокурорът счита, че подсъдимият е следвало да съобрази факта на намиращ се на банкета на пътното платно пешеходец, който е прескочил ограда на място, обичайно непозволено за преминаване на пешеходци и е следвало да намали скоростта, с която е управлявал лекия автомобил. Повереникът на частния обвинител поддържа подаденото от него възражение срещу касационната жалба от защитника на подсъдимия, акцентирайки върху момента, когато пешеходецът е станал видим за водача на автомобила и начина на движение на С. преди предприетото от негова страна пресичане на булеварда. Моли да бъде потвърдено въззивното съдебно решение. Подсъдимият Г. Л. в своя лична защита поддържа заявеното от защитника си. В дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимия Л. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. За да аргументира възраженията си за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, защитата коментира, че неправилно е възприет от него моментът, в който пешеходецът А. С. е следвало да бъде възприет като възникнала за подсъдимия опасност, с която той да съобрази и последващото си поведение като водач на моторно превозно средство. Според защитата опасността за подс. Л. е възникнала в момента, когато пешеходецът С. внезапно е променил посоката си на движение по банкета до пътното платно срещуположно на движението на управлявания от Л. лек автомобили и е предприел пресичане на пътното платно, а не тогава, когато е преодолял металното заграждение, отделящо платното за движение от трамвайното трасе на [улица], за да стъпи на тревната площ /банкет/. В разрез с позицията на подсъдимия и защитника доказателствените източници по делото носят противоположна информация на твърдяното от тях и тя правилно е разчетена от контролирания съд при потвърждаване присъдата на Градски съд. В правоприлагащата дейност на въззивната инстанция този съдебен състав не съзира превратна оценка или неглижиране на доказателствените източници. Въззивният съдебен състав е дал задълбочен отговор на поставените пред него идентични за разрешаване въпроси от защитата, анализирайки доказателствените източници по делото, включително и заключението на назначената и изслушана пред него с депозирани уточнения от експертите допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза. От носената от свидетелите П., К., Г. и от подсъдимия информация се изяснява, че пешеходецът А. С. е бил възприет от тях на тревната площ на пътното платно, а св. К. /който се е движел в съседна на лентата, в която подсъдимият управлявал лекия автомобил/ го е възприел дори и в по – ранен момент – от пресичане на платното за насрещно движение, преодоляване на металното ограждение, отделящо платното за насрещно движещи се автомобили и пресичане на трамвайната линия/. Отчитайки спецификата на възприятията на всеки отделен субект и установените в района на местопроизшествието обективни находки, включително и измерената височина на металното ограждение от 1.20 метра, която е по-ниска от ръста на пешеходеца, а и е преодоляна от него чрез прескачането й, обосновано контролираният и контролиращият го съд са възприели, че той е станал видим за останалите участници в пътното движение и в частност за подсъдимия от момента на преодоляване чрез прескачане на металното заграждение, отделящо тревната площ на трамвайното трасе от пътното платно на [улица]. Сама по себе си видимостта на водача Л. към пешеходеца не би могла да го определи и за потенциална опасност за подсъдимия, с която да съобрази поведението си, но както е и посочено в цитираното от защитата Тълкувателно решение № 28/28.11.1984г. по НД № 10/1984г. на ОСНК на ВС „моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не по формални критерии“. В конкретната ситуация пострадалият пешеходец е преодолял поставено метално ограждение и е предприел движение по тревната площ /банкет/ с ширина 2 метра в посока, срещуположна на движение на автомобили по натоварен пътен участък – с три ленти за движение във време от денонощието – около 13.30 часа, отличаващо се със засилен трафик. Поведението на пешеходеца по предходно установено преминаване на също толкова натоварено платно за несрещно движение на автомобили, двукратно преодоляване на метални огради и на отграничавано от тях трамвайно трасе, правилно е възприето в атакувания пред тази инстанция акт, като знак за продължаване на неправомерното поведение на С. по пресичане и на лентата за движение /респ. пътното платно/, в което е осъществено и пътно-транспортното произшествие. Тези взети предвид обстоятелства от въззивния съд, както и наличието в близост до местопроизшествието на специално пригодено за преминаване на пешеходци място – пешеходен подлез, еднозначно сочат, че А. С. е представлявал опасност за движението на управлявания от подсъдимия автомобил от момента на преодоляване на металната ограда, а не от момента на предприемане пресичане на пътната лента. Както бе посочено, цялостното поведение на пешеходеца е сочело, че той ще навлезе в лентата за движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил, а няма да продължи движението си по тревната площ, където и обективно той не е могъл да продължи изначално предприетото от него действие по пресичане на булеварда след напускане на УМБАЛ „А.“ чрез счупване на удароустойчиво стъкло на втори етаж от Психиатричната клиника. Това поведение на А. С. е съобразено в решението на Апелативен съд, възприел налични признаци за психично разстройство у пешеходеца, повлияло поведението му като се е солидаризирал с доводите и на първия съд, базирани на показанията на свидетелите А. С. и Б. Ч. и приобщената по делото медицинска документация, приемайки нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 113, ал.1, т.1 и т.4 ЗДвП от него и съответно съпричиняване за настъпилия престъпен резултат, рефелектирало при отмерване на наказанието на подсъдимия, но не и за неангажиране на наказателната му отговорност. Неоснователни са оплакванията на касатора и за превратно разчитане на носената от доказателствените източници информация относно начина на навлизане на пешеходеца в процесната лента за движение. Контролираният съд задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства, съпоставяйки показанията на свидетелите и заключенията на комплексните медико-автотехнически експертизи, за да приеме, че пешеходецът е предприел пресичане с бърз ход – скорост на негово движение от 6.1 км/ч, което съответства както на установените по пострадалия наранявания, така и на обективно наличното местоположение на тялото му на пътното платно след удара. Този безпротиворечиво установен факт, както и отстоянието на автомобила, управляван от подсъдимия от мястото на удара от момента, когато пешеходецът е възникнал като опасност за неговото движение – отстояние от 91 метра при преодоляване на металното ограждение, и на 70-80 метра от установяването му на тревната площ, не са мотивирали подс. Г. Л. да намали скоростта на движение на автомобила си от 73 км/ч /каквито действия са предприели останалите участници в движението, управлявали в съседни ленти или в лентата зад процесния автомобил/, в резултат именно на което е настъпил и фаталния за А. С. резултат. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на част от доказателствения материал, настоящият състав стои на позицията, че след задълбочена и внимателна преценка на наличната по делото доказателствена маса, въззивният съд в атакувания съдебен акт основателно е потвърдил присъдата на първия съд. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 31.01.2020г. по ВНОХД 808/2019г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 2 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.