6 Р Е Ш Е Н И Е № 235/2016 г. София, 11.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди шестнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2570 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Е. Н. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 16.09.2014 г. по гр. д. № 4661/2013 г. на СГС, ІV ГО, недопуснато до касационно обжалване с определение № 339/04.06.2015 г. по гр. д. №2356/2015 г. на ВКС, първо гражданско отделение. С атакуваното решение на СГС е потвърдено решение от 30.01.2012г. по гр.д.№2148/2006г. на Софийски районен съд, 65 с-в, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от С. Е. Н. иск за делба на два апартамента, находящи се в [населено място] - на [улица], ет.4 и на [улица], ет.3. Съдът е приел, че тези имоти не са се включвали в наследството на дядото на ищеца С. М. Н.. За първия апартамент на [улица]е прието, че той е закупен през 1974 г. от лелята на ищеца П. С. по реда на чл.55г ЗПИНМ /отм./ - от СГНС, за което тя се е снабдила и с нотариален акт, а след това, въз основа на наследствено правоприемство и делба, апартаментът е станал собственост на М. М. П.. Отречена е възможността този апартамент да е бил отстъпен в обезщетение срещу отчужден имот на общия наследодател С. М. Н., тъй като той е получил парично обезщетение за имота си. Но дори апартаментът действително да е бил даден в обезщетение на С. Н., то след смъртта му ищецът не получава дял от него, поради наличието на общо завещателно разпореждане от С. Н. в полза на дъщеря му П. С.. За втория апартамент на [улица]е прието, че П. С. го е придобила чрез възмездна сделка по нотариален акт от 1947 г., срещу прехвърляне на вземането на баща и С. Н. към продавача Х. П., при което П. С. е заплатила на баща си цената на апартамента. Прието е, че сделката е породила вещен прехвърлителен ефект. След две последващи разпореждания и наследствено правоприемство понастоящем апартаментът е собственост на С. М. Д.. Молбата за отмяна се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – откриването на нови обстоятелства и писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са били известни при разглеждането му. Молителят твърди, че е син на Е. С. Н., който от своя страна е син на общия наследодател С. М. Н. и брат на П. С. П.. На политически репресии били подложени дядото на молителя - С. М. Н., съпругата му С. и синът им Е., но не и дъщеря им П.. Това се установявало от представеното с молбата за отмяна писмо изх.№ 8009/10.07.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, според което по административен ред са били изселени от дома им в София само С. Н., съпругата му С. и синът им Е.. От това писмо следвал извод, че П. П. не е била подложена на репресии. Ако разполагал с тези доказателства, съдът би достигнал до правния извод по чл.43, ал.1, б.”б” ЗН за липса на действителна воля на С. Н. да лиши сина си Е. от наследство чрез завещание, съставено при репресия – насилие и симулация. Това следвало и от другите доказателства, представени с молбата. След влизане в сила на Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица молителят, в качеството си на наследник на репресирания му баща Е. Н., имал правото да иска да му бъдат възстановени гражданските права, включително и правото на дял от наследството на дядо му С. Н., конфискувано след 09.09.1944 г. Ответниците П. С. П. и М. М. П. оспорват молбата. Считат, че представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят е могъл да се снабди с тях още при висящността на делото за делба. Считат, че политическата и гражданска реабилитация няма отношение към спора по настоящото дело. Твърдят и сочат доказателства, че общият наследодател С. Н. не е бил репресиран, имотите му не са конфискувани /част от тях са отнети по ЗОЕГПНС/, а бащата на молителя Е. Н. на свой ред също не е бил преследван и е придобил през 1974 г. имот в България, като в същото време е пребивавал в А.. Ответницата С. М. Д. оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима. С определение по чл.307 ГПК молбата за отмяна е допусната до разглеждане от ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Трайната практика на ВС и ВКС по прилагането на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и на аналогичния чл.231, б.”а” ГПК /отм./ приема, че нови са само онези обстоятелства и доказателства, които са съществували при разглеждане на делото, но страната не е могла да узнае за тях или да ги представи пред съда поради обективни причини, въпреки положената грижа. Приема се, че страната не може да извлича изгодни правни последици от собственото си бездействие – решение № 63 от 08.05.2014 г. по т.д.№277/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №415/09.01.2013 г. по гр.д.№1135/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №340 от 21.06.2010 г. по гр.д.№342/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 415/17.10.2012 г. по гр.д.№853/2012 г. на ВКС, ІV ГО и др. В настоящото производство молителят се позовава на писмо изх.№ 8009/10.07.2015 г. на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА и на приложените към него документи, както и на писмено изявление от 25.06.2015 г. на Г. К. и документи за предоставяне на австрийско гражданство на Е. Н.. Според въпросното писмо изх.№ 8009/10.07.2015 г. С. Н., съпругата му С. и синът им Е. са изселени от София със заповед № 574-П/11.08.1948 г. на МВР, но с последваща заповед от 30.12.1948 г. изселването е отменено и е възстановено софийското местожителство на С. Н.. С последваща заповед № 36/14.03.1952 г. на МВР С. Н. е преизселен от София - С. в [населено място]-Тервелско, заедно с членовете на семейството му /без уточнени имена/, но тази заповед е била спряна до второ нареждане. Въпросните данни се потвърждават и от представените към писмото писмени доказателства. Втората група доказателства, на които се основава молбата за отмяна, са следните: изявление от Г. К., австрийска гражданка; решение от 29.11.1979 г. на служба на правителството на провинция В. за предоставяне на австрийско гражданство на Е. Н.; постановление от 02.03.1981 г. на администрацията на правителството на федерална провинция В. за предоставяне на австрийско гражданство на Е. Н., както и потвърждение за регистрация. От тези документи се установява, че бащата на молителя Е. Н. е станал австрийски гражданин през 1981 г., както и че е споделял на приятелката си Г. К. за репресиите над семейството му в България и необходимостта баща му С. Н. да предпази имуществото си от конфискация заради положението на сина му като бежанец. Настоящият състав на ВКС приема, че посочените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. При положена от молителя грижа, той е могъл да се снабди с тях своевременно и да ги представи още при разглеждането на делото за делба от инстанциите по същество. По-важното обаче е друго – че тези доказателства не са от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и затова не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Изявлението на Г. К. представлява по своето естество писмени свидетелски показания, които не са допустимо доказателство по ГПК и не могат да бъдат взети предвид от съда при евентуално възобновяване на делбеното производство. Отделно от това в основната си част то не съдържа изявления за факти, а предава изводите на Е. Н. за предприети от баща му действия за запазване на имуществото му от конфискация. Въз основа на такъв документ решението по делото за делба не би могло да бъде променено. Останалите писмени документи представляват годни писмени доказателства по ГПК. Те обаче не разкриват обстоятелства, които могат да доведат до промяна на резултата по делото. Решаващият извод на съда да отхвърли иска за делба на двата апартамента се свежда до това, че те не са били част от имуществото на общия наследодател С. Н., затова и ищецът /молител в настоящото производство/ не е станал собственик на идеална част от тях по силата на настъпилото наследствено правоприемство на С., а след това и на сина му Е.. Дори С. Н. да е бил репресиран и да се е опасявал от конфискация на имуществото си, този факт няма пряка връзка с обстоятелството, че дъщеря му П. П. има самостоятелни придобивни основания за апартаментите на [улица]и на [улица]– първото жилище е закупено от нея през 1974 г. от СГНС, а второто през 1947 г.– от частно лице. За първото жилище съдът е изложил подробни мотиви защо не приема то да е дадено като обезщетение за отчужден имот на С. Н., а за второто жилище П. П. има нотариален акт от 1947 г., преди то да бъде декларирано във връзка с прилагането на ЗОЕГПНС. Във връзка със спора за жилището на [улица]съдът е изложил и евентуален мотив – че ако все пак то е било отстъпено на С. Н. като обезщетение за негов отчужден имот, то пак искът за делба е неоснователен заради универсалното завещание, което С. Н. е оставил в полза на дъщеря си П. П.. По настоящото дело не се е развил спор за валидността на това завещание, затова представените в молбата за отмяна писмени доказателства не могат да бъдат преценявани в контекста на липса на действителна воля за извършване на завещателното разпореждане. Спорът за валидността на това завещание се е развил по друго дело, по което с влязло в сила решение от 09.09.2014 г. по гр.д.№5295/2012 г. на СГС, ІІ-А ГО исковете на С. Н. против П. П. за нищожност на завещанието по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1, пр.1 ЗН и за унищожаемост по чл.43, ал.1, б.”б” ЗН са били отхвърлени. Молбата за отмяна на това решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, въз основа на същите документи, представени и по настоящото дело, е оставена без уважение с решение № 157 от 12.07.2016 г. по гр.д.№533/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО. И на последно място – репресиите срещу С. Н. не могат да обусловят еднозначен извод, че той е направил завещанието си единствено от страх и че не е имал валидна воля да извърши това разпореждане с имуществото си за след своята смърт. Мотивът за това завещание би могъл да бъде съвсем друг, а волята на завещателя да не е била опорочена. Неоснователно е и позоваването от молителя на Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Гражданскоправният спор по настоящото дело е извън приложното поле на този закон. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, на ответницата П. П. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 300 лв., а на ответницата – М. П. – 1000лв., съгласно два договора за правна защита и съдействие 22.01.2016 г. и от 25.05.2016 г. Ответницата С. Д. не претендира разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Е. Н. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 30.01.2012 г. по гр.д.№2148/2006г. на Софийски районен съд, 65 с-в, поправено с решение от 31.05.2012 г. по същото дело; потвърдено с решение от 16.09.2014 г. по гр. д. №4661/2013 г. на СГС, ІV ГО, недопуснато до касационно обжалване с определение № 339/04.06.2015 г. по гр. д. № 2356/2015 г. на ВКС, първо гражданско отделение. ОСЪЖДА С. Е. Н. от [населено място], З. Б-5, [жилищен адрес] да заплати на П. С. П. от [населено място], [улица], ет.4, ап.9 сумата от 300 лв., а на М. М. П. от същия адрес – сумата от 1000 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: