Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София, 04.08. 2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. № 762/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – [населено място], срещу решение №12405 от 27.11.2020 г., постановено по в.т.д. № 5421/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение № 1426/02.08.2019 г. по т.д. № 2320/2018 г. на СГС, VІ -12 състав, с което ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден на основание чл. 520 КЗ да заплати на Гаранционен фонд сумата 348 360 лв. - неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. август 2018 г., ведно със законната лихва считано от 02.11.2018 г., както сумата 2 128.87 лв. - лихва за забава за периода 11.10.2018 г. - 01.11.2018 г. и разноски по делото.
С определение №30 от 19.01.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е потвърдено решение № 1426/02.08.2019 г. по т.д. № 2320/2018 г. на СГС, VІ -12 състав, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 520 КЗ да заплати на Гаранционен фонд сумата от 176 484.77 лв. – до размер на неуваженото възражение на ответника за прихващане по чл. 499, ал. 5 КЗ, представляваща сбор от дължими суми от Гаранционен фонд на застрахователя по полиците, включените в общата цена на исковата претенция, сключени от името на починали физически лица, от които 152 907.30 лв. – платени суми чрез НББАЗ; 16 619.80 лв. – лихви върху тях, 6 221.43 лв. – платено ДДС върху главницата и сумата 736.24 лв. – законна лихва върху платеното ДДС. В останалата му част, с която е потвърдено осъдителното решение за разликата до пълния размер на неуваженото от първата инстанция възражение за прихващане от 350 488.87 лв., въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила.
От изложеното следва, че предмет на настоящото производство по чл. 290 ГПК е правилността на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено осъдителното решение на СГС до размер на сумата от 176 484.77 лв. с оглед направеното от ответното дружество възражението за прихващане за 176 484.77 лв. – дължими суми от Гаранционен фонд на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл. 499, ал. 5 изр. второ КЗ във връзка с посочените в исковата молба полици, сключени от името на починали физически лица.
В касационната жалба, по отношение на допуснатата до касационно обжалване част, се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с решаващия аргумент на въззивния състав, с който се обосновава неоснователността на възражението за прихващане за сумата 176 484.77 лв., а именно – че в случая липсва оспорване от застрахователя на собствената му отговорност за репариране на щетите, извършено до плащането на застрахователното обезщетение, което представлява елемент от фактическия състав на регресното вземане на застрахователя по чл. 499, ал.5 КЗ. Излагат се доводи, че от разпоредбите на чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ по никакъв начин не може да се заключи, че законодателят е предпоставил съществуване на спор между Гаранционен фонд и застрахователя като условие за възникване на вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ при платено чуждо задължение. Претендира се отмяна на въззивното решение, включително и в допуснатата му до касация част, отхвърляне изцяло на предявения от Гаранционен фонд иск чрез прихващане с насрещните вземания на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В отговора на касационната жалба, подаден от Гаранционен фонд в срока по чл.287, ал.1 ГПК, освен твърденията за липса на основание за допускане на касационно обжалване, се излагат и съображения за неоснователност на възражението за прихващане, включително и по отношение на заплатените от застрахователя суми по полиците, сключени от името на починали физически лица. От една страна се сочи, че приетото становище в т. 2в от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, че декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ не е основание за нищожност на застрахователния договор, е приложимо и за случаите, при които в полицата е вписано име на починало лице. От друга страна се изразява съгласие с решаващия аргумент на въззивния съд, че законодателят е поставил допълнително условие за приложението на нормата на чл. 499, ал.5 КЗ, а именно – плащането да е извършено след уреждането на възникнал спор между Гаранционен фонд и застрахователя. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
С определението №30/19.01.2022 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следния правен въпрос : „Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд в хода на уреждане на претенцията в хипотезата на чл.499, ал.5 КЗ елемент ли е от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл.499, ал.5 КЗ спрямо Гаранционен фонд ?“.
В проведеното на 20.04.2021 г. открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения като иска да бъде отменено въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Представя списък и доказателства за претендираните разноски, направени пред касационната инстанция.
В откритото заседание на 20.04.2021 г. не се явява представител на ответника по касация - Гаранционен фонд.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 1426/02.08.2019 г. по т.д. № 2320/2018 г. на СГС, VІ -12 състав, включително и в частта му, с която с която ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден на основание чл. 520 КЗ да заплати на Гаранционен фонд сумата от 176 484.77 лв. – до размер на неуваженото възражение на ответника за прихващане по чл. 499, ал. 5 КЗ, представляваща сбор от дължими суми от Гаранционен фонд на застрахователя по полиците, включените в общата цена на исковата претенция, сключени от името на починали физически лица, от които 152 907.30 лв. – платени обезщетения чрез НББАЗ; 16 619.80 лв. – лихви върху тях, 6 221.43 лв. – платено ДДС върху главницата и сумата 736.24 лв. – законна лихва върху платеното ДДС.
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на основание чл. 520 КЗ ответното дружество дължи на ищцовия фонд вноската по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ за месец август 2018 г. в размер общо на 348 400лв. при падеж - 10.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата за периода от 11.10.2018 г. до 01.11.2018 г. в размер на сумата 2 128.87 лв. С оглед направеното от ответника съдебно възражение за прихващане, поддържано като активни по компенсацията вземания по чл. 499 КЗ към Гаранционен фонд в размер на главница от 335 280.45лв. и законна лихва в размер на 27 024.36лв., въззивният състав е посочил, че с писмо от 10.10.2018 г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е направило изявление за извънсъдебно прихващане на задължението си по чл. 521, ал. 1, т. 1 КЗ за извършване на вноска за м. август 2018 г. с насрещното си вземане към Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5 КЗ в размер на 348 538.83 лв., както и че с писмо от 24.10.2018 г. фондът е оспорил претендираните с прихващането вземания на застрахователното дружество.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение не е допуснато до касация в останалата му обжалвана от застрахователя част, с която е потвърдено въззивното решение за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Гаранционен фонд сумата 185 743.42 лв. - до размер на неуваженото възражение на ответника за прихващане по чл. 499, ал. 5 КЗ, представляващи сбор от дължими суми от Гаранционен фонд на застрахователя по полиците, включените в общата цена на исковата претенция, сключени с починали управители на юридически лица. По отношение на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, касаеща сключените полици с посочени имена на починали физически лица, въззивният състав, позовавайки се на заключението на вещото лице по извършената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, е очертал следната фактическа обстановка, релевантна за възражението за прихващане по чл. 499, ал. 5 КЗ до размер на сумата от 176 484.77 лв., представляващи сбор от дължими суми от Гаранционен фонд на застрахователя по полиците, сключени от имено на починали физически лица, а именно: чуждото национално бюро/кореспондент е изпращало по имейл първоначална информация с данни за датата на ПТП, рег.№ на автомобила и номер на полица, като щетата е била завеждана към съответната застрахователна полица, която се отнася за моторното превозно средство към съответната дата, на която е станало ПТП; след събиране на допълнителен материал по щетата чуждестранното бюро е изготвяло калкулация и фактура, която заедно с всички останали постъпили документи е била прилагана към досието на щетата, като е бил издаван ликвидационен акт, обвързан с полицата, в който фигурират номерата на съответната щета и на полицата, като след приключване и окомплектоване на всички документи по щетата е било извършвано плащане по нея, отразено в застрахователния софтуер на дружеството на датата на извършения банков превод; връзката между номера на щетата, номера на полицата, датата на сключване на полица, застрахованото лице, изплатената сума и датата на плащане е ясно проследима от една страна в застрахователния софтуер на дружеството и от друга - от досието по всяка щета; всяка от описаните в приложение №1 към отговора на исковата молба с номер при застрахователя щета, е заведена за обезщетение за вреди от МПС по съответната полица, индивидуализирана в приложението с номер, дата на сключване и застраховано по нея лице.
Съдът е посочил, че от заключението на експерта е видно, че по всяка от описаните в приложението към отговора щети по полици, сключени от името на починали физически лица, застрахователното дружество е извършило плащане, както следва:
1. По полици, сключени от името на Г. С. Б., починала на 01.03.2013г. : по полица №BG/30/115001777251 от 07.07.2015г.- 558.86лв. и 3057.59 лв.; по полица №BG/30/115001910104 от 22.07.2015г. 1965.84 лв. и 1953.27 лв.; по полица № BG/30/115001903150 - 499.42 лв.; по полица № BG/30/116000837091 от 14.03.2016 - 1719.81лв. и 1607.99 лв. ; по полица № BG/30/115002668148 от 28.10.2015 г.- 1842.61 лв.
2. По полици сключени от името на И. Е. П., починал на 23.03.2015г.; по полица №BG/30/115000936405 от 31.03.2015г. - 667.11лв.; по полица №BG/30/115002164824 от 22.08.2015г.- 7573.95лв.; по полица № BG/30/ 115002230674 от 01.09.2015г.- 2817.59лв.; 4) по полица № BG/30/115002174348 от 24.08.2015г.- 3035.84лв.; по полица № BG/30/ 115002608204 от 20.10.2015г.- 2165.32лв.; по полица №BG/30/115001890439 от 20.07.2015г. - 1 726лв.; по полица № BG/30/115001867327 от 16.07.2015г. - 4762.45лв. и 2826.17лв.; по полица № BG/30/116000924489 от 23.03.2017г. - 391.17лв. ; по полица № BG /30/ 116000137782 от 29.12.2015г. - 4338.60лв.; по полица № BG/30/ 116000816758 от 11.03.2016 г. - 4327.08 лв. ; по полица № BG/30/115002956322 от 02.12.2015г. - 1759.86лв.; по полица № BG/30/1 16002209565 от 17.08.2016г. - 2231лв.; по полица №BG/30/116001983165 от 20.07.2016г. -11661.68 лв. ; по полица № BG/30/116002351503 от 05.09.2016г. - 3943.42лв.; по полица № BG /30/116001077774 от 07.04.2016г.-1828.70лв.; по полица BG/30/1 16002955573 от 18.11.2016г. - 4046.94 лв.; по полица № BG/30/1 16001903688 от 12.07.2016г. - 1432.08 лв.
3. По полици, сключени от името на И. Д. И., починал на 23.03.2015г.: по полица №BG/30/115002847508 от 18.11.2015г. - 13920.99лв., 7822.56лв. и 4087.68лв.
4. По полици, сключени от името на Зина Н. Ч., починала на 24.04.2015г.: полица №BG/30/115002602328 от 20.10.2015г. - 1016.17 лв.; по полица №BG/30/115002625366 от 22.10.2015г.- 1464.92лв.; по полица № BG/30 /115002860706 от 20.11.2015г. -1380.07 лв. ; по полица № BG/30/116002053959 от 29.07.2016г. 4200.14лв. и 44 274.42лв.
Заплатени от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на НББАЗ обезщетения по посочените по-горе полици, сключени от името на починали физически лица, са общо в размер на 152 907.30 лв. Заплатеното от касатора ДДС върху тази сума е 6 221.43 лв.
Въззивният състав е приел, че по всички полици, сключени от името на починали физически лица, по които ответното дружество е заплатило суми по образувани щети, не са възникнали валидни застрахователни правоотношения. Като решаващите съображения за това, съдът е посочил, че в тези случаи изобщо липсва договор, а не че договорът е нищожен поради липсата на съгласие. Апелативният състав е подчертал, че с настъпване на смъртта физическото лице загубва както своята правоспособност, разбирана като способност да бъде носител на права и задължения, така и своята дееспособност - признатото и гарантирано от закона качество със свои правомерни действия да предизвиква правни последици, изразяващи се във възникване, изменение, погасяване или прекратяване на субективни граждански права и задължения, поради което от договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по които застрахованите физически лица са починали към датата на сключването им не е възникнало застрахователно правоотношение, от което да произтича задължение на застрахователя да обезщети вредите от настъпване на застрахователното събитие. Според въззивния състав в случая не е приложимо тълкувателното разрешение по т.2.б от ТРОСТК №1/07.03.2019 г. по тълк.д. №1/2018 г., тъй като не е налице хипотеза на липса на представителна власт.
Независимо от горното, въззивният съд е приел, че възражението на застрахователното дружество за прихващане е неоснователно по отношение на сумите, заплатени по щети, образувани въз основа на полици, сключени от името на починали физически лица или неподписани от посочените в тях физически лица. Съдът се е позовал на текста на разпоредбата на чл. 499, ал.5 КЗ, според която, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ, извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Акцентирано е върху следващото изречение на същата алинея, според която, ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. Според апелативния състав от цитираните норми е видно, че предпоставка за възникване на регресната претенция на застрахователя към Гаранционния фонд за възстановяване на заплатената сума на увреденото лице или на НББАЗ, е той да е оспорил собствената си отговорност за репариране на щетите, с твърдение, че отговорен за заплащане на обезщетението е Гаранционният фонд. Съдът е обосновал извода, че в разпоредбите на чл. 499, ал. 5 КЗ са очертани темпоралните граници, в които отричането от страна на застрахователя на неговата отговорност представлява релевантно оспорване на задължението, което следва да е заявено пред Гаранционния фонд „в хода на уреждане на претенцията“, т е. най-късно до датата на плащането. Посочвайки, че в случая липсва такова оспорване от ответното дружество, направено в рамките на релевантния период на „уреждане на щетата“, съдът е приел, че в полза на застрахователя не възниква суброгаторно регресно право срещу Гаранционния фонд на възстановяване на заплатената сума, дори впоследствие да бъде установено, че фондът отговаря за репарирането ѝ при условията на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, поради причиняване на вредите от МПС, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Настоящият касационен състав не споделя становището на въззивния състав, че предпоставка за възникване на регресната претенция на застрахователя към Гаранционния фонд за възстановяване на заплатената сума на увреденото лице или на НББАЗ, е той да е оспорил собствената си отговорност за репариране на щетите, с твърдение, че отговорен за заплащане на обезщетението е Гаранционният фонд. Тълкуването на разпоредбите на чл. 499, ал. 5 КЗ обуславя категоричния извод, че законодателят не е предпоставил съществуване на спор между Гаранционен фонд и застрахователя като условие за възникване на вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ при платено чуждо задължение.
С първото изречение на чл. 499 , ал. 5 КЗ „Когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл.518 и застрахователя, сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, относно това кой следва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото плетените от него суми“, законодателят е уредил изключението от общото правило, че застрахователят е отговорен да възстанови на НББАЗ платените от него суми при сключена с него застраховка „Гражданска отговорност“ и съответно, че Гаранционният фонд следва да възстанови на бюрото платените от него суми при липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Изключението, визирано в чл. 499, ал.5 изр. първо КЗ се отнася единствено към случая при спор между застрахователя и Гаранционния фонд относно това чия е отговорността за обезщетяване на увреденото лице, като в този случай законодателят е предвидил възстановяването на платените от бюрото обезщетения да бъде осъществено от застрахователя без да се изчаква разрешаването на спора за пасивната материална легитимация по застрахователното правоотношение, т.е с посочената разпоредба се цели осигуряване на бързина при изплащане на обезщетението, респ. бързина за възстановяване на заплатените от НББАЗ суми за обезщетения, като е оставено спорът между застрахователя и Гаранционния фонд да бъде решен впоследствие.
С разпоредбата на чл. 499 , ал. 5, изр. второ КЗ „ Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановявана застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането“, са регламентирани правоотношенията между платилият вече при условията на чл. 499, ал. 1 изр. първо КЗ застраховател и Гаранционния фонд, за който е установено, че именно той е отговорен за заплащане на застрахователното обезщетение. Отговорността на Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ е предпоставена единствено от наличието на плащане от застрахователя на бюрото при установена впоследствие изключителна отговорност на Гаранционния фонд, без законът изрично да предвижда развило се предварително особен вид спорно производство като условие за възникване на регресното право на застрахователя. От една страна следва да се има предвид, че е напълно възможно застрахователят да разбере за обстоятелствата, които ангажират отговорността на Гаранционния фонд, едва след като е възстановил добросъвестно сумите на бюрото, което изключва наличие на предварителен спор с фонда в хода на уреждане на претенцията на НББАЗ. От друга страна разпоредбата на чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ е израз на общото правило за суброгация по чл. 74 ЗЗД, предвиждащо правото на този, който е заплатил чуждо задължение, като е имал интерес да стори това (в хипотезата на чл. 499, ал. 5, изр. първо КЗ - когато е платил по силата на закона), да встъпи в правата на кредитора.
По изложените по-горе съображения, настоящият касационен състав намира, че наличието на спор между застрахователя и Гаранционния фонд не е условие за възникване на правото на застрахователя да иска от фонда да му бъдат възстановени платените на бюрото суми, ведно със законната лихва от датата на плащането, когато впоследствие е установено, че отговорността за заплащането на застрахователното обезщетение е единствено на фонда. В същия смисъл са и мотивите към определение № 65/14.02.2022 г. по т.д. №2261/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. В тази връзка отговорът на въпроса на касатора, с оглед на който е допуснато касационното обжалване е следният: „Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд в хода на уреждане на претенцията в хипотезата на чл. 499, ал.5, изр. първо КЗ не е елемент от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл. 499, ал.5, изр. второ КЗ спрямо Гаранционен фонд“.
По правилността на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Независимо от различното становище на касационната инстанция от становището на въззивния съд относно елементите на фактическия състав за възникване на регесното вземане на застрахователя по чл. 499, ал.5, изр. второ КЗ спрямо Гаранционен фонд, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила в допуснатата му до касационно обжалване част.
Както бе посочено по-горе, между страните по делото не е спорно, че по процесните полици, сключени : 1./ от името на Г. С. Б., починала на 01.03.2013 г.; 2./ от името на И. Е. П., починал на 23.03.2015 г.; 3./ от името на И. Д. И., починал на 23.03.2015 г. и 4./ от името на Зина Н. Ч., починала на 24.04.2015 г., застрахователят е възстановил на НББАЗ общо сумата 152 907.30 лв. - заплатените от бюрото обезщетения по образуваните щети извън Република България, отнасящи за моторните превозни средства, застраховани при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД към съответната дата, на която е станало ПТП, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и сумата 6 221.43 лв. – ДДС върху тези обезщетения. Релевентен за спора относно основателността на направеното възражение за прихващане от ответното дружество е въпросът дали застрахователят може да се позовава на нищожност на застрахователните полици, сключени от името на починали физически лица и съответно да бъде освободен от отговорността за възстановяване на заплатените от бюрото обезщетения.
Настоящият състав намира, че мотивите към дадено тълкуване в т. 2в от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС а именно, че „не е допустимо, по иск на застрахователя, прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ “, са относими изцяло и към хипотезата, при която застрахователният договор е сключен от името на починало лице. Това е така, тъй като сключването на застрахователен договор от трето лице, вписало в полицата името на починало лице, било то собственик на застрахованото МПС или не, представлява вписване на неверни данни относно самоличността на лицето по чл. 477, ал. 2 КЗ, което е сключило договора.
Както е посочено в тълкувателното решение, липсата на уредена в КЗ забрана за деклариране от застраховащия на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ, само по себе си изключва свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като единствената възможност, която законодателят е създал в този случай, е за прекратяване на застрахователния договор при съответните условия. Според съдиите от ОСТК на ВКС законодателят е отдал приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез прогласяване на нищожността му.
Отделно следва да се има предвид, че законът не предпоставя валидността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със сключването му от собственика на моторното превозно средство. Според чл. 477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахован е не само собственикът, но и ползвателя и държателя на моторното превозно средство, за което и налице валидно сключен застрахователен договор , както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Според чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да сключи не само собственика, но и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. От посочените законови разпоредби следва, че меродавно за валидността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е идентифицирането в полицата на моторното превозно средство, за което се сключва договора, а не дали договорът е сключен от собственика или от друго трето лице.
С оглед изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че застрахователят не може да се позовава на нищожност на застрахователните полици, сключени от името на починали физически лица, освен при уговорени специални условия, касаещи конкретно личността им. От събраните по делото доказателства и в частност от заключението по извършената счетоводна експертиза се установява, че в процесните полици, сключени от името на починали физически лица, вярно са отразени данните на застрахованите автомобили, както и че заплатените за тях застрахователни премии, са преведени и осчетоводени от застрахователя. Установява се също, че във всички тези случаи чуждото национално бюро/кореспондент е изпращало по имейл първоначална информация с данни за датата на ПТП, регистрационния номер на автомобила и номер на полица, като щетата е била завеждана към съответната застрахователна полица, която се отнася за моторното превозно средство към съответната дата, на която е станало ПТП. От изложеното следва извода, че застрахователят не е оправомощен да претендира на основание чл. 499, ал.5, изр. второ КЗ от Гаранционния фонд възстановените суми на НББАЗ във връзка с процесните полици. Тъй като възражението за прихващане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД до размер на сумата от 176 484.77 лв., представляваща сбор от дължими суми от Гаранционен фонд на застрахователя по полиците, сключени от името на починали физически лица, е неоснователно, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното решение, с което изцяло е потвърдено осъдителното решение на Софийски градски съд по чл.520 КЗ, следва да бъде оставено в сила в допуснатата му до касационно обжалване част.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата 300лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №12405 от 27.11.2020 г., постановено по в.т.д. № 5421/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в допуснатата му до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица] да заплати на Гаранционен фонд – [населено място], [улица], сумата 300 лв. (триста лева) - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|