1 Р Е Ш Е Н И Е № 445 София, 12 октомври 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и осми септември ........ 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ..................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ..................................... НОХД № .. 428 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Т. И. за възобновяване на НОХД № 2142/09 год. и отмяна на постановената по него присъда № 235 от 26.10.09 год. на Русенския районен съд, потвърдена с решение № 227 от 04.01.10 год. по ВНОХД № 753/09 год. на Русенския окръжен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. След възобновяването се иска да се отмени решението на въззивната инстанция и делото да се върне за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание. Отправя се молба за спиране на изпълнението на наказанията на потвърдената присъда. Прокурорът пледира, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид соченото основание, изложените доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда И. е признат за виновен в това, че на 14.02.09 год. в гр. Русе, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 0,6946 грама марихуана с активен компонент тетрахидроканабинол 0,69 тегловни процента, на обща стойност 4.16 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1 и чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ПЕТ месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 НПК са групирани условни наказания по предишни осъждания на И., като е определено общо наказание от ТРИ години лишаване от свобода, което е приведено в изпълнение. Съдът се е произнесъл по режима, затворническото общежитие, вещественото доказателство и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. По искане на главния прокурор с решение № 203 от 23.04.10 год. по НОХД № 124/10 год. ВКС делото е възобновено, като присъдата е отменена само в частта, с която е определен типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като делото е върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд. С решение № 171 от 31.05.10 год. по ВНОХД № 320/10 год. на Р. първоинстанционният акт е изменен, като е определен първоначален „строг” режим и „закрит тип” затворническо общежитие. С искането защитата на осъдения твърди, че е нарушен материалния закон, тъй като деянието е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 НК с оглед ниския грамаж и незначителната стойност на инкриминираното наркотично вещество и многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на И.. Доводът не се споделя от настоящата инстанция с оглед съдебното минало на осъдения. Последният, преди инкриминираното по делото деяние, е осъждан два пъти за извършени престъпления по чл. 354а, ал.1 НК. Ето защо не може да се приеме липса или незначителност на вредните последици или по-ниска степен на обществената опасност извършеното деяние от И. в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид с оглед приетите от инстанциите по фактите многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не се споделя и следващия довод, свързан с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Защитата акцентира, че осъдителната присъда е постановена единствено на базата на негодно писмено доказателствено средство - протокола за оглед на местопроизшествието, което следствено действие е извършено в присъствието само на едно поемно лице. Предходните инстанции са отговорили на това възражение /л. 83-85 от мотивите и л. 25 от решението/, като категорично са отразили, че престъплението е доказано със свидетелските показания на Б., Б. и Д. И., обективно пресъздаващи фактическите обстоятелства по полицейската проверка, мястото, на което са констатирали листа хартия и марихуаната, както и действията по изземването им като веществени доказателства. Посочените свидетелски показания са достатъчни за ангажирането на наказателната отговорност на осъдения и без да се цени протокола за оглед като писмено доказателствено средство. При тези съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Не са налице и основанията за спиране на изпълнението на наложените наказания. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Д. И. за възобновяване на НОХД № 2142/09 год. по описа на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................