Р Е Ш Е Н И Е №50175 гр. София, 22 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА 2. ДЕНИЦА ВЪЛКОВА При секретаря Мира Недева, с участието на прокурора Калин Софиянски, разгледа докладваното от съдия КАРАКАШЕВА наказателно дело № 564/2022 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адв.Г. Ф., упълномощен защитник на подсъдимия М. Н. П. срещу въззивно решение № 88 от 25.05.2022 г., на Апелативен съд – гр. Пловдив, постановено по ВНОХД № 132/2022 г., по описа на съда, насочена към частта от въззивния съдебен акт, в която е утвърдено осъждането на последния по чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, като са изложени подробни съображения в тяхна подкрепа.Отправените искания са в условията на алтернативност: настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт в атакуваната му част и оправдаване на подсъдимия по вмененото му обвинение по чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите, заложени в жалбата в подкрепа на въведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са аргументирани с допуснати нарушения на принципните начала, установени в чл. 13, чл.14, чл. 107, ал. 3 от НПК.Наред с това, според касатора, съдебният акт в обжалваната му част е изготвен в нарушение на стандарта, установен в чл.339, ал.2 от НПК.Заявено е и нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК .Касационното основание по чл.348,ал.1, т.1 от НПК е защитено с твърдението за липса на несъмнени и категорични доказателства за обективната съставомерност на стореното от подсъдимия по чл.242, ал.2 от НК, като се настоява, че неустановено по делото е останало обстоятелството къде точно се намира държавната граница.Нарушение на материалния закон касаторът съзира и в това, че утвърждаването на осъждането на подсъдимия по посочения престъпен състав, е въз основа на негодни доказателствени източници. Пред касационната инстанция защитникът на подс.П. – адв. Ф. поддържа жалбата с изложените в нея съображения и отправените искания. Прокурорът поддържа, че касаторът няма основание да се оплаква от процесуалната дейност на въззивния съд.Изразява становище, че фактическите изводи на проверявания съд са доказателствено обезпечени, като въз основа на тях са изведени законосъобразни правни изводи. Настоява, че извод за пълното оправдаване на подсъдимия е невъзможен, поради което пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда № 3 от 28.01.2022г., постановена по н.о.х.д. № 523/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково, подс. П. бил признат: 1/за невиновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, а именно:на 11.10.2020г., в района на 307-ма гранична пирамида, намираща се в землището на [населено място], [община], област Хасково, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение и да е направил опит да разпространи на неустановено лице високорисково наркотично вещество –общо 2918,1 грама коноп /марихуана, канабис/ на обща стойност 17508.60лв., като престъпните последици не са настъпили по независещи от дееца причини и на основание чл.304 от НПК го оправдал, и 2/за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, а именно:на същите дата и място, без надлежно разрешително, направил опит да пренесе през границата на страната посоченото по-горе високорисково наркотично вещество, като макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици и на основание посочената материалноправна норма и чл.58, б.“А“ и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. С присъдата съдът отнел предмета на престъпление в полза на държавата; разпоредил се с веществените доказателства по делото и възложил разноските по същото в тежест на подсъдимия. Така постановената присъда била проверена по въззивен ред, като въззивното производство под № 132/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив било образувано по протест на прокурора, отправен към оправдателната част и по жалба на защитата на подс.П., насочена към осъдителната част.Същото приключило с решение № 88 от 25.05.2022г., с което присъдата била потвърдена. ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК в законово установения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 НПК. Преди всичко следва да се очертаят пределите на настоящата касационна проверка, които са стеснени до осъдителната част на въззивното решение. Оправдаването на подс.П. по част от първоначално предявеното му обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК / за това, че е държал с цел разпространение и е направил опит да разпространи на неустановено лице високорисково наркотично вещество –общо 2918,1 грама коноп /марихуана, канабис/ на обща стойност 17508.60лв / не се оспорва, което съответно стеснява пределите по чл.347, ал.1 НПК до частта от въззивния съдебен акт, в който е утвърдено осъждането на жалбоподателя по чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. На следващо място, направеното от адв.Ф. основно искане за оправдаване на подс.П. от касационната инстанция изисква уточнението, че това принципно е допустимо и възможно в хипотезата на чл.354, ал.1, т.2 от НПК, но единствено и само в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, а видно от направените възражения точно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и доказателствената дейност на съда.В тази връзка, ВКС ще посочи още, че касационната инстанция, извън случаите по чл.354, ал.5 от НПК, какъвто настоящият безспорно не е, не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото, каквото искане прозира в сезиращият документ, макар и да не е изрично формулирано.С правомощия в коментираната насока разполага въззивната инстанция, която е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти.В случаите, когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, а вътрешното му убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от него.Наред с това, касационният съд е инстанция по правото /отново иде реч за хипотезите, извън приложното поле на чл.354, ал.5 от НПК/ и проверката за правилното приложение на закона е свързано с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина оправдателна присъда, извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, е възможно да бъде постановена в касационното производство само, когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление.В конкретния случай, приетите за установени факти не очертават приложимост на последно посочената процесуална норма. Ето защо, подадената касационна жалба изисква произнасяне преди всичко по основателността на наведените в нея оплаквания , ангажиращи касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. При така направените уточнения, разглеждайки по същество жалбата, касационният съд я намери за неоснователна, по следните съображения: І.1.Едно от основните оплаквания на касационния жалбоподател е поради това, че инстанциите по същество и най-вече въззивният съд , не са защитили аргументирано заключението си, къде точно се намира държавната граница в района, в който е извършено инкриминираното деяние по чл.242 от НК.Липсата на яснота по този въпрос, според касатора, е предпоставила и невъзможността да се установи с категоричност, дали коментираното престъпно деяние е извършено на територията на Република България или на Република Турция.С тези съображения е аргументирано, както твърдението в жалбата за липса на мотиви , така и това за отклонение на въззивната инстанция от стандарта, въведен в чл.339, ал.2 от НПК.Това възражение е и в основата на оплакването, насочено към доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд, доколкото се твърди, че съдебната позиция в коментираната й част и изградена въз основа на гласни доказателства, които са противоречиви, което противоречие е останало извън вниманието на апелативната инстанция. Оплакването е несъстоятелно. При касационната проверка не се набелязват такива съществени пропуски от проверявания съд при обсъждане на въпроса за местонахождението на държавната граница, както и този –къде точно е извършено престъпното деяние по чл.242 от НК –дали на територията на Република България или на тази на Република Турция, които да обуславят извод за непълнота до степен на липса на мотиви.Въззивният съд е отделил специално внимание на отправеното и пред него идентично защитно оплакване, като изложените съдебни съображения в тази насока удовлетворяват въведеният от законодателя стандарт, регламентиран в разпоредбата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК.Твърдението на касатора, че проверявания съд „в твърде схематичен план е посочил основанията, поради които не приема изтъкнатото от защитата“ не се споделя от касационния съд. Съдържанието на съдебния акт, не само в коментираната част, но и изцяло, не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на въззивната инстанция оплаквания са били пренебрегнати и не са получили отговор.Вярно е точно обратното – на л. 14-19 от решението са развити подробни съображения по направените от защитата възражения и доводи, като ясно са посочени основанията, въз основа на които същите са били преценени като неоснователни.Въпросът за местонахождението на държавната граница в инкриминирания район, както и този –дали деянието е извършено на територията на РБ или на тази на РТ е получил изчерпателен отговор, като съдебната позиция е ясно изразена и убедително защитена. 2.Без опора са възраженията, че подсъдимият се е защитавал срещу неясно , неточно и непрецизно обвинение. Съдебното производство е образувано по обвинителен акт, от обстоятелствената част на който стават недвусмислено ясни твърдяните от прокуратурата факти относно дата, място и начин на осъществяване на престъплението по чл. 242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. Анализът на коментирания процесуален документ води до извод, че той съдържа всички реквизити, изискуеми от процесуалния закон. В обстоятелствената му част са описани действията на подсъдимия П., а именно:пристигането му с мотоциклет в землището на [населено място], където се намира държавната граница между Република България и Република Турция, в непосредствена близост до която е и изграденото защитно гранично съоръжение /ограда/; държането към този момент от подсъдимия на текстилен черен спортен сак, в който впоследствие е установено инкриминираното наркотично вещество; оставянето на мотоциклета на поляна, намираща се до 77междуколие от възпрепядстващата ограда, близо до 307 –ма гранична пирамида; преминаването на П. през тревите и излизането му на път, покрит с чакъл, успореден на оградата, носейки със себе си сака, който държал за късите дръжки; замахването и прехвърлянето на сака през оградата и падането му от другата страна на същата, на около 4-5 метра от нея; оттеглянето му в посока мотоциклета и отдалечаването му с него. Наред с това прокурорът изрично е подчертал, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му, че престъплението по чл. 242 от НК е осъществено в района на 307 гранична пирамида, намираща се в землището на [населено място], [община], като изпълнителното деяние е осъществено чрез хвърляне на предмета на престъпление през възпрепядставащата ограда.Мястото, на което е извършено инкриминираното деяние, както и механизма на същото, несъмнено очертават наличие и на обективния признак „без надлежно разрешително“, доколкото е осъществено на т.нар.“зелена граница“, т.е. извън района, на който се осъществява редовната митническа проверка на стоките и лица, преминаващи през границата на страната ни.Това обстоятелство също е изрично посочено както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния инструмент.Ирелевантно при това положение е обстоятелството, на което поставя акцент защитата, а именно- къде точно се намира защитната ограда, т.е. дали тя съвпада или не с държавната граница, поради което непосочването на това обстоятелство в обвинителния акт не е от естество да засегне правото на подсъдимия на защита. 3. Несподелимо е оплакването на касатора за допуснати от контролираната инстанция нарушения на правилата, установени в разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК. При извеждането на значимите за обективната и субективна страна на деянието по чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК обстоятелства са спазени процесуалните правила. Наличните доказателства са подложени на изключително внимателен и детайлен анализ както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуално валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика, каквато е общото оплакване на касатора. В проверявания съдебен акт ПАС ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения.В доказателствената дейност на проверявания съд няма нарушения на правилата на формалната логика или аналитични пропуски, които да водят до съмнения в съдебните изводи. Фактологията на инкриминираното деяние е подробно развита, обстойно са изследвани всички доказателствени материали, като въззивната инстанция е спазила задължението си да извърши самостойна оценка на същите. Касационната инстанция счита, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация не лишава подсъдимият от възможността му да разбере изразеното от въззивния състав съдийско убеждение по фактическите и правните изводи за ангажиране на наказателната му отговорност за извършеното от него престъпление по чл.242, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК. Във връзка със защитния упрек, отправен към въззивния съд за това, че е кредитирал показанията на свидетелите, които не са очевидци и не е кредитирал заключението на техническата експертиза, следва изрично да се подчертае, че касационната инстанция, за разлика от въззивната такава, не е съд по фактите. Тя не може да установява нови фактически положения или да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на един или друг доказателствен източник, нито да подменя вътрешното убеждение на проверявания съд, като му дава указания в тази насока. Предметът на касационната проверка е ограничен единствено до спазване на разпоредбите, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Логична последица от така очертаните предели на касационното производство е изключване на необосноваността от касационните основания. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС няма да обсъжда тези доводи на касатора.Ще посочи само, че експертното заключение, на което се позовава защитата не е останало извън вниманието на проверявания съд, а твърденията на свидетелите –гранични полицаи са получили законосъобразна оценка като източник на косвени доказателства. Всеки един от последните е възприел различни моменти от действията на подсъдимия П., което е дало възможност на съдилищата по фактите да изградят единна и непрекъсната логическа верига и по този начин да установят правно значимите обстоятелства. В отговор на възраженията в жалбата следва изрично да се припомни, че осъдителната присъда може да се основава и само на косвени доказателства, стига те да водят до един единствено възможен извод. Това принципно изискване е спазено от контролираната инстанция, която убедително е защитила заключението си относно еднопосочността на доказателствата и доказателствените средства и процесуалната им годност да установят по несъмнен начин участието на подсъдимия П. в инкриминираното деяние. 4. Несподеляеми са и доводите, че въззивният съд не е обсъдил защитните възражения за незаконосъобразни действия на св.Т., довели до нарушаване на местопроизшествието. Прегледът на съдебните мотиви, обективирани на л.17 и 18 от решението установява, че апелативният съд обстойно се е занимал с това защитно възражение, като аргументирано е защитил позицията си за неговата несъстоятелност.Проверяваният съд коректно е отразил действията на посочения свидетел по изрязване на оградата и преместване на сака, съдържащ инкриминираното наркотично вещество, като е посочил и причините за тях – а именно- недопускане и предотвратяване на възможността предмета на престъпление да бъде придобит от трети лица /предвид данните за наличие на неустановено лице в района на местопроизшествието, но на турска територия, което е показало поведение, разчетено от граничните полицаи като такова по взимане на сака/. Неоснователно е и оплакването за негодност на процесуалното действие оглед на местопроизшествие, тъй като не били запазени следите на местопрестъплението, така както изисква разпоредбата на чл.155, ал.2 и чл.156, ал.3 от НПК.При извършването на огледа на местопроизшествието и при съставянето на протокола, удостоверяващ извършването му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на това действие. От съдържанието на коментирания способ на доказване е видно, че разследващия орган коректно е отбелязал, че местопроизшествието е нарушено.Това не е недопустимо в практиката.Спазени са изискванията на чл. 156, ал.1 от НПК за присъствието на поемни лица, които са се подписали на протокола, удостоверяващ извършването на процесуалното действие.Упрекът за неадекватно поведение на поемните лица е несподелим.Разпитани, същите са потвърдили автентичността на положените от тях подписи, както и личното си присъствие по време на огледа.Поемното лице У. е разказал личните си възприятия от картината на местопроизшествието, включително и това, че е възприел „една пълна черна чанта точно до самата мрежа“, в която след отварянето /от разследващите органи, бележка ВКС/ е възприел, че вътре има „пакети, найлонови пликове завити“.Вярно е, че другото поемно лице – свид.А. е споделил, че е стоял настрана и не е видял конкретни елементи от действията на разследващите органи.Това поемно лице обаче, също е категорично, че при отварянето на чантата е възприел пакети „ увити…които седяха в куфара…5 или 6 пакета…“. В обобщение, коментираните действия на св.Т. не водят до извод за негодност на извършения оглед на местопроизшествие, както се настоява в жалбата.Още повече, че въззивният съд е постановил осъдителната част от присъдата си не на база само и единствено показанията на св.Т. и на резултатите, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие , а на комплексната основа на доказателства, които макар и косвени, са обусловили единствено възможния извод, че именно подс. П. е автор на деянието.В системата от косвени доказателства с основание контролираната инстанция е включила фактическите данни, свързани с приближаването на подсъдимия към граничното съоръжение в района на 307 гранична пирамида; постоянното наблюдение в района на същата от страна на св.К.; обективната му възможност да наблюдава движението на лица в района, макар и без да може да възприема детайли относно самоличността им; задържането на подсъдимия в района в кратък период от време след това; намирането на сака на мястото, на което св.К. е възприел присъствието на подсъдимия преди това.Неоснователно е оплакването, че показанията на св. К. съдържат противоречия, които са останали необсъдени от въззивния съд.Касационната проверка не установи наличието на такива по релевантни за предмета на разследване въпроси, поради което апелативният съд не е допуснал нарушение, като се е позовал на това доказателствено средство.Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, като позицията на съда за частичното им некредитиране е аргументирана, поради което и споделена от касационния съд, което определя като неоснователен отправеният упрек в тази насока. ІІ.Настоящият съдебен състав не установи твърдяното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, обосновано с доводи за негодност на доказателствените източници, поставени в основата на осъдителната присъда, за което изложи съображения по-горе.Същевременно, в рамките на очертаната от въззивния съд фактология законът е приложен правилно.Подсъдимият П., е направил опит да пренесе през границата на страната инкриминираното наркотично вещество.Обстоятелството, че деянието е извършено извън района на гранично-пропусквателните пунктове, на т.нар. „зелена граница“, обуславя и наличието на прекия умисъл това пренасяне да е без съответното надлежно разрешително от митническите власти.Обстоятелството, че подс.П. не би могъл да разполага с такова разрешително в конкретния случай не се нуждае от нарочно обсъждане. На последното място, във връзка с възраженията на защитата на плоскостта на това къде е извършено инкриминираното деяние –на територията на Република България или на тази на Република Турция, касационния съд ще посочи следното:За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 242 от НК, не е достатъчно предметът на контрабандата да бъде пренесен през границата на страната. Съществен елемент от обективната страна на престъпното посегателство е изискването това да е сторено без знанието и разрешението на митниците. Съгласно ТР № 1/2015 год. на ОСНК този признак е изпълнен, когато деецът не обяви пренасяните стоки пред митническите органи. Очевидно е, че законодателят поставя съставомерността на деянието в зависимост от преодоляване на съществуващия граничен и митнически контрол. Едва от този момент нататък може да се говори за довършено престъпление, респ. да се приеме, че то е осъществено в чужбина и са налице предпоставките на чл. 194, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК. Установеният от инстанциите по фактите механизъм на извършване на деянието и преди всичко обстоятелството, че подсъдимият е прехвърлил сака с намиращото се в него наркотично вещество през граничното съоръжение /ограда/, намиращо се на територията на Република България /на разстояние 10-20метра след нея, отново на българска територия, според приетото по фактите/, както и действията на св.Т. по разрушаване на оградата, не позволяват да се приеме, че контролът на граничните власти е окончателно преодолян.В този смисъл, незаконната дейност несъмнено е извършена на територията на нашата държава, като същата правилно е квалифицирана като опит към контрабанда. Жалбата не съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия П. наказание, поради което касационния съд не дължи произнасяне по това касационно основание. Водим от гореизложеното, касационния съд счете, че решението в атакуваната му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/25.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 132/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: