4 Р Е Ш Е Н И Е № 277 С., 17.08. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1067/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 195 от 02.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 26.05.2010 г. по в. гр. д. № 183/2010 г. на Сливенския окръжен съд по жалбата на Т. И. С., която иска решението да бъде отменено като неправилно. Ответникът А. С. А. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 96 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 21/2009 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на жилищна сграда, изградена в поземлен имот Х-959 по плана на [населено място] войвода, със застроена площ от 150 кв. м., лятна кухня, две стопански постройки със застроена площ 150 кв. м. и два гаража със застроена площ 24 кв. м., ведно с прилежащото право на строеж. Твърденията на ищцата в исковата молба са, че заедно с ответника, бракът с който е прекратен поради развод с влязло в сила решение, са установили фактическа власт върху жилищната сграда - тяхно семейно жилище, от момента на построяването й, като я владяли за себе си в продължение на повече от законоустановения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок, с предварителното съгласие на собственика на правото на строеж върху държавното място - бащата на ответника, и без противопоставянето му. Останалите постройки били изградени за осъществяване на стопанска дейност от младото семейство. По този начин сградите били придобити въз основа на изтекла придобивна давност и приращение. За да отхвърли иска за делба, Сливенският окръжен съд приел на първо място, че не е доказано постройките да са изградени единствено и само със средства на бившите съпрузи. На следващо място недоказано е твърдението в тяхна полза да е изтекла придобивна давност. Не е категорично установено младото семейство да е изменило основанието на владението и да е манифестирало намерение да свои имота пред родителите на ответника, съответно пред съсобствениците на имота /бащата на ответника е починал през 1995 г. и е оставил за наследници съпруга и две деца/, няма и доказателства за отблъскване на другите съсобственици, за отнемане и прекратяване на тяхната власт върху постройките. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за придобиване на правото на собственост по давност върху сграда, построена с предварителното съгласие и владяна без противопоставянето на лицето, на което е учредено правото на строеж за построяването й. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Възможно е владението да е предадено въз основа на съгласието на досегашния владелец. За това предаване не се изисква особена форма, тъй като не се касае за правна сделка. Достатъчно е то да бъде обективирано чрез фактически действия. Както съгласието на бившия владелец, така и самото владение може да се доказват със свидетели. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, ако не е установено друго, а според чл. 63 ЗС е възможна отделна собственост на постройка от терена, върху който тя се намира. Предположението на чл. 92 ЗС е оборимо, така че е допустимо да се доказва, че е била създадена отделна собственост върху постройката. Придобиването на сграда отделно от собствеността върху земята е възможно освен чрез останалите придобивни способи, така също и по давност. Предмет на придобивна давност може да бъде и сграда, построена въз основа на учредено в полза на друго лице право на строеж, с начален момент на владението построяването на сградата като самостоятелен обект, отделен от земята. При това без правно значение за придобиването на сградата на посоченото основание е обстоятелството с чии средства и труд тя е построена. С оглед изложеното Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., в правомощията си по чл. 291, т. 1 ГПК намира за правилна съдебната практика, изразена в решение № 188 от 28.03.2002 г. по гр. д. № 559/2001 г. на ВКС, I-во г. о. С него е прието, че построената по време на брака върху непринадлежащ им терен и владяна от двата съпрузи сграда, може да бъде придобита по давност от тях и се счита за общо тяхно имущество, ако е владяна от тях в продължение на повече от 10 години от построяването й без противопоставянето на собственика на земята, като е ирелевантно с чии средства и труд е строена сградата и кой е плащал данъците за нея. По касационната жалба: Данните по делото сочат, че жилищната сграда, предмет на делба, е построена около 1978-79 г., когато съделителите се установили в [населено място] войвода и първоначално заживели в старата къща - разрушена впоследствие, изградена въз основа на право на строеж, учредено в полза на С. А. С. - баща на съделителя А. Ст. А.. Обстоятелствата относно влагането на средства, материали и труд, във връзка с които по делото са събрани доказателства, са без правно значение за установяване на поддържания придобивен способ, поради което не следва да се обсъждат. Във връзка с предаването на владението от предишния владелец и самото владение, свидетелката М. С. - леля на ищцата, сочи за изявление на свекървата, че те дават мястото, а младите да си построят къща, каквато искат. Св. Я. И. - сестра на ищцата, твърди, че съделителите, които първоначално живеели и работели в [населено място], отишли да живеят на село, защото искали да си построят тяхно лично жилище; че през 1975 г. започнали строителството на два гаража, но без разделителна стена, където да отглеждат копринени буби и да реализират странични доходи, тъй като искали да си построят къща; че в строителството на новата къща участвали родителите и на двете страни, както и братът на съделителя А., който напуснал бащиния си дом, след като родителите му му помогнали да си купи място, където и построил къща за себе си; всички по събиранията казвали, че новата къща е за съделителите; сградата, в която отглеждали животни, както и навес, построили в периода 1995/96 г. Обстоятелството, че се завърнали в селото, за да си направят къща, е установила и св. Ст. И. - вуйна на ишщцата, според която построили и навес, в който си посрещали гости, както и навес за животни. Свидетелят К. С. - брат на ответника, твърди, че баща му и брат му взели решение и съборили старата къща, на чиито основи постоили спорната, а останалите сгради - плевник, хамбар и др., са строени преди това от баща му и дядо му; че мястото, в което е построил сграда за семейството си, е закупено от неговия тъст. Според свидетеля В. В. къщата е строена около 1979 г., а другите сгради - много по-рано: в 1964 г. имало кухнички /т. н. пищници, за които говорят и други свидетели/; били построени два гаража за двамата сина на бай С. /бащата на ответника/. Свидетелят Ст. С. установява, че къщата е построена от бай С., не знае за кого, но мисли, че е за децата, като след построяването й там заживяли А. и С. /Т./. С оглед на тези данни и предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от неправилната преценка относно наличието на признаците на владението, в т. ч. и относно субективния му елемент. Установено е по делото от всички гласни доказателства, които в тази насока са безпротиворечиви, че от момента на построяването на новата жилищна сграда, съставляваща и семейното им жилище, фактическата власт се упражнява единствено от съделителите Т. и А. А., които установили владението с предварителното съгласие на собственика на правото на строеж и без противопоставянето му. По презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно чл. 128, ал. 1 ГПК /отм./ в тежест на ответника по иска за делба е било да докаже пред инстанциите по същество, че фактическата власт е била упражнявана за другиго или е упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по давност. Такива факти по делото не са установени. След като е установено, че са владяли имота открито и необезпокоявано, за себе си, повече от 10 години, бившите съпрузи са придобили жилищната сграда по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Доколкото обаче по делото е изяснено, че в имота има и други постройки, част от които са жилищни и в тях са живяли родителите /св. М. С., Я. И., Ст. И., К. А./, а понастоящем - майката на бившия съпруг, необходимо е чрез събиране на допълнителни доказателства, при необходимост и с помощта на вещо лице, да се индивидуализира придобитата от съделителите жилищна сграда, както и придобили ли са те стопански постройки, предвид извършваната от семейството, установена от свидетелите селскостопанска дейност; по иска за делба на другите жилищни постройки следва да се изясни и дали те съставляват самостоятелни вещи и в този смисъл - отделен, самостоятелен спрямо новопостроената жилищна сграда, обект на правото на собственост. В обобщение, като неправилно обжалваното решение следва да се отмени, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 26.05.2010 г. по в. гр. д. № 183/2010 г. на Сливенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: