Р Е Ш Е Н И Е № 60127 гр. София, 26.10. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Ж. т. д. № 1542 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД, гр. София срещу решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Д. П. М. на 28. 02. 2018 г. при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28. 02. 2018 г. до 17. 08. 2018 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28. 02. 2018 г. до 17. 07. 2018 г., тъй като за този период ищецът не претендирал законна лихва. Ответниците по касация П. Н. К. и Ц. Н. К., конституирани на мястото на починалия Н. В. К. в качеството им на негови наследници по закон с определение от 13. 05. 2021 г. по настоящото дело, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 293 от 13. 05. 2021 г. по т. д. № 1542/2020 г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 28. 02. 2018 г. до 16. 07. 2018 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, констатира следното: С решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. Плевенски окръжен съд е осъдил „ЗД „Бул инс““ АД да заплати на Н. В. К. на основание чл. 432 КЗ сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено виновно от Д. П. М. на 28. 02. 2018 г. при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 28. 02. 2018 г. до окончателното му изплащане. С решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28. 02. 2018 г. до 17. 08. 2018 г. Съгласно доводите на касатора съдът се е произнесъл по искане за заплащане на законната лихва, каквото не е било предявено в процеса. От исковата молба се установява, че ищецът Н. В. К. е направил искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 17. 07. 2018 г. до окончателното му изплащане. Посочил е, че претендира заплащането на законна лихва от 17. 07. 2018 г., тъй като на тази дата е изтекъл 15-дневният срок от представянето на всички доказателства на застрахователя. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение за осъждане на касатора да заплати на Н. В. К. законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 28. 02. 2018 г. до 16. 07. 2018 г. е недопустимо, като постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало по искане, каквото не е било предявено. В тази част обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се обезсилят на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и да се прекрати производството по делото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърдено с него решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 28. 02. 2018 г. до 16. 07. 2018 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в обезсилената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.