Р            Е         Ш         Е        Н        И        Е                                                    №  516                                      гр. София,   28.06.2010 г.                               В        ИМЕТО         НА       НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 15 юни през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №94/09 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на ТП на Н. , София област срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2168/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за законността на дисциплинарното уволнение, обусловен от спазване на императивния ред за налагането му, установяването и тежестта на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определяне на наказанието за него по критерия на чл.189 от КТ в конкретността на случая е от значение за спора и точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Б. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С решението са уважени предявените от Бр. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, както и искът за връщане на сумата от 881 лв., неоснователно удържана от работодателя като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „гл. счетоводител” при ответника, наложено му със заповед от 14.12.06 г. за нарушения по чл.187, т.7 и 8 от КТ е признато за незаконно и отменено. Прието е, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като липсва конкретизация на извършените нарушения по време. Изложени са съображения и по същество на спора, като е прието, че нарушенията на тр. дисциплина, за които е наложено наказанието, не се установяват по делото. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: Със заповед от 14.12.06 г., връчена на същата дата, на ищеца е наложено дисциплинарно уволнение на осн. чл.188, т.3, вр. с чл.187, т.7 и 8 от КТ. Заповедта е мотивирана с констатираното при извършена на 11.12.06 г. проверка от НС БОП грубо неизпълнение от страна на служителя на заповед от 26.05.06 г. на управителя на Н. за сигурността на информационната система в ТП на Н. , чрез незаконно / забранено със заповедта/ използване на външен интернет доставчик, при посочен служебен адрес за заплащане на услугата. С това действие е уронено и доброто име на работодателя. Заповедта е мотивирана съобр. изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като е посочен моментът на откриване на нарушението. То е продължително във времето / видно и от обясненията на служителя, дадени на осн. чл.193 от КТ/ и осъществявано към датата на откриването му, поради което не може да се сподели изводът на ГС, че не е конкретизирано и установено по време. Процедурата по налагане на наказанието – чл.193, 194 и 195 от КТ, е спазена от работодателя в случая. По същество на спора се установява, че със заповед №195/26.05.06 г. на управителя на Н. за повишаване сигурността на информационната система на ТП на Н. е наложена забрана на служителите да ползват Интернет чрез външен доставчик; разпоредено е да не се допуска свързване на комуникационни устройства и/ или компютри на външни организации в мрежата на РУСО. От разпита на св. Н и от протокол за доброволно предаване от 11.12.06 г. се установява, че на същата дата е направена проверка на ГД БОП в сградата на ТП на Н. и в стаята, в която работил ищецът. Проверката била по получен сигнал за наличието на файлов сайт с музика, филми и софтуер в нарушение на Закона за авторското право и определяне местонахождението му с оперативно издирвателни мероприятия. На работното място на ищеца в непосредствена близост до служебния му компютър бил намерен друг личен настолен с файловия сайт, свързан към мрежата на външен интернет доставчик, заедно с мобилен харддиск. На сайта имало електронен адрес за контакт, на който потребителите на сайта изпращали запитвания за предоставяне на пароли за достъп и потребителско име, за да теглят музика и филми. На служебния компютър имало директория с музика, филми и софтуер с голям обект, предоставени на проверяващите. Количеството филми и музика на служебния компютър било голямо и не е възможно да се изтегли за един ден. На един от компютрите била инсталирана уеб камера, включена към сайта и от сайта се виждало и наблюдавало по всяко време работното място. Даденият на външния доставчик от ищеца адрес е такъв за доставяне на услугата срещу съответното заплащане – св. К. Тези данни установяват и двете посочени в заповедта за уволнение нарушения – не са изпълнени законните нареждания на работодателя, дадени с негова заповед №195/26.05.06 г. като на ищеца са доставяни и са ползвани от него интернет услуги чрез външен доставчик, на работното му място по см. на пар.1,т.4 от ДР на КТ –„където служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по тр. правоотношение”.ронено е и доброто име на учреждението, чрез виртуалния поглед към работното място от личния сайт на ищеца, със съдържанието на сайта и целта, за която е създаден и ползван през работно време. При преценка тежестта на нарушенията, следва да се отчетат характера на дейността и статута на учреждението- работодател, изискващи безупречна репутация / като институция и персонален състав/, както и подчертаното им незачитане от страна на ищеца при извършване на нарушенията. Така се налага изводът, че нарушенията са тежки по критерия на чл.189, ал.1, вр. с чл.190, ал.2 от КТ и наложеното най-тежко наказание - дисциплинарно уволнение им е съответно. Дисциплинарното уволнение е извършено законно и искът за отмяната му по чл.344, ал.1,т.1 от КТ е неоснователен. Поради това неоснователни са и акцесорните искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ, както и за връшане на удържаната от работодателя на осн. чл.221, ал.2 от КТ сума от 881 лв.. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на исковете като неоснователни. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр.д. №2168/07 г. от 21.03.08 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. И. М. срещу ТП на Н. , София област, с пр. основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на дисциплинарното му уволнение от длъжността „гл. счетоводител”, извършено със заповед от 14.12.06 г., за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение на осн. чл.225, ал.1 от КТ от 5 289, 60 лв. за времето от 14.12.06 до 14.96.07 г., както и обусловения от законността на уволнението иск за връщане на претендираната като неоснователно удържана за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ сума от 881 лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: