4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 56 гр. София, 05 април 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…… П.Долапчиев....……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 308 по описа за 2017 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. С разпореждане от 13.03.2017г. на съдия при СГС по нчд № 1072/2017г. по описа на СГС производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че делото е подсъдно на Окръжен съд-гр. Варна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото и обсъди съображенията на съдилищата по повдигнатия спор за подсъдност, намери следното : Производството по ЧНД № 150/2017 г. е образувано в Окръжен съд- гр. Варна във връзка с постъпило искане от Република Словакия до компетентните органи на Република България за изпълнение на решение № 2Т/25/2015-441 от 05.11.2016г. на Окръжен съд-Чадца, с което е наложено наказание на българския гражданин Е. П. С.. С определение № 153/17.02.2017г. Варненският окръжен съд прекратил съдебното производство по чнд № 150/2017г. на ВОС и го изпратил на ОС-гр. Стара Загора, приемайки, че компетентен да се произнесе по искането е именно последният съд, тъй като Е. С. е с местоживеене в гр. Стара Загора. За да стигне до този извод съдът се е позовал на съдържащата се в справка от НБД „Население” информация, че лицето/ Е. П. С./ е с постоянен адрес –гр.Варна,[жк], вх.25, ет.1, ап.3 и с настоящ адрес-гр. Стара Загора,[жк], вх.В, ет.1, ап.76. След постъпване на делото в ОС - гр. Стара Загора то е образувано под № 96/2017г. по описа на този съд, като с определение № 161/07.03.2017г. производството по него е прекратено, а делото е изпратено на Софийски градски съд с доводи, че именно той е компетентен да се произнесе по искането. Съображенията на Окръжния съд-Стара Загора са свързани с обстоятелството, че Е. П. С. изтърпява наложеното наказание „лишаване от свобода” в затвор в Република Словакия и следователно „местоживеенето му”/ като фактическа връзка с определено място/ е извън страната. Последвало произнасяне от Софийски градски съд, който по образуваното н.ч.д. № 1072/17г. по описа на този съд, постановил определение, с което повдигнал спор за подсъдност, изтъквайки доводи, че делото е подсъдно на Окръжен съд - гр. Варна, тъй като лицето е с постоянен адрес в гр. Варна. Настоящият съдебен състав се съгласява с изложената от Софийски градски съд аргументация. На първо място е необходимо да се посочи, че Окръжният съд - гр. Стара Загора е подходил процесуално неиздържано, пристъпвайки към директното изпращане на производството на Софийски градски съд, вместо сам да повдигне препирня за подсъдност с ВОС, който му е изпратил делото. Известно е, че за да възникне спор за подсъдност между две съдилища, всяко едно от тях трябва да е преценило не само че делото е неподсъдно нему, но и че е подсъдно именно на другия съд/Опр.№ 51 от 14.V.1991 г. по н. д. № 318/91 г., I н. о./. В противен случай би се стигнало до ситуация по спор за подсъдност да се ангажират множество съдилища без да се стигне до произнасяне на касационната инстанция, единствено компетентна да прецени кой от два съда/ заявяващи липса на собствена компетентност и същевременно- компетентност на втори съд/ следва да разгледа и реши съответното производство. Соченото обаче не се отразява на допустимостта на произнасянето по повдигнатата от СГС препирня за подсъдност, доколкото предпоставките по чл. 44, ал.1 от НПК са изпълнени. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 465, ал. 2 от НПК компетентен да разгледа искането е окръжният съд по местоживеене на лицето, а в случаите когато осъденият не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд. Видно е, че определящо за подсъдността е „местоживеенето” на осъдения, като легална дефиниция за това понятие не е дадена в позитивното право, но съдържанието му недвусмислено е изяснено в Р №3/2001г на КС на РБ, като "фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия" за относително продължителен период от време, в който лицето трайно се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, но значимо от гледна точка на връзката на лицето със съответната държава и упражняването на правата и задълженията му в социалната, политическата, икономическата и пр. сфери на живота. редица социални, политически и граждански права и изпълнението на От своя страна Законът за гражданската регистрация урежда две форми на връзка между определено физическо лице и българската държава - постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а предвид чл. 94, ал.1 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. По делото е установено, че след 1999г./ когато Е. С. е посочил като настоящ адрес този в гр. Стара Загора, осъденият е заявил през 2006г. като свой постоянен адрес - гр. Варна,[жк], вх. , ет., ап. Именно адрес в гр. Варна/ само че на [улица]/ той е съобщил и на органите на Република Словакия по повод воденото наказателно производство. Обстоятелството, че осъденото лице временно не се намира на територията на Република България и изтърпява наказание „лишаване от свобода” в чужбина не означава, че същият не е с постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗГР, тъй като се касае за временно състояние, обусловено от задържане/изпълнение на наказание „лишаване от свобода/ на територията на друга държава. Друг би бил въпросът ако лицето е без местоживеене, или е с неизвестно местоживеене на територията на Република България, както и в случаите когато при условията на чл.97, ал.3 от ЗГР е заявило местоживеене в чужбина, за каквато хипотеза в конкретното производство не става дума и които при определени предпоставки обуславят компетентност на Софийският градски съд. Ето защо настоящият състав намира, че делото следва да се изпрати на Варненския окръжен съд, който да продължи съдопроизводствените действия. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.44, ал.1 от НК О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното НЧД № 1072/2017 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от Варненски Окръжен съд. Препис от определението да се изпрати на Софийски градски съд и на Окръжен съд - гр. Стара Загора за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.