Р Е Ш Е Н И Е № 353 София, 02.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов по дело № 1011 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимия против решение № 86 от 25.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 75/ 2015 год. на Великотърновския апелативен съд, Наказателна колегия, в частта за наказанието и на присъденото обезщетение. В касационната жалбата на частните обвинители и граждански ищци И. Г. Л. и В. Г. Д., подадена чрез адвокат В. Н., се прави искане за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия и завишаване на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди до предявения им размер от 100 000 лева. Навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, защото при определяне на наказанието бил нарушен законът (чл. 58а от НК), не били изложени мотиви за начина на редукция и всичко това довело до налагане на ниско по размер и несправедливо наказание. Подсъдимият Л. С. Ч., чрез служебния му защитник адвокат Р. Б., счита наказанието за явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и предлага размерът на лишаването от свобода да бъде намален при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, който е трябвало да бъде приложен, като ангажира и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимият и неговият защитник настояват за намаляване на наказанието, като несправедливо завишено и несъответно на тежестта на извършеното престъпление и на събраните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за потвърждаване на атакуваното въззивно решение и за отхвърляне на касационните жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди посочените в жалбите доводи, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 5 от 23.02.2015 г. по н.о.х.д. № 24/ 2015 г., Ловешкият окръжен съд признал подсъдимия Л. С. Ч. за виновен в това, че на 05.02.2014 год., за времето между 16.00 до 22.45 ч. в [населено място], в къща на [улица], № 6, отнел чужди движими вещи – сумата от 20 лева, от владението на В. В. Лакова, на 74-годишна възраст, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът бил придружен с убийството на пострадалата, поради което и на основание л. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание от 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворно общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Окръжният съд присъдил в полза на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер от четиридесет хиляди лева, заедно със законовата лихва от смъртта на тяхната майка до окончателното им изплащане, като отхвърлил предявените граждански искове в останалата им част до пълния предявен размер от сто хиляди лева. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия Ч. възложил разноските по делото. С решение № 86 от 25.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 75/ 2015 год. Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда и увеличил наказанието на 23 години лишаване от свобода. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава Двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Ч. признал фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, и се съгласил да не се събират и проверяват доказателства за тези факти. Наказанието е определено при условията на чл. 58а от НК, а за най-подходящо по вид измежду трите алтернативи на санкцията е подбран доживотният затвор. Подробни съображения за това са изложени в мотивите на първоинстанционния съд, където предпочетената алтернатива правилно е обвързана с индивидуализиращите я смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разкрити по делото. Въззивната инстанция е възприела доводите на окръжния съд и не е намерила основания да удовлетвори искането на подсъдимия и да определи наказанието му при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, подновявайки изложените вече от окръжния съд аргументи. Съдилищата не са обвързани от позицията на участващия по делото прокурор, изразена в съдебните прения за редукция с една трета. Правомощието на съда по индивидуализация на наказанието се подчинява на принципа на законоустановеност и от съотношението на конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът може да наложи по вид и размер наказание, което не е в съгласие с предложеното му от представителя на обвинителната власт. Дори въззивната инстанция може да увеличи наказанието, като единствената процесуална предпоставка за това е наличието на протест от прокурора или жалба на частния обвинител, без значение каква конкретна санкция е поискана с протеста или с жалбата. Законосъобразно наказанието доживотен затвор е било заменено с лишаване от свобода. Пределите на заместващото наказание са определени в съответствие с изискванията на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК между 15 години и 30 години – специалният минимум в нормата от Особената част на НК за съответното престъпление (чл. 199, ал. 2 от НК), към която изрично препраща чл. 58а, ал. 3 от НК, и специалният максимум, посочен в чл. 58а, ал. 2 от НК. Законовите разпоредби са приложени правилно и в съответствие със задължителните указания за точното им и еднакво прилагане от съдилищата, приети с тълкувателно решение № 2 от 2015 г. на ОСНК на ВКС, макар и след постановяване обжалвания съдебен акт. Неправилна е позицията на повереника на частните обвинители, според която лишаването от свобода следва да се определи в диапазона между 20 години и 30 години, защото нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 58а от НК са свързани помежду си и се прилагат в тяхната единна и логична взаимовръзка (т. 1.1. от ТР № 2/ 2015 г., ОСНК). Самостоятелното прилагане на чл. 58а, ал. 2, пр. 2 от НК е невъзможно за разглеждания случай. Не е допуснато посоченото в касационните жалби нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Отсъства и претендираното нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Начинът на замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода коректно е посочен в мотивите към първоинстанционната присъда (л. 52 от н.о.х.д. № 24/ 2015 г.). С убедителни аргументи е отхвърлена и възможността за прилагането на чл. 58а, ал. 1 от НК. Доводите на първоинстанционния съд са възприети с въззивното решение (л. 41 от в.н.о.х.д. № 75/ 2015 г.). В преценката на въззивната инстанция се съдържат погрешни констатации за тежестта и значението на конкретни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което е довело и до неправилно налагане на завишения размер от двадесет и три години лишаване от свобода. Твърдението на подсъдимия Ч. за явна несправедливост на наложеното му наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е основателно. Великотърновският апелативен съд неправилно е отхвърлил младата възраст на дееца като смекчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият Л. Ч. е извършил престъплението на деветнадесетгодишна възраст (в решението грешно е посочено, че е бил на 20 години). Доводите на съда не могат да бъдат подкрепени: „…вместо на тази възраст да търси начин за трудова и социална реализация, взел решение да се снабди с пари чрез престъпен начин” (л. 41 от въззивното дело). Младата възраст на подсъдимия и липсата на предишни негови осъждания за престъпни посегателства не могат да бъдат пренебрегнати. Те представляват смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и като такива определят по-нисък размер на санкцията. Към тях могат да бъдат прибавени още: оказаното съдействие за разкриване на престъплението, посредством изложените от подсъдимия на 09 и 12.02.2014 г. подробни самопризнания на досъдебното производство, както и от неговите разкрития, направени в протокола за следствен експеримент от 09.02.2014 г. Без основание тези смекчаващи обстоятелства са отхвърлени от първоинстанционния съд, който неправилно се позовал на т. 7 от ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК. Тъкмо обратното – внимателният прочит на текста показва, че когато е налице единствено самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, което е дало основание за провеждане на съкратената процедура, това изявление не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Но когато то е „елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител... още в хода на досъдебното производство, а не е следствие на ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство…” (ТР № 1 от 06.04.2009 г. по н.д. № 1/ 2008 г. на ОСНК на ВКС). От материалите по делото се установява, че обясненията на подсъдимия от досъдебното производство не са били резултат на повторение на факти, разкрити чрез други доказателства. Отегчаващите отговорността обстоятелства, описани във въззивното решение, правилно са взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Високата обществена опасност на престъплението не е отегчаващо обстоятелство, тъй като е взета предвид от закона при установяване на санкцията в нормата от Особената част на НК. Конкретното престъпление се отегчава от начина на предприетото умъртвяване на пострадалата, от силата и броя на упражнената физическа принуда на грабежа, съпътствала удушаването, както и от локализацията на ударите (предимно в областта на главата), а също и от възрастта на пострадалата, която била трудно подвижна и живеела сама, от невъзможността й да окаже съпротива, тъй като спяла, когато деецът влязъл в къщата й. Неоснователно отхвърлените смекчаващи обстоятелства налагат занижаване на размера на лишаването от свобода, който неправилно е определен при превес на отегчаващите обстоятелства. Касационната инстанция приема за справедливо да определи този размер на осемнадесет години. Така, наказанието е съответно на високата тежест на извършеното престъпление, но и на ниската обществена опасност на подсъдимия. Съчетано със строгия режим за изпълнението му в затвор и продължителността на принудителната изолация на подсъд. Ч. от обществото могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК и най-вече – за поправителното и превъзпитателното въздействие на наказанието върху дееца, да отнемат за дълъг период от време възможността му да върши други престъпления, включително и грабежи, както и да въздействат предупредително и възпиращо върху обществото като цяло. Твърдението на подсъдимия за явната несправедливост на наложеното му наказание е основателно, поради което въззивното решение следва да бъде изменено. Искането на частните обвинители Л. и Д. за увеличаване на размера на лишаването от свобода не може да бъде удовлетворено, тъй като липсват законовите предпоставки за това. Присъдените на гражданските ищци И. Г. Л. и В. Г. Д. обезщетения са доказани по основание и справедливо определени по размер. Те са съобразени с насилствената смърт на жертвата, в резултат на употребената при грабежа принуда, с изживяната от ищците болка и страдание по загубата на своя родител, с когото били в обичайната близост и полагали грижи. Определената обезвреда от четиридесет хиляди лева за всеки от ищците не е прекомерно ниска. Не са налице други обстоятелства, които да налагат завишаването й до претендираните с гражданските искове размери. Като неоснователни исканията на гражданските ищци следва да бъдат отхвърлени. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 86 от 25.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 75/ 2015 год. на Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Л. С. Ч. наказание на осемнадесет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.