5 Р Е Ш Е Н И Е № 611 София, 12 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретаря Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП Николай Любенов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 628 /2010 г. Делото е образувано на основание чл. 420 и чл.421,ал.3, предл.първо НПК и вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК, и вр. с чл.348, ал.1, т. 1-2 НПК, по искане от осъденият Б. Ц. Ц. за възобновяване на производството по внохд№252/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, по което с решение№ 68 от 01.06.2010 г. е потвърдена постановената присъда №27 от 23.03.2010 г. по НОХД № 94/2010 г. на Т. районен съд с която Б. Ц. е признат за виновен за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години , считано от влизане в сила на присъдата. Твърдяните основания за възобновяване са допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1,т.1-2 НПК с претенция за възобновяване и алтернативно искане за отмяна и връщане делото за ново разглеждане или за оправдаване по обвинението. Според искателят, не са събрани доказателствени източници от които да се направят несъмнени фактически констатации и правни изводи, че той е предполагал за придобиването им от свид. П. Л. П. чрез престъпление - кражба. Според доводите в искането, осъденият не е имал обективни данни от които да узнае или предположи за начина по който свид.П. е придобил вещите - предмет на инкриминираното от обвинението деяние. Няма доказателства, от които да се приеме, че осъденият е узнал по някакъв начин за извършените от П. кражби на инкриминираните вещи, още по-малко, да предполага , че вещите са придобити чрез престъпление. Съдилищата са формирали вътрешното си убеждение въз основа на предположения, без да са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, поради което и са приложили неправилно закона, приемайки за доказана субективната страна на деянието. В съдебно заседание осъденият молител не се явява, редовно призован от домашния му адрес, без да е посочил уважителна причина за неявяването си. Прокурорът от ВКП дава заключение, че във въззивното решение е прието, че деянието е извършено при евентуален умисъл , а вещно укривателство може да се извърши само при пряк умисъл, поради което е налице неправилно тълкуване и прилагане на закона.Счита че е налице основани е за отмяна и връщане делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на своите правомощия провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното : Искането е процесуално допустимо , защото е подадено в законоустановеният срок от оправомощена страна по делото, по отношение на въззивно решение, който не е проверено по касационен ред и е влязъло в сила. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Подсъдимият Б. Ц. Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от месец септември 2008г. до 04. ноември 2008г. в[населено място], област Л., с цел да набави за себе си имотна облага, е придобил чужди движими вещи - CD - плеър марка „Nippon" с № [ЕГН], АХ 7501 USB на стойност 70.00 лв., собственост на М. Ц. Б. от гр.Троян; CD - плеър марка „NEO" с № А 10604942 на стойност 75.00 лева, собственост на И. М. И. от[населено място]; CD - плеър марка „Т." с № 03713/03 на стойност 60.00 лв., собственост на Д. Б. М. от гр.Троян; CD - плеър марка „С. CDX-S2210S, DRIVE-S М." с № 6533784 на стойност 110.00 лв., собственост на Р. П. В. от гр.Троян ; ДВ Дплеър „Е.", модел „С. 5100" с № 20061101041 на стойност 80.00 лева, собственост на Х. Т. Т. от гр.Троян; CD - плеър марка „С.", модел „GDXGT420U.EUR", със USB порт, със свалящ се панел, с № 1539629 на стойност 205.00 лв. и флаш памет 2 гигабайта, черна на цвят с надпис „Trixdata" на стойност 7.00 лв., собственост на И. Р. М. от гр.Троян; CD - плеър марка „Кларион", модел „DRB 4575R", номер CLO386X0006250 на стойност 50.00 лв.,собственост на С. И. С. от гр.Севлиево; CD - плеър марка „JVC", модел „KD-S73R", номер 099X1577 на стойност 60.00 лв. и два броя високоговорители „Магнат" с кръгла форма на стойност 25.00 лв., собственост на П. С. Х. от гр.Севлиево CD -плеър марка „С." CDX-S22 с № 1942756 на стойност 50.00 лв., усилвател „Тъндър" ТСА със сериен номер 07F019815-2 на стойност 90.00 лв. и дървена тонколона с вграден високоговорител „П." с два отвора за басрефлектори на стойност 40.00 лв., собственост на К. П. И. от гр.Севлиево; акумулаторна батерия „Хаген" с № 7ВЕ14-1 на стойност 40.00 лв., собственост на К. В. Г. от гр.Ловеч, като общата стойност на придобитите вещи възлиза на сумата 962.00 лв., за които е предполагал, че са придобити от П. Л. П. от с.Дебнево] чрез кражба, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 НК и във вр. чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода като на чл. 66, ал.1 НК е отложено изпълнението на това наказание за срок от 3 /ТРИ / ГОДИНИ. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото. Проверката установи, че не са допуснати твърдяните в искането за възобновяване на производството по делото съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон с решението на въззивната инстанция , с която е потвърдена горепосочената осъдителна присъда. Доказателствените източници са събрани , проверени и оценени съгласно изискванията на чл.13, чл.14 НПК, както и на чл.107 НПК. Фактите от предмета на доказване са установени след обстоен анализ както на доказателствата, които разобличават подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние , така и на тези доказателства , които имат оправдателен характер. Авторството на деянието и вината на осъдения са установени по несъмнен начин от събраните доказателствените източници. Обясненията на подсъдимия Ц. са ценени внимателно и са проверени за тяхната достоверност с данните от събраните гласни , писмени и веществени доказателствени средства. Както в досъдебното производство ,така и в съдебната фаза Ц. непротиворечиво е изяснил в обясненията си отношенията със свидетеля П. Л. П., от който е придобивал процесните вещи, които впоследствие е продавал или подарявал на различни лица, разпитани като свидетели и потвърдили тези фактически данни. Обяснил е, че познава П. отдавна . Знаел към момента на деянието, че е осъждан за кражби и за броя на осъжданията на П. - осемнадесет пъти и за изтърпяваните по тях наказания лишаване от свобода. Изяснил е също за осведомеността си, че П. е излязъл от затвора скоро, след като е изтърпял последното си от поредицата наказания като е използвал израза, че П. е „ходел по затвори и интернати", че “няма човек, който да не знае” тези факти от неговия живот. Тези данни съдилищата са съпоставили и с многобройността на вещите ( повечето иззети като веществени доказателства по делото) , които осъденият подс. Ц. е придобил от свид.П. в рамките на инкриминираните три месеца. При анализа на фактическите данни ,съдържащи се в доказателствените източници съдилищата са спазили стриктно правилата на формалната и правна логика . Съгласно тях са съпоставили фактите - от една страна, за запознатостта на подсъдимия относно съдебното минало на П. и скорошното му излизане от затвора, и от друга - за многобройните еднородни вещи, електронна техника, които са се намирали в него за един твърде кратък период от време и които е предоставял или продавал на подсъдимия, който от своя страна също е продавал . Подсъдимият е знаел от П., че макар П. да твърди пред него за трудова ангажираност като работник в автосервиз в[населено място], ежедневните срещи на подсъдимия[населено място] в[населено място], в района на[населено място], обективно са предпоставяли неправдоподобни в съзнанието му изявленията на свидетеля за правомерно придобиване на процесната електроника. Следователно, след като по делото е установено, че подсъдимият е познавал съдебното минало на П., съзнавал е, че за един много кратък период от време той непрекъснато го е търсил, за да продава процесните вещи - аудио технически средства и друга електронна техника и дори да е работник в автосервиз, няма основание да притежава за кратко време толкова скъпи и много по количество еднородни вещи. Изводите на съдилищата, че подсъдимият е могъл да предположи за неправомерния начин на придобиването на процесните вещи от П., е в съответствие с доказателствената съвкупност. Нещо повече , тези изводи се основават и на установеното по делото от показанията на свидетелите , закупили процесните вещи от Ц. , а именно , свидетелите : И. , М., Б., П. и З., че подс.Ц. е предлагал на същите лица продажбата на СД-плеъри, като твърдял пред тях ,че са му предоставени не от П., а от „ приятел Д. от[населено място]”, който „внасял коли”. Данните за съзнателното укриване на действителния източник за снабдяването на подсъдимия с продаваните от него вещи на процесните свидетели, законосъобразно е довело до извода, че у него е било налице най-малкото – предположение за инкриминирания произход на вещите, както и за наличието на преследваната от него специална цел –да набави за себе си имотна облага. Тези фактически данни са интерпретирани законосъобразно, съгласно формалната и правна логика. Подсъдимият е съзнавал неправомерния произход на вещите и затова не е разкрил пред свидетелите придобиването им от свид.П., а от неизвестно за тях лице, тъй като П. е бил известен в региона с осъжданията си за кражби. Следователно, при правилно установените фактически данни от предмета на доказване, правната квалификация на деянието под признаците на чл.215, ал.1 НК е законосъобразна. Известно е от правната теория, че единствено прекият умисъл е видът и формата на вината при вещното укривателство по чл.215, ал.1 НК. В случая е доказана и кумулативно предвидената в субективната страна на състава специална цел – за набавянето от подс.Ц. на имотна облага посредством отчуждаването на инкриминираните вещи ,придобити чрез кражба от свид.П.. Макар , че за умисъла при вещното укривателство деецът поначало трябва да знае за придобиването на вещта от другиго чрез престъпление, установеното по делото съдържание на конкретния умисъл у Ц. е напълно достатъчно, за да отговаря той за това престъпление. Това е така, защото дори, когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление, но предполага в съзнанието си, че вещта е придобита чрез престъпление, това предположение е необходимото и достатъчно условие за установяването на прекия умисъл. Доказването на тази субективна представа у дееца е фактически въпрос. По делото тя е изяснена убедително от анализа на обективните факти, които Ц. е знаел за съдебното минало, за личността на П. и за възможностите му да придобие процесните вещи. Вярно е, че Ловешкият окръжен съд неправилно извел в мотивите си, за разлика от първостепенният съд, че Ц. е действал при евентуален умисъл, а не при пряк умисъл. Този извод не може да бъде променен в производството по реда на възобновяване, инициирано само от осъденият, тъй като ще бъде нарушен принципа за reformatio in peus с недопустимо влошаване на положението на искателя. Ето защо , не са допуснати основания за възобновяване на делото и искането следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви ВКС, в настоящият състав и съгласно чл.424 и чл.426 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ц. Ц. за възобновяване на производството по внохд№252/2010 г. на Ловешкия окръжен съд и за отмяна на постановеното по това дело решение№ 68 от 01.06.2010 г. , с което е потвърдена постановената присъда №27 от 23.03.2010 г. по НОХД № 94/2010 г. на Троянския районен съд, като неоснователно . 5 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: