Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
С о ф и я, 18 септември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 14 с е п т е м в р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 357/2009 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420 ал.1 пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение от 30.05.2008 г., постановено по ВЧНД № 86/2008 г. от Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено протоколното определение от 02.04.2008 г. по ЧНД № 362/2007 г. на Районен съд-Лом, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият от лично и чрез процесуалния си представител адв. В. Авджиев от АК- моли искането на Главния прокурор да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения от закона срок, съобразно правомощията му по чл.420 ал.1 предл.последно от НПК и с него се иска облекчаване положението на осъдения.
Разглеждайки го по същество, ВКС приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
С протоколно определение № от 02.04.2008 г. по ЧНД № 362/2007 г. на Районен съд-Лом по реда на чл.306 ал.1 от НПК са групирани общо 8 осъждания на К. П. Н. от Видин, постановени му в периода от 1988 г. до 2007 г., намиращи се в положение на съвкупност от множество престъпления или на опасен рецидив, при действието на различни редакции на чл.26 от НК, както и на текста на § 90 от ПЗР на ЗИДНК / ДВ бр.103/2004 г. / г./, налагащо съобразяване и със задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/2006 г. по т.н.д. № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС. Оформени са две съвкупности по 5 присъди, а по три е постановено отделното изтърпяване на наложените наказания, на основание § 90 от ПЗР на ЗИДНПК.
Недоволен от така извършеното групиране, осъденият Н. е обжалвал определението с искане за извършване на “цялостна всеобща кумулация”. С решението си от 30.05.2008 г. Окръжен съд-Монтана е потвърдил изцяло обжалваното определение.
Решението е влязло в законна сила на 30.05.2008 г.
С искането на Главния прокурор от 30.05.2009 г. решението се атакува за съществено нарушение на материалния с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на материалния закон.
Искането на осъдения К. Н. касае последните му 6 осъждания. Въз основа на справката му за съдимост, Ломският районен съд е извършил групиране и на две предишни негови осъждания по НОХД № 80/88 г. и НОХД № 75/89 г. на ОС-Видин, без да е имал каквото и да е основание за това, тъй като с определение от 24.07.1989 г. по НОХД № 75/89 г. окръжният съд ги е групирал, определяйки му най-тежко наказание от 16 години лишаване от свобода. Поради това преразглеждането на въпроса за групиране на тези му осъждания е недопустимо и в тази му част определението е следвало да бъде отменено и производството по тях – прекратено от въззивния съд.
Осъжданията на Н. по останалите 6 присъди са за деяния, осъществени от него в периода от 28.05.2000 г. до 17.04.2001 г. при условията на опасен рецидив, като три от тях – тези по НОХД № 237/2001 г., НОХД № 364/2001 г. и НОХД № 363/2001 г., всички на Районен съд-Видин, са влезли в законна сила съответно на 26.02.2002 г., 16.05.2002 г. и 21.08.2002 г. и съгласно § 90 от ПЗР на ЗИДНПК /отм./ наказанията по същите следва да се изтърпят поотделно. Останалите 3 присъди – по НОХД № 208/2002 г.( като за това дело има посочен и друг номер 290/2002 г. на РС-Видин, което обстоятелство не е било докрай изяснено), по НОХД № 593/2003 г. на РС-Видин и по НОХД № 274/2006 г. на РС-Лом са влезли в законна сила съответно на 16.12.2002 г., 14.09.2004 г. и на 10.10.2007 г. По отношение на последните съдът е намерил за допустимо групирането им и на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е извършил това, определяйки общо наказание от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е завишил с 5 месеца. Отказал е групиране на тези наказания с някое по посочените три други присъди на РС-Видин, влезли в законна сила при действието на чл.26 от НК (отм., действал до 30.09.2002 г.) на основание § 90 от ПЗРЗИДНПК с мотива, че деянията като опасен рецидив са извършени също в периода на действие на чл.26 от НК от 08.08.1997 г. до 01.10.2002 г., без да се съобрази с указанията на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 1/2006 г. по т.н.д. № 1/2006 г. на ОСНК.
Окръжният съд-Монтана е приел, че няма нарушение на материалния закон, без да констатира произнасянето на районния съд извън направеното от осъдения искане и без основания за преразглеждане на въпроса за групиране на наказанията му по първите му две осъждания през 1988 и 1989 година. Макар да е цитирал съображенията на ВКС в горепосоченото тълкувателно решение на ОСНК, въззивният съд не е отстранил незаконосъобразния отказ да се извърши групиране на наказанията по последните три присъди на Н. с някое от наказанията по присъдите, влезли в законна сила през посочения период на действие на чл.26 от НК (отм.), допустимо и при действието на § 90 от ПЗРЗИДНПК (отм.). Именно тази незаконосъобразност се атакува с искането на Главния прокурор, което ВКС намира за основателно. Тя не може да бъде отстранена от касационната инстанция с правомощията й в производството по глава 33 от НПК, доколкото при определянето на общото наказание на осъдения Н. за последните му три присъди районният съд е приложил и разпоредбата на чл.24 от НК, с което окръжният съд се е съгласил, а сега вносителят на искането отново претендира при новото разглеждане на делото въпросът за завишаване на размера на възможното общо най-тежко наказание да бъде пререшен и чл.24 от НК отново да бъде приложен. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който да отстрани констатираното неправилно приложение на материалния закон и се съобрази с посочената задължителна съдебна практика на ВКС.
Извън горните съображения, при новото разглеждане на делото окръжният съд следва да приложи и разпоредбата на чл.2 от Закона за амнистия (ДВ.бр.26/2009 г. в сила от 22.04.2009 г.), като след извършване на допустимото най-благоприятно за осъдения групиране с наказанията по последните му три осъждания, приложи към осъжданията му, обхванати от разпоредбата на § 90 от ПЗРЗИДНПК, тази въвеждаща по-благоприятен режим за изтърпяване на тези му наказания по последните 6 присъди.
Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила въззивно решение от 30.05.2008 г., постановено от Окръжен съд – Монтана по ВЧНД № 86/2008 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :