ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 751   София, 23.12.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  836/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на З. ”Б” АД - гр. С. срещу Определение № 1340 от 12. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 2375/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 6* от 16.VІ.2009 г. по № 4554/ 2008 г. на СГС, с което е върната исковата молба, като нередовна. Жалбоподателят счита, че определението противоречи на практиката на ВКС: Р. №36/2007 г., Опр. №877/2004 г., Р. №234/2001 г., Опр. № 855/2000 г., Опр. по дело № 3661/1999 г., Р. №802/1996 г., Р. №980/ 1986 г., Р. №139/1983 г., Р. №2162/1969 г., Р. №309/1968 г., Р. №1207/ 1966 г., Р. №2793/1966 г., Р. №449/2002 г., съгласно която, щом е посочено основанието на иска и са отстранени нередовностите на исковата молба, съдът не може да прекрати делото, както и на Определение на СГС по гр.д. № 1049/ 2009 г. Жалбоподателят счита, че е изпълнил дадените указания, изрично е поискал, ако съдът счита, че не е изпълнил някое от тях, да му разясни това, вместо което му е върнал исковата молба, което е незаконосъобразно при неясни указания за оставяне без движение на исковата молба. Жалбоподателят излага и съображения, че решаването на въпроса е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 366 ГПК. Обосновава и оплакването за неправилност по същество на определението, и иска същото да се отмени и да се даде ход на исковата молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на исковата молба, като нередовна, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., и намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е оставено в сила разпореждането за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередов - ността й. Изложени са съображения, че е предявен иск за 38 193.77 лв.- равностойността на 28 788.33 щ.д.- застрахователно обезщетение по чл. 213 ал. 1 КЗ, платено от ищеца на лизингодателя “М” АД на лизингополучателя ответника В, непогасил лизингови вноски в този размер. Съдът е счел, че указанията да уточни периода на неизплатените лизингови вноски и да представи справка по чл. 366 ГПК, ищецът не е изпълнил с Молбата от 28.І.2009 г. и представеното Приложение №1 към Лизинговия договор - погасителен план. Като е заключил, че ищецът не е посочил действителния период на неиздължените вноски, който не може да се изведе нито от исковата молба, нито от погасителния план поради несъвпадението на сбора на вноските по погасителния план с исковата сума, както и че представеното Приложение №1, не съставлява справка по чл. 366 ГПК, съдът е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба. Касационно обжалване на определението следва да се допусне, тъй като процесуалният въпрос за нередовността на исковата молба след отстраняване на дадени от съда указания, който е релевантен за делото, тъй като решаването на този въпрос обуславя развитието на производството, се решава противоречиво от съдилищата - въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, посочена от жалбоподателя. Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Дадените от указания до ищеца да уточни периода на неизплатените лизингови вноски, за което ищецът е изплатил застрахователното обезщетение, както и представи справка по чл. 366 ГПК, са изпълнени - с Молбата от 2.І.2009 г. ищецът отново, както и в исковата молба, е изложил, че лизингополучателят не е изплатил нито една от 48-те лизингови вноски за периода, посочен в Договора за лизинг, включително в Приложение №1 към същия, и е представил погасителния план наред с представените към исковата молба писмени доказателства за инеизплатените лизингови вноски. С оглед изложеното са неправилни дадените от съда на 20.ІІ.2009 г. указания, че не е отстранена нередовността на исковата молба, както и приетото в Разпореждането от 26.ІІІ.2009 г., че указанията са ясни и конкретни. Ако периодът, за който е следвало лизингополучателят да издължи лизинговите вноски, включва и време след датата на подаване на исковата молба, това не се отразява на редовността на иска на застрахователя срещу лизингополучателя за претендираното като обща сума застрахователно обезщетение, който въпрос, ако има значение за размера му, ще се обсъжда по съществото на спора. Ищецът е изпълнил задължението да представи справка по чл. 366 ГПК с представеното към исковата молба писмено доказателство (л.5) и Приложение №1 към лизинговия договор. Затова определението, с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба, като е приел, че нередовността й относно посочване на периода, за който се отнасят неизплатените от ответника лизингови вноски, е неправилно и въззивният съд незаконосъобразно го е потвърдил. По изложените съображения частната жалба следва да се уважи, като се отмени въззивното определение, както и разпореждането за връщане на исковата молба. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ Определение № 1340 от 12. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 2375/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, както и Разпореждане № 6* от 16.VІ.2009 г. по № 4554/ 2008 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: