Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * съкратено съдебно следствие * доказаност на обвинението


Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

гр. София, 04 юни 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Красимир Шекерджиев

при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 431/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения М. Г. Г. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 2098 от 20 септември 2011 година на Бургаския районен съд, постановена по нохд № 2687/2011 година и потвърдена изцяло с решение № 366 от 12 декември 2011 година на Бургаския окръжен съд по внохд № 1523/2011 година.
В искането (назовано „жалба”), осъденият Г. заявява общо недоволството си от осъждането, като твърди, че по делото не е установена обективната истина за участието и на друго лице (свидетелката Н. Н.) в осъществяване на престъплението. Претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед установяване на това обстоятелство след провеждане на редица процесуално-следствени действия и ангажиране на отговорността на посоченото лице. Така формулирано, искането ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият Г. не участва лично, като изрично е заявил нежеланието си за такова участие. Представлява се от назначения от съда за служебен защитник адвокат Б. от С. адвокатска колегия, който заявява наличие на допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила и поддържа искането за отмяна на неговото решение и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя М. Г. Г. за това, че за времето от 19. 30 часа на 12. 01. 2011 година до 05. 00 часа на 13. 01. 2011 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи от владението на [фирма] – четири мобилни телефонни апарати, на обща стойност 1168. 70 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Г..
Присъдата е потвърдена изцяло с въззивното решение от 12. 12. 2011 година и не подлежи на касационен контрол.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
Заявеното в искането на осъдения Г. основание за възобновяване на делото не е налице. В негова подкрепа осъденият е изложил фактически твърдения за участие в престъплението и на друго лице, които не се подкрепят от доказателствата по делото.
Идентични по съдържание, макар и по-схематични доводи, осъденият е заявил и във въззивната си жалба. Те са били предмет на анализ и оценка от страна на въззивния съд и с основание са отхвърлени (л. 18 от въззивното дело).
Първоинстанционното разглеждане на делото в съдебната му фаза е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като осъденият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
След като е извършил проверката по чл. 372, ал. 4 от НПК и е установил, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът надлежно е провел съкратеното съдебно следствие и е постановил съдебния си акт, с който към установените по делото факти е приложил съответната правна норма на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Тези факти инкриминират изцяло самостоятелна дейност на осъдения Г. по отнемане на вещите и признаването им е направено лично от него в съдебно заседание на 20. 09. 2011 година (протокол, л. 15 от съдебното дело). Идентична позиция е заявена от подсъдимия още в хода на досъдебното производство (протокол за разпит на л. 131), където той е признал вината си, изразил е съжаление за извършеното и е заявил желанието си за разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие. Проведен е разпит като свидетел на Н. Н., чието участие в престъплението твърди осъденият (л. 50 от сл. д.). Разпитани са и приобретателите на отнетите телефонни апарати – свидетелите С., Ж. и Н. Китанови, които са предали доброволно продадените им от осъдения апарати (л. 33 – л. 38 от сл. д.). Съдържанието на посочените гласни и писмени доказателствени източници не подкрепя по никакъв начин твърденията на осъдения Г., изложени в искането за възобновяване на делото и не поражда съмнения в истинността на приетите за установени по делото факти.
Извън това следва да се отбележи, че задълженията за формулирането и доказването на обстоятелствата по чл. 102 от НПК са в тежест на прокурора и разследващите органи (чл. 103 от НПК), като действията по привличане на дадено лице в качеството на обвиняем и по съставяне на обвинителен акт срещу него с конкретно повдигнато обвинение, са изцяло в рамките на тяхната компетентност (чл. 219, чл. 246 от НПК), или иначе казано, поведението на свид. Н. не е предмет на изясняване в настоящето производство. Въпросът за личната й отговорност най-напред трябва следва да бъде разрешен от прокурора и едва след това - от съда.
При извършената от ВКС проверка на делото, не бяха установени допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, заявени общо от защитника на осъдения Г., вкл. и от категорията на абсолютните такива по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК.
Към надлежно установените по делото факти, съдът е приложил съответната норма от закона, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение



Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на решение № 366 от 12 декември 2011 година на Бургаския окръжен съд по внохд № 1523/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 2098 от 20 септември 2011 година на Бургаския районен съд, постановена по нохд № 2687/2011 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.