Р Е Ш Е Н И Е № 518 гр. София, 04 декември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря....................Даниела Околийска................и с участието на прокурора...........................Руско КАРАГОГОВ............................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1628 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. А. Ч. за възобновяване на нохд № 283/13г. на районен съд гр. Пазарджик и внохд № 245/13 г. на окръжен съд гр. Пазарджик. В искането се твърди, че при разглеждането на делото в първата инстанция са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при определяне размера на наказанието и същото е явно несправедливо. Излагат се доводи, че обществената опасност на осъдения е ниска; че проявил съжаление за стореното и е неосъждан. Настоява се алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяването й с намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Ч. – адв. В. само относно явната несправедливост на наказанието. Предлага се замяна на наказанието „лишаване от свобода с пробация при условията на чл.55 от НК или намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” с отлагане изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че наложеното наказание е справедливо. Осъденият Ч. поддържа становището на защитника си. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 89 от 25.03.2013г. на РС гр. Пазарджик, И. А. Ч. бил признат за виновен в това, че на 22.05.2012г. в [населено място], причинил средна телесна повреда на Г. И. Д., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изпълнение на наказанието. По жалба на подсъдимия Ч. било образувано внохд № 245/13 г. на окръжен съд гр. Пазарждик. С решение № 125 от 10.07.2013 г., постановено по същото дело, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно относно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на глава ХХVІІ от НПК, като Ч. признал изцяло фактите по обвинението. При определяне на наказанието първоинстанционният съд приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано на четири години лишаване от свобода, което по реда на чл.58 а, ал.1 от НК намалил с една трета, налагайки наказание от две години и осем месеца „лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за каквито се твърди в искането. От мотивите на присъдата е ясна волята на съда да отмери наказанието на четири години лишаване от свобода, като редукцията на същото е извършена съобразно правилата на НК. Наведените съображения за явна несправедливост на наказанието се явяват основателни. При определяне на наказанието първостепенният съд не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното признание от Ч. още в рамките на досъдебното производство, което е спомогнало за разкриване на авторството на престъплението. В тези случаи самопризнанието може да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство, независимо от провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК – т.7 от ТР № 1/2008г. на ОСНК. Неправилно на следващо място като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени наложеното административно наказание на Ч. по чл.78а от НК и посочените в характеристичната справка заявителски материали за престъпления от общ характер. Тези заявителски материали са от 2009г. и 2011г., като само в един от случаите е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.235, ал.6 от НК. По това дело Ч. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Наложената административна санкция не е предпоставка за носенето на по - тежка наказателна отговорност, а по отношение на заявителските материали е налице презумпция за невиновност, която до опровергаването й не позволява тълкуването на оперативните данни във вреда на осъдения. Така изложените съображения мотивираха касационния съд да намали по реда на възобновяването определеното от районния съд наказание „лишаване от свобода” на три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да се редуцира на две години. Чистото съдебно минало на Ч., проявеното от него критично отношение към извършеното и младата му възраст сочат на извод, че за поправянето и превъзпитаването му не е необходимо ефективното изпълнение на наказанието, поради което касационната инстанция намери, че следва да отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 125 от 10.07.2013г., постановено по внохд № 245/13г. на окръжен съд гр. Пазарджик и потвърдената с него присъда № 89 от 25.03.2013г. по нохд № 283/13г. на районен съд гр. Пазарджик в частта относно наказанието като: - намалява наложеното наказание на И. А. Ч. по реда на чл.58а, ал.1 от НК на две години „лишаване от свобода; - на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :