Р Е Ш Е Н И Е № 75 Гр. София, 11 май 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 135/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Я. М. Б. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 25/2020 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол и за отмяна на постановения по него съдебен акт. В искането са изложени доводи както за наличие на основанията по чл. 423 от НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, така и за необоснованост на атакуваното решение. Направено е искане за отмяната му и за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а като алтернатива – за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците на осъдения поддържат искането по изложените в него съображения. Предлагат наказателното производство да бъде възобновено и осъденият да бъде оправдан. Осъденият Я. Б. се солидаризира с аргументите на защитата и настоява искането му да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Пледира същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 24. 11. 2020 год. – при липсата на други обективни данни за дата на узнаване следва да се приеме датата на първоначалното подаване на искането, погрешно наименувано касационна жалба, до Окръжен съд – Ямбол. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 4/08. 01. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 149/2017 год., Районният съд – Ямбол е признал подс. Я. М. Б. за виновен в това, че на 03. 09. 2016 год. в [населено място] управлявал МПС – л. а „марка“ с peг. [рег.номер на МПС] , без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. Присъдата е проверена по жалба на осъдения и с решение № 92/02. 11. 2020 год., постановено по в. н. о. х. д. № 25/2020 год., е изменена в санкционната ѝ част, като е намален размерът на лишаването от свобода от една година и шест месеца на една година, на глобата от 1 000 лева на 600 лева, а наказанието лишаване от правоуправление на МПС е отменено. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Процесуалното развитие на делото е следното: Досъдебното производство е образувано на 19. 10. 2016 год. На 24. 01. 2017 год. Я. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Действието е извършено с личното му участие. На същата дата е проведен и разпит на осъдения, който е заявил, че разбира същността на обвинението и се възползва от правото си да откаже да дава обяснения. Веднага след разпита му са му били предявени и материалите от разследването. Обвинителният акт е внесен в съда на 06. 02. 2017 год. Първоначално Б. не е намерен на посочения от него адрес, което е наложило предприемане на действия по установяване на местонахождението му. На 13. 06. 2017 год. по делото е постъпила молба за отлагане на съдебното заседание от адв. Б. с приложено пълномощно от осъдения. Искането е уважено. Последвали са още няколко отлагания на насрочените съдебни заседания, за които Б. е бил редовно призован, като на 31. 01. 2018 год. на майката на осъдения е връчена призовка, в която изрично е отразена възможността делото да бъде разгледано в отсъствие на Б.. На 13. 03. 2019 год. след като е установено по експертен път, че здравословното състояние на осъдения не е пречка за участието му в наказателното производство, е проведено разпоредително заседание. Въпреки редовното му призоваване осъденият не е взел участие в него. В заседанието на 10. 04. 2019 год. осъденият се е явил лично, но ход на делото не е даден, тъй като Б. се отказал от защитата на адв. Б. и заявил желание за упълномощаване на друг защитник. Приложено е пълномощно на адв. А.. В съдебно заседание на 05. 06. 2019 год. същият се е явил, заявил е, че подзащитният му е уведомен и не желае да участва в съдебното заседание, тъй като предявеното му обвинение не е за тежко умишлено престъпление. На 14. 08. 2019 год. е депозирана молба от осъдения с искане за представяне на копия от досъдебното производство и от протоколите на съдебните заседания, като на 23. 08. 2019 год. с подписа си Б. е удостоверил личното им получаване. Осъденият е участвал лично в съдебно заседание на 04. 09. 2019 год. Предоставена му е възможност да даде обяснения, но той се е възползвал от правото си да откаже да депозира такива. В заседание на 08. 01. 2020 год. осъденият отново не се е явил, но след изявление на адв. А., че е уведомил подзащитния си и той е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие, първата инстанция е дала ход на делото, приела е заключението на допуснатата графическа експертиза, приключила е съдебното следствие, дала е ход на съдебните прения при отсъствие на изявления на защитника, че Б. желае да вземе участие в тях. На същата дата е постановена и присъдата. По жалба на защитника на подсъдимия е било образувано в. н. о. х. д. № 25/2020 год. След многократно отлагане на въззивното производство по молба на осъдения или на упълномощения му адвокат окръжният съд е приел, че Б. и защитникът му са редовно призовани за съдебно заседание на 29. 09. 2020 год. и не сочат уважителни причини за неявяването си. Даден е ход на делото, изслушани са съдебните прения и на 02. 11. 2020 год. е постановен атакуваният съдебен акт. При така описаната хронология касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че отсъствието на знание за наличието на висящ наказателен процес е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда. В разглеждания казус тези предпоставки не са налице. Досъдебната фаза е протекла с участие на осъденото лице, на което са били съобщени правно значимите обстоятелства и правната квалификация на деянието. Фактическите и юридическите параметри на обвинението са останали непроменени в първоинстанционното производство, видно от обвинителния акт, въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 149/2017 год. Препис от сезиращия съда документ е бил връчен на Б. по предвидения в НПК ред и му е била разяснена възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие, с което е изпълнена процедурата по чл. 247в от НПК. Осъденият е взел лично участие в две от заседанията на първоинстанционния съд, а в останалите е декларирал чрез упълномощения си защитник, че не желае да присъства. Известна му е била и постановената присъда, както и образуването на въззивно производство. Последното е било инициирано от упълномощения защитник на осъдения. Я. Б. неколкократно е представял документи за здравословното си състояние, удостоверявайки по този начин наличие на уважителна причина за неявяването си в съдебно заседание. Всички тези обстоятелства установяват по несъмнен и категоричен начин, че осъденият е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. Това обстоятелство съставлява процесуална пречка за възобновяване на делото по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. При безспорно установеното знание за образуваното и водено срещу него наказателно производство аргументите на осъдения, свързани с призоваването му за съдебното заседание, проведено от въззивната инстанция на 29. 09. 2020 год., следва да бъдат обсъждани в аспекта на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Те намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК (в същия смисъл е и Р. № 26/2020 год. по н. д. № 1153/19 год. на първо н. о.), поради което настоящият състав на касационната инстанция не е компетентен да се произнесе по тях. Това се отнася и до възраженията срещу аналитичната дейност на долустоящите съдилища. Съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК обсъждането на тези доводи и постановяването на решение по тях е в кръга на правомощията на Бургаския апелативен съд, на който следва да бъде изпратено делото. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я. М. Б. с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на в. н. о. х. д. № 25/2020 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол и за отмяна на постановения по него съдебен акт. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Бургас за произнасяне по искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.