Р Е Ш Е Н И Е №602 гр. София, 20 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2736 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Н. А. Р. за възобновяване на производството по НОХД №357/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Поморие. С присъда №22 от 11.05.2011 г., постановена по НОХД №357/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Поморие, осъденият Н. А. Р. е бил признат за виновен в това, че на 08.06.2010 г. в гр.Поморие чрез нанасяне на удар с ръка причинил средна телесна повреда на Т. Н. Р., изразяваща се в счупване на пета дланна кост на дясна ръка под главичката, което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок от един месец и половина, като на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание „пробация” с налагане на пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото по чл.42, ал.2, т.2 НК за срок от 150 часа за срок от една година. С присъдата осъденият Н. А. Р. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е причинил на пострадалия Т. Р. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С присъдата Н. А. Р. е бил осъден да заплати на Т. Р. сумата от 1 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като предявения иск е бил отхвърлен до пълния му размер от 8 000 лева като неоснователен, сумата от 45 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, както и да заплати в полза на Държавата сумата от 222 лева- разноски по водене на делото. С въззивно решение №194, постановено по ВНОХД №732/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас е била изцяло потвърдена присъдата на първостепенния съд. Искането на осъдения Р. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда като не е отчел несъответствието на показанията на свидетелите по делото и механизма на нанасяне на удара, с който е причинена телесната повреда на пострадалия. Твърди се, че незаконосъобразно са били игнорирани обясненията на осъдения и са били възприети като годни доказателства видео записи на случилото се, които са били предоставени от пострадалия шест месеца след инцидента. Прави се оплакване и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в отхвърляне на всички доказателствени искания от страна на защитата. Претендира се и осъществяване на инкриминираните действия от страна на осъдения при условията на неизбежна отбрана. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените първостепенен и въззивен съдебни актове и оправдаване на осъдения Р.. Алтернативно се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В хода на касационното производство осъденият Р. твърди, че не е осъществил престъплението и моли да бъде оправдан. Защитата на осъдения моли искането да бъде уважено, като твърди, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати нарушения, свързани с несъбирането на доказателства, неизвършването на очни ставки и приемането на съдебно медицинска експертиза, изготвена при липса на медицинска документация. Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец предлага искането да бъде оставено без уважение като неоснователно. Представителят на държавното обвинение моли искането да не бъде уважавано и поддържа, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения Н. Р. и отмяна на постановената по НОХД №357/2011 г. по описа на Районен съд-гр.Поморие присъда е подадена в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на постановената първоинстанционна присъда, с която осъденият Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК касационната инстанция прецени, че не са допуснати отразените в искането нарушения. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон В искането на осъдения Р. и в пледоарията на неговия защитник е отразено, че в хода на воденото наказателно производство е било допуснато нарушение на материалния закон, но не са посочени никакви конкретни оплаквания в тази насока. Доводите са изцяло в подкрепа на твърдението, че решаващите съдилища не са направили верен анализ на доказателствените материали и незаконосъобразно са признали за виновен Н. Р.. При прегледа на постановените съдебни актове не може да бъде направен извод за допуснато нарушение на материалния закон. В хода на производството е било установено по несъмнен и категоричен начин, че пострадалият Т. Р., в резултат на активно поведение на осъдения Н. Р., е получил увреждане, изразяващо се в счупване на пета дланна кост на дясна ръка под главичката, което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок от един месец и половина. Това увреждане по своята медикобиологична характеристика представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК и доколкото е причинено при наличието на пряка причинно- следствена връзка с действията на осъдения правилно решаващите съдебни състави са приели, че той е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 НК от обективна страна. Правилно е било преценено, че престъплението е било осъществено и от субективна страна, като осъденият Р. при нанасянето на удар на пострадалия е съзнавал възможността да го увреди и въпреки това е предприел действието. Правилно първостепенният съд е изследвало поведението на Н. Р. и е преценил, че той е действал при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК като не е целял непосредствено причиняването на увреждането на Т. Р., но е съзнавал възможността то да настъпи и се е отнесъл с безразличие към това. Законосъобразно съдът е оправдал осъдения по обвинението с действията си той да е причинил временно разстройство на здравето на пострадалия без опасност за живота му. Така формулирано обвинението в диспозитива на обвинителния акт не е относимо към квалификацията по чл.129, ал.1 НК, и от доказателствените материали не е било установено причиняването на подобно увреждане на пострадалия Т. Р.. Предвид изложеното касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не е било допуснато съществено нарушение на закона и не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. По оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила Касационният съдебен състав не може да сподели тезата на осъдения Р. и защитата му, че първоинстанционният и въззивен съдебни състави са допуснали процесуални нарушения, като неправилно са оценили доказателствения материал по делото. При внимателен преглед на доказателствата, събрани в хода на воденото наказателно производство, се установява, че показанията на свидетелите Т. Р., Н. и А. Р. са еднопосочни и в детайли възпроизвеждат случилото се по време на инцидента, възникнал с участието на осъдения Н. Р.. Показанията на свидетелите установяват, че последният е нанесъл удар на свидетелката Р. и е посегнал да я удари отново, когато пострадалият е поставил ръката си на траекторията на удара, поел го е и по този начин е получил процесното увреждане. В хода на производството е била разпитана в качеството си на свидетел и В. Р. (съпруга на осъдения), но в показанията и не се съдържа информация за случилото се по време на инцидента, а единствено за това в какво състояние е бил Н. Р. след него. Прегледът на тези доказателствени материали дава основание да бъде направен извод, че обясненията на осъдения (в които отрича да е нанасял удар на пострадалия или свидетелката) са изолирани и правилно не са били ценени от решаващите съдилища. Останалите гласни доказателства ги опровергават напълно и установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на инкриминираното деяние и авторството на Н. Р.. Този извод се подкрепя и от приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, в която експертът е посочил механизма на получаване на увреждането и той напълно съвпада с показанията на тримата обсъдени по- горе свидетели по отношение на възможността счупването да е било предизвикано от удар с ръка, нанесен от страна на Н. Р. на пострадалия Т. Р.. В искането се изложени пространни мотиви в подкрепа на тезата, че неправилно решаващите съдилища са ценили представения от пострадалия видео запис, направен с помощта на камера, монтирана пред двора на къщата където се е развил конфликта. Направени са оплаквания, че той не може да бъде годно доказателство, както и това, че същият е манипулиран. Този съдебен състав има принципното разбиране, че видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера може да бъде доказателство в наказателния процес. В тези случаи е налице т. нар. случаен запис и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството тя може и трябва да бъде ценена. В конкретното дело правилно е бил приет и ценен от съдебните състави представения запис на камера, като правилно са били назначени основна и допълнителна експертиза със задача той да бъде изследван, като бъде проверена автентичността му и бъде снета информацията от него. Правилно съдът се е позовал на заснетото, като законосъобразно е приел изводите на експертите, че записа не е бил манипулиран. Обстоятелството, че той е бил представен от пострадалия много след началото на производството не може да го компрометира и не може да бъде формално основание това доказателство да не бъде ценено. В заключение трябва да бъде отразено и това, че дори да бъде възприета тезата на защитата и да бъде изключен от доказателствената маса обсъждания запис, то това няма да промени изхода на производството, тъй като във видеофайла не се съдържа информация за действията на осъдения и намиращите се там свидетели по време на конфликта (сбиването и размяната на удари не са били заснети), а са били заснети събития, случили се непосредствено преди и след приключването на инцидента. Ето защо този запис не е решително доказателство и може да бъде ползван единствено като контролно в подкрепа на показанията на свидетелите, досежно поведението на осъдения преди инцидента. Предвид всичко изложено и касационната инстанция прецени, че първоинстанционният и въззивен съдебни състави са направили верен анализ на доказателствената маса, правилно не са кредитирали обясненията на Н. Р. и законосъобразно са приели, че в хода на воденото производство е било установено по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на осъдения. Ето защо оплакванията на защитата в тази насока не могат да бъдат споделени и не са налице основанията на 422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т. 2 НПК за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове, оправдаване на осъдения Р. или връщане на делото за ново разглеждане от други състав на първостепенния или въззивен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. А. Р. за възобновяване на производството по НОХД №357/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Поморие. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.