Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр.София, 28 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 600/2012 година Производството е глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите, двамата и касатори в настоящето производство, Н. Б. А., чрез адв.М. Д. от САК, и П. Д. М., чрез адв.С. Ч. от АК – Стара Загора, както и по касационна жалба на адв.С. П., повереник на Е. Н. А. – граждански ищец и частен обвинител, срещу въззивно решение № 177 от 14.11.2011г. по внохд № 469/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 247 от 14.07.2011г., постановена по нохд № 314/2011г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата на подсъдимия Н. Б. А. сe навеждат доводи за допуснато нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 НПК. По същество се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. В жалбата на адв.Ч., за подсъдимия П. Д. М., се поддържа наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 НПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. При условията на алтернативност се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, признаване на подсъдимия за невинен или намаляване размера на наложеното наказание, с приложение на чл.55 НК. В съдебно заседание подсъдимият М., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.З. Т., редовно упълномощена пред въззивната инстанция, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В касационната жалба на гражданския ищец и частен обвинител се сочи единствено касационното основание за проверка по чл.348, ал.1, т.3 НПК - явна несправедливост на наложените наказания. Прокурорът даде заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 247/14.07.2011г. по нохд № 314/2011г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия П. Д. М. за виновен в това, че: - на 20.04.2010г. в [населено място], обл.Стара Загора, в съучастие с Н. Б. А., като извършител, чрез употреба на сила отнел чужди движими вещи - пари, 18 076 лева и 4 000 евро с левова равностойност 7823.32 лева от владението на Е. Н. А., с намерение противозаконно да ги присвои и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК вр. чл.372, ал.4 вр. ал.2 НПК го е осъдил на четири години лишаване от свобода; - на 20.04.2010г. в землището на [населено място], обл.Стара Загора, в съучастие с Н. Б. А., като съизвършител, запалил имущество със значителна стойност - л.а.марка „Фолксваген Голф" с per. [рег.номер на МПС] на стойност 2000 лева, собственост на Ж. Б. С., поради което и на основание чл.330, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК, вр. чл.372, ал.4 вр.ал.2 НПК, го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода; - на 18/19.04.2010г. в [населено място] противозаконно отнел чуждо МПС – л.а. марка "Фолксваген Голф" от владението на Ж. С. от [населено място], без нейно съгласие с намерение да го ползва, поради което и на основание чл.346, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, вр.чл.373, ал.4 вр. ал.2 НПК, го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода; - на 18/19.04.2010г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 151 лева, от владението на Ж. С., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 вр.чл.58а вр.чл.54 от НК, вр.чл.372, ал.4 вр. ал.2 НПК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на М. едно общо, най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип. Със същата присъда подсъдимият Н. Б. А. е признат за виновен и в това, че: - на 20.04.2010г. в [населено място], обл.Стара Загора в съучастие с П. Д. М., като извършител, отнел чужди движими вещи - пари, сумата от 18 076 лева и 4 000 евро с левова равностойност 7823,32 лева от владението на Е. Н. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е в големи размери и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, вр. чл.372, ал.4 вр. ал.2 НПК го е осъдил на шест години лишаване от свобода; - на 20.04.2010г. в землището на [населено място], обл.Стара Загора в съучастие с П. Д. М., като съизвършител, запалил имущество със значителна стойност - л.а. марка „Фолксваген Голф" с per. [рег.номер на МПС] на стойност 2000 лева, собственост на Ж. С., поради което и на основание чл.330, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, вр.чл.372, ал.4 вр.ал.2 НПК го е осъдил на две години лишаване от свобода; - на 20.05.2010г. в землището на [населено място], обл. Стара Загора без надлежно разрешително разпространил на И. С. И. високорисково наркотично вещество на стойност 13,88 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б", вр.чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК вр. с чл.372, ал.4 вр.ал.2 НПК го е осъдил на пет години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А. е определено общо, най-тежкото наказание – лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, като е присъединено и наказанието глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 26.05.2010г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на Е. А. сумите от 15 823,32 лв. и 3000 лв., представляваща съответно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, както и на [фирма] – [населено място], представлявана от управителя Е. А. сумата от 10 076 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от деянието. Съдът се е произнесъл по въпроса за държавните такси и разноските по делото. С обжалваното решение № 177 от 14.11.2011г., постановено по внохд № 469/2011г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена. По жалбата на подсъдимия Н. Б. А.. Касационната жалба е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, тъй като преди да започне съдебното следствие по общия ред в присъствието на упълномощените им защитници подсъдимите А. и М., с пълното съзнаване на последиците от своите изявления, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрично са се съгласили за тях да не се събират доказателства. На тази основа окръжният съд, след като е констатирал, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанията на подсъдимите, и разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373, ал.2 от НПК. Настоящият касационен състав намира, че при разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са били налице предпоставките на чл. 372, ал.4 от НПК – самопризнанията на подсъдимите се потвърждават от събраните на досъдебното производство доказателства, за които съдът обосновано е приел, че са безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си. Правилно възприети като кореспондиращи със самопризнанията на подсъдимите за извършения грабеж са били показанията и на пострадалата А. – относно времето, мястото и начина на извършване, както и на св.Д. Ш. - очевидец на извършеното престъпление, записал е номера на автомобила, с който подсъдимите са напуснали местопрестъплението. Показанията на св.И. И., установил местонахождението на подсъдимия М. малко след извършване на престъплението в района на [населено място], се подкрепят от установеното от св.Ч. в тази част. Съдът, по нататък при установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК, правилно е констатирал и наличието на съответствие между самопризнанията на касаторите, двамата и подсъдими, с останалата доказателствена съвкупност, включваща гласни доказателствени средства, приетите по делото експертизи, както и многобройните писмени доказателства. Този подход на първоинстанционният съд към провеждане на „съкратено съдебно следствие” по чл. 373 ал.2 от НПК му е позволил до обоснове решението си с мотиви надлежно подкрепени с наличната по делото доказателствената съвкупност. При това положение касационния състав приема, че окръжният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел с присъдата си фактически положения, съответни на съобразителната част на обвинителния акт, която не е напускал при установяване на обстоятелствата, включени в главния факт, предмет на доказване по делото. По същество, макар и да не възразява по фактите, по обвинителния акт, подсъдимият А. чрез защитника си оспорва авторството на деянието по чл.354 НК. Този довод е направен и пред предходните инстанции, като е получил достатъчно и подробно аргументиран отказ да бъде приет за основателен. В изследване на този негов довод касационният съд не установи да е било прието за установено обстоятелство, от значение за правилното приложение на материалния закон, без съдебните инстанции да са се уверили в това, че самопризнанието за съответния факт, съдържащ се в обвинителния акт, се потвърждава от други доказателства по делото. Не е налице каквото и да е нарушение, което по някакъв начин да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и той да е бил признат за виновен в извършването на престъпление,за което да не са съществували други доказателства освен неговите признания. Решаващите инстанции правилно са приели, че самопризнанията на А. относно извършеното престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 НК се подкрепят от показанията на свидетелите И. И., Д. П., от заключението на изслушаната и приета физико-химическа експертиза №187/29.06.2011г., от изготвените в досъдебното производство и приети ВДС. Подсъдимият е съзнавал смисъла на направените от него признания на фактите, съдържащи се в обвинителния акт, и че това признание е направил напълно доброволно. Признанието на фактите с оглед приложението на процедурата по чл. 371 т.2 вр. чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 и ал.3 от НПК обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – от значение за установяване на обективните и субективни признаци на престъпните състави, поддържани от представителя на обвинението. След като съдът не е установил, че волята на касатора да направи признание по фактите в тяхната цялост, така както са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е била опорочена, твърдението му, за това, че не е съзнавал, че признава определен факт от обвинението, относим към съставомерността на деянията за които е признат за виновен и осъден е лишено от фактическо основание. В случая процедурата по чл. 371 т.2 от НПК е проведена стриктно, като съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на касатора А., приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като касаторът сам доброволно е поставил началото на възможността за провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, той се лишава по този начин да оспорва повече фактите по обвинителния акт. Като процесуална последица от тези действия той и защитата му са лишени по закон от възможността да оспорват пред по-горните инстанции „недоказаността” на обвинението от фактическа страна. При това положение касационният състав приема, че не са допуснати претендираните с жалбата и поддържани от защитата, нарушения на процесуалния и материалния закон. На следващо място, защитата поддържа довод за допуснато нарушение на закона, което се свежда до възражение срещу приложена от предходните инстанции редакция на чл.58а НК, обосновано с тезата, че при определяне на наказанието не е приложен по-благоприятният за подсъдимия закон, действал към момента на извършване на деянията. Настоящият състав счита това оплакване за неоснователно. Разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 НПК е предопределило и определяне на наказанията при условията на чл.58а НК, в редакцията с ДВ бр.26/06.04.2010г.. Именно тази редакция е възможно приложимата по настоящето дело, тъй като е била в сила към момента на извършване на инкриминираните деяния, осъществени съответно на 18/19.04.2010г., 20.04.2010г. и 25.05.2010г., действува и понастоящем. Ето защо, предходните инстанции не са нарушили материалния закон и правилно са индивидуализирали наказанията на подсъдимите на основание чл.58а, ал.1 НК / ред.ДВ, бр.26/2010г./, тъй като това е единствения възможен приложим закон за определянето им и друг, по който това би могло да стане, липсва, за да може да се преценява дали е по-благоприятен с оглед хипотезата на чл.2, ал.2 НК. Цитираната от защитата разпоредба на чл.58а, ал.4 НК урежда случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 - 3 и условията на чл.55 НК, какъвто разглежданият случай очевидно не е. Лишено от фактическо основание е и наведеното възражение за неяснота в присъдата относно размера на определените наказания и дали същите са индивидуализирани по размер и след това редуцирани с 1/3. Окръжният съд в присъдата, съобразно чл.58а, ал.1 НК, достатъчно ясно и разбираемо е посочил окончателният размер на наказанието, което следва да изтърпи всеки от подсъдимите, като в съобразителната и част на л.159-160 е мотивирал какво наказание се определя и крайния му размер именно след извършената редукцията по чл.58а от НК. Настоящата инстанция намира за неоснователни и съображенията на защитата за допуснато нарушение при приемането на гражданските искове. Както е посочил и въззивният съд в мотивите си, видно от протокола от съдебното заседание пред Старозагорския окръжен съд на 28.06.2011г., исковете са предявени устно и повереникът в съответствие с изискванията на чл.85 НПК пунктуално е посочил престъплението, от което са причинени вредите, техния характер – имуществени и неимуществени и съответно конкретен размер, като е направил ясно разграничение кои вреди се претендират от името на [фирма] – [населено място] и кои в личното й качество на физическо лице. Ето защо не е налице неяснота по коментирания въпрос, както и претендираното съществено процесуално нарушение при приемането за съвместно разглеждане на гражданските искове. По жалбата на подсъдимия П. Д. М.. Наведените доводи в жалбата, свързани с допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на касатора, той и подсъдим, обосновани със съображения за пороци в обвинителния акт, настоящата инстанция намира за лишени от основание. Обвинението срещу подсъдимия е дефинирано ясно и изчерпателно във всички фази на наказателното производство. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно изложение на фактите, с които прокуратурата е обосновала извършените престъпления, и не е налице непълнота относно фактическия състав на съставомерните признаци на деянията и участието на касатора М. в тях, поради което не е накърнено процесуалното му право да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо нарушение на процесуалния закон в тази насока не се констатира. Защитата поддържа и наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като счита, че се касае до неправилно приложение на закона с осъждането на М. за инкриминираните деяния, без авторството да е безспорно доказано и установено. Посочените възражения са били правени и пред апелативния съд, който, видно от мотивите, ги е обсъдил и аргументирано приел за неоснователни по съображения, които ВКС споделя напълно, поради което не се налага да ги преповтаря . Както бе посочено по-горе при обсъждане жалбата на подсъдимия А., производството по делото е протекло в процедура по чл.371, т.2 НПК и подсъдимите са признали фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се по този начин да не се събират и проверяват доказателства в хода на провеждано по общия ред съдебно следствие. По вече изложените в предходната част съображения и настоящата инстанция приема, че в съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните и проверени доказателства, е направен обоснован и законосъобразен извод за виновността на касатора в осъществяването на инкриминираните с обвинението деяния, които са правилно квалифицирани, защото е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Самопризнанията на подсъдимия са надлежно подкрепени от наличните доказателствени източници, които преценени като безпротиворечиви, кореспондиращи помежду си правилно са кредитирани от решаващите съдилища. Съображенията за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал са поддържани и пред предходните инстанции, като отказът да бъдат приети за основателни е подробно и убедително аргументиран. Релевираният в жалбата алтернативен довод за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. При решаване на въпроса какви наказания да се наложат на подсъдимите, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, възприети изцяло и от въззивната инстанция. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и са преценени съобразно действителната им тежест и значение за индивидуализацията на наказанията. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.58а НК, като наказанията са намалени с една трета. В жалбата на подсъдимия М. не сочат обстоятелства, които да не са били обсъдени съдилищата, но се настоява за приложение на разпоредбата на чл.58, ал.4 НК, която препраща към чл. 55 НК. Касационният състав споделя извода, че нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелства не е изключително по тежест и значение, освен това не са многобройни, както и не е налице и втората кумулативно изискваща се предпоставка - и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянията и тази на личността на подсъдимия, поради което намира наложеното наказание за справедливо. По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител Е. А.. В жалбата се акцентира върху явната несправедливост на наложените наказания съответно на подсъдимия М. за престъплението по чл.199, ал.1, т.1 НК и за подс. А. – за престъплението по чл.199, ал.1, т.1 и 4 НК. В посочената част жалбата не е обоснована с конкретни съображения за пропуснати или подценени по тежест и значение отегчаващи и други обстоятелства което да са довело до нарушаване на чл.54НК, респ. чл.58аНК, при индивидуализацията на наказанията. Настоящият съдебен състав не приема доводите, че в определения им размер наказанията са неоправдано леки за подсъдимите и не са съответни на обществената опасност на деянието и дейците и в тази връзка намира искането на жалбоподателя за неоснователно.Съобразени са всички обстоятелства от значение за правилната индивидуализация на наказанията и така определени, същите са съответни на тежестта, обществената опасност на престъпленията, съобразени са с личностите на дейците и размерът им е в нужната степен достатъчен за реализиране на целите на личната и генерална превенция по чл.36 НК. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че не са налице претендираните с касационните жалби отменителни основания, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 14.11.2011г., постановено по внохд № 469/2011г. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: