Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. София 30.06.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 03 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1164 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], обл.Б., чрез адв. М. Б. срещу решение № V-114/28.11.2014 г. по в.гр.дело № 1421/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 37/07.05.2014 г. по гр.дело № 21/2013 г. на Районен съд [населено място] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за прогласяване на относителната недействителност на сключения на 27.08.2008 г. договор за покупко-продажба на право на строеж на тринадесет самостоятелни обекта на жилищна сграда, обективиран в нот.акт № 107/27.08.2008 г. в частта, в която [фирма] е продал на [фирма] правото да построи следния имот-апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ 365 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],[жк], представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж на кота + 3.35 м. със застроена площ от 65.47 кв.м., ведно с 6.699% от общите части на сградата, равняващи се на 7.83 кв.м. идеални части от общите части на сградата.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя изводите на въззивния съд, че не е доказана първата материално правна предпоставка, предвидена в чл.135,ал.1 ЗЗД е неправилен, както и, че е неправилен извода за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че в случая са налице всички предпоставки, визирани в чл.135,ал.1 ЗЗД за основателност на предявения иск - между страните по делото е сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот. Сочи, че окончателен договор не е сключен, че продавача [фирма] е упълномощил надлежно третото лице С. П. да представлява дружеството, от негово име и за негова сметка да извършва всички необходими действия, свързани с предмета на дейност на дружеството, като сключва сделки и подписва всички документи пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина. Излага подробни мотиви, че е налице валидно упълномощаване и валидно учредена представителна власт с последиците по чл.36,ал.2 ЗЗД, че пълномощията са оттеглени от упълномощителя, но това е станало след сключването на предварителния договор между страните с предмет процесния апартамент № 4 и след подписване на споразумението за прихващане между тях. Поддържа, че правото на жалбоподателя [фирма] да иска обявяване на предварителния договор за окончателен съществува, от което следва, че същия притежава действително вземане срещу ответника-продавач по предварителния договор и има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД по отношение на същия. Поддържа също, че ответникът е извършил действие, с което уврежда ищеца, като е отчуждил предмета на предварителния договор, че е налице и знание от страна на длъжника и приобретателя по увреждащата сделка. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск се уважи.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма], чрез адв.Д. П. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат, че обжалваното решение е правилно – постановено е в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Считат, че изводът на въззивния съд, че ищцовото дружество няма качеството на кредитор е основан на точно прилагане на закона и е в съответствие със задължителната практика на ВКС, че се подкрепя от събраните по делото доказателства. Мотивирано е становище, че двете сделки – предварителния договор и споразумението за прихващане са без достоверна дата, че по делото не са представени писмени доказателства, от които да се установи съществуването на някаква сделка от тези два документа в периода от подписването им до предявяване на иска, че показанията на разпитаните по делото свидетели на внасят яснота по този въпрос. Сочат, че пълномощникът по двете сделка – предварителния договор и споразумението не е имал представителна власт да ангажира упълномощителя със сключените сделки. С оглед на изложеното според ответниците по касационната жалба въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Третото лице помагач на страната на ответника [фирма] С. П. П. не е изразил становище по жалбата.
С определение № 138/08.02.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос – кога е налице предоставяне на неограничена представителна власт на пълномощник и какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно упълномощаването за разпореждане с имущество на упълномощителя.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.135,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието въз основа на приложен по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2007 г., че страни по договора са [фирма], който действа чрез пълномощника С. П. П. и [фирма]. Прието е също, че според предварителния договор [фирма] в качеството си на продавач е поел задължението да продаде на [фирма] в качеството му на купувач следния недвижим имот: апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301, с площ 365 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],[жк]представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж на кота +3.35 м. със застроена площ на апартамента от 65.47 кв.м ведно с 6,699% процента от общите части на сградата, равняващи се на 7,83 кв.м. идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена. Посочил е, че уговорената продажна цена на апартамента е в размер на 40 000 лв., която ищецът е следвало да заплати на [фирма] в едномесечен срок, считано от датата на подписване на предварителния договор.
Като е взел предвид приложеното по делото споразумение за прихващане от 07.12.2007 г. съдът е приел, че страни по същото са [фирма], който действа чрез пълномощника С. П. П. и [фирма]. Според същото споразумение [фирма] дължи на ищцовото дружество сумата от 90 000 лева на основание сключен на 01.10.2007 г. договор за изработка, а ищецът дължи на [фирма] сумата от 40 000 лева по сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба на процесния апартамент. Приел е, че в споразумението за прихващане е отразено, че страните са се договорили двете насрещни задължения да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях, че ищецът не дължи на ответника сумата от 40000 лв., по посочения предварителен договор, тъй като същата се счита изцяло платена, по силата на споразумението.
Прието е, че с пълномощно с рег.№ 2743/ 2007 год. на Нотариус С.В., с район на Районен съд-Разлог и с рег.№4** на НК, Н. Ц., от името на представляваното от него дружество [фирма] като управител, е упълномощил третото лице С. П. П., да представлява дружеството, като сключва от негово име сделки с недвижими имоти, да представлява дружеството пред държавни и общински органи, нотариус, застрахователни дружества, банки и др. Прието е, че третото лице е било изрично упълномощено, да подписва всякакви документи във връзка с правомощията си пълномощното.
Прието е, че ответникът [фирма] е оттеглил пълномощията, дадени на третото лице С. П..
Въз основа на приложения по делото нотариален акт №107/27.08.2008 г. е прието, че на 27.08.2008 год. първият ответник [фирма] е продал на втория ответник [фирма] недвижимия имот, предмет на сключения по-рано между [фирма] и [фирма] предварителен договор от 09.11.2007 г. Посочил е, че Н. И. Ц., управител на [фирма] и Н. Г. Ц., управител на [фирма], са съпрузи.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 135 ЗЗД и е приел, че в случая в тежест на ищеца е да докаже, че е кредитор на първия ответник, който е извършил разпоредителното действие – възмездна сделка, с която го уврежда, че следва да се установи и знанието за това увреждане и у третото лице предвид възмездния характер на разпореждането. Посочил е, че в чл.135, ал.2 ЗЗД е установена оборимата презумпция за знание на увреждането, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като тази презумпция намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на посочените лица.
Прието е, че първото обстоятелство, което ищецът следва да установи, е качеството му на кредитор. Посочил е, че в случая твърденията на ищеца-жалбоподател са, че е кредитор на ответника с оглед сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е приел, че ищецът се легитимира като носител на право, въз основа на което може да иска сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Въззивният съд е приел, че предварителният договор е сключен от името на първото ответно дружество [фирма], чрез физическото лице С. П., който е действал като негов пълномощник, легитимиращ се с пълномощно с рег.№ 2743/ 2007 год. на Нотариус С.В., с район на действие Районен съд-Разлог и с рег.№4** на НК. С оглед на това пълномощно е прието, че С. П. е бил упълномощен да представлява [фирма], като има правомощия да купува и продава недвижими имоти, включително и право на строеж върху такива, както и да подписва и предварителни договори за закупуване и продажба на недвижими имоти.
Прието е, че в пълномощно, с което се упълномощава дадено лице да извършва разпоредителни действия с недвижими имоти е необходимо да бъде посочен конкретно видът на разпоредителните действия, с които пълномощникът разполага, че следва да бъдат посочени имотите, предмет на сделката, за извършването на която се дава пълномощното, както и конкретните условия на договаряне и цената. Според въззивния съд предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. С оглед на тези съображения е направил извода, че с даденото пълномощно С. П. не е могъл да сключва както предварителни договори за покупко-продажба по отношение на процесния имот, така и окончателни договори, че същият е превишил представителната си власт и договорът не е породил правни последици поради липса на елемент от фактическия състав - съгласието. Прието е, че след като предварителният договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2007 г. не е породил правните си последици ищецът-жалбоподател не е установил при условията на вероятна основателност първото обстоятелство, подлежащо на доказване, а именно качеството на кредитор по отношение на потестативно право да се иска сключване на окончателен договор.
Като е взел предвид изложеното съдът е формирал извод, че не е доказана първата материално-правна предпоставка, за да бъде уважен предявеният П. иск и поради това не следва да се проверяват дали са налице останалите обстоятелства за уважаването му. Приел е, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. С въззивното решение е отменено решението на Районен съд [населено място], с което искът е уважен и вместо това предявеният иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД е отхвърлен.
По правния въпрос:
С т.решение № 5/12.12.2016 г. по т.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 е прието, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
Настоящия съдебен състав споделя тази практика на ВКС.
По основателноста на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество обжалваното въззивно решение е неправилно.
Неправилни са изводите на въззивния съд, че ищецът не е установил първата предпоставка, предвидена в чл.135,ал.1 ЗЗД, че е кредитор по отношение на ответника [фирма], тъй като с даденото пълномощно не е могъл да сключва предварителни договори за продажба на процесния имот, че е превишил представителната си власт, съответно предварителния договор не е породил правни последици, поради липса на съгласие.
По делото е установено, че на 09.11.2007 г. между страните – ищецът [фирма] като купувач и ответника [фирма] като продавач е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 по Кадастралната карта на [населено място] с площ от 365 кв.м., представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 65.47 кв.м., ведно с 6.699% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7.83 кв.м.идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена. Според договора продавачът поел задължението да построи до степен на завършеност на апартамента –издаден акт обр.16 за жилищната сграда и степен на завършеност на общите части на сградата – поставена външна изолаци, монтирана входна врата на жилищната сграда и изградено общо стълбище с поставена настилка от гранитогрес и продаде описания апартамент на ищеца – т.II.1 и 2 от договора. Предварителният договор е сключен от продавача, чрез пълномощник – физическото лице С. П. П.. В договора е отразено, че пълномощникът е упълномощен с пълномощно рег. № 2743 от 26.04.2007 г., заверено от нотариус С. В. с рег. № 4** по регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд [населено място].
Съгласно т.I.1 от сключения предварителен договор страните уговорили продажна цена от 40 000 лв., която купувачът поел задължението да заплати изцяло и в брой на продавача в едномесечен срок, считано от датата на сключване на предварителния договор. Продавачът [фирма] поел задължението да сключи с ищеца окончателен договор за покупко-продажба с нотариален акт за собственост в едномесечен срок, считано от датата на издаване на акт обр.16 за жилищната сграда, но не по-късно от 31.12.2011 г.- т.II.2.
От приложеното по делото споразумение за прихващане, сключено на 07.12.2007 г. между [фирма], чрез пълномощника С. П. П. и [фирма], представлявано от управителя В. Б. Д. е установено наличието на постигнато съгласие между страните, че първото дружество-ответник по делото дължи на ищеца сумата от 90 000 лв. по сключен на 01.10.2007 г. договор за изработка/за строителство/ на жилищна сграда в [населено място],[жк]в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ от 365 кв.м. по КК на [населено място]. Съобразно споразумението – т.2-ра ищецът [фирма] признал, че дължи на [фирма] сумата от 40 000 лв. по сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба на апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 65.47 кв.м. в същата жилищна сграда. Ищецът признал и, че дължи на [фирма], и сумата 30 0000 лв. по сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба на апартамент в същата сграда – апартамент № 7 със застроена площ от 48.14 кв.м. Според т.4,5,6 и 7 от споразумението страните извършили прихващане на взаимно дължимите суми до размера на по-малката от тях. Постигнали съгласие, че след извършеното прихващане [фирма] не дължи на [фирма] заплащане на договорената продажна цена по предварителните договори, а цената се счита изплатена по силата на споразумението за прихващане – т.6.
От приложеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2743 от 26.04.2007 г. на нотариус С. В. с рег. № 4** на НК с район на действие Районен съд [населено място] се установява, че Н. Г. Ц. в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] е упълномощил С. П. П. от името и за сметка на дружеството да го представлява, като извършва всички необходими действия, свързани с предмета на дейност на дружеството, като сключва сделки и подписва необходимите документи пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина, като представлява дружеството пред съответните подробно посочени държавни органи, застрахователни дружества, общински служби и др. В пълномощното е отразено, че третото лице С. П. е упълномощен от името и за сметка на дружеството да купува и продава недвижими имоти, включително и право на строеж върху недвижими имоти, да подписва предварителни договори за закупуване и продажба на недвижими имоти и да представлява дружеството на всякъде, където стане нужда във връзка със защитата на дружеството имуществени и неимуществени интереси, като подписва всички необходими документи, свързани с посочените правомощия. Отразено е също, че неупоменатите конкретно права се смятат в полза на упълномощения и по никакъв начин не ограничават правата му като пълномощник на дружеството. Според пълномощното същото е за неопределен срок от време.
От приложените по делото писма № 8/07.03.2008 г. и № 12/07.03.2008 г. се установява, че ответникът „Н.-В.” е оттеглил пълномощията, дадени на третото лице С. П..
Установено е по делото, че на 27.08.2008 г. [фирма] продал на ответника [фирма] имота, предмет на сключения предварителен договор от 09.11.2007 г. Продажбата е извършена с нотариален акт № 107,т.VII, рег. № 5050, дело № 1249/27.08.2008 г. на нотариус М. В. с рег. № 3** по регистъра на НК. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на ответника [фирма] е Н. И. Ц., а на [фирма] Н. Г. Ц.. Видно от приложеното по делото Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. № 0 от 07.02.2013 г., издадено от [община], а и безспорно между страните е, че Н. Ц. и Н. Ц. са съпрузи.
От изслушаните пред първоинстанционния съд основно и допълнителни заключения по назначени СИЕ се установява, че в счетоводния баланс на [фирма], изготвен към 31.12.2007 г. е отразено споразумението за прихващане от 07.12.2007 г. Споразумението е било отразено като вземане от клиенти в раздел Б от Актива на баланса. Според аналитичната ведомост по сметка № 411”Клиенти” сумата от 90 0000 лв. с посочен контрагент [фирма], заедно с други две вземания образува салдото от 148 250 лв., отразено в баланса на ищцовото дружество. Сумата от 90 000 лв. е била осчетоводена със счетоводна справка № 27/07.12.2007 г. Съгласно заключението на вещото лице извършената операция по осчетоводяване на Споразумението за прихващане е била отразена като вземане в дебита на сметка „Клиенти” и в кредита на сметка”Приходи от услуги”, като в дневниците за продажби по ЗДДС от 2007 г. и 2008 г. на ищеца сумата от 90 000 лв., произтичаща от Споразумението за прихващане от 07.12.2007 г. не е била отразена, тъй като не са издадени данъчни фактури. Съгласно заключението на вещото лице в счетоводството на ответника [фирма] построените в процесната сграда апартаменти са били осчетоводени като продукция за продажба, а не като Д..
Като взема предвид установените факти по делото съдът намира за установено от правна страна следното:
Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да възникне потестативното право, съответно за да е основателен искът следва да се установят материалноправните предпоставки: 1. ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т.е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2. извършеното от последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие. Когато тя е възмездна – и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането. Презумпция за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника – чл.135,ал.2 ЗЗД.
В настоящият случай между страните по делото-ищецът [фирма] като купувач, и ответникът [фирма] като продавач, чрез пълномощник физическото лице С. П. е сключен валиден предварителен договор на 09.11.2007 г. за продажба на недвижим имот. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа всички съществени условия на окончателния договор за продажба – имотът е индивидуализиран, посочена е цена, съдържа уговорка за сключване на окончателен договор и срок за сключване на договора. Безспорно установено е по делото, че окончателен договор в уговорения с предварителния договор не е сключен.
Настоящият съдебен състав преценява, че е налице надлежно упълномощаване на пълномощника на продавача С. П.. Продавача по предварителния договор [фирма] е упълномощил физическото лице С. П. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Спазена е изискуемата се форма за сключване на писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот, предвидена в чл.37 ЗЗД – писмена форма с нотариална заверка на подписа. Съдържанието на пълномощното налага извода, че упълномощителя-продавач общо е изразил воля за овластяване на пълномощника да сключва предварителни договори за продажба на недвижими имоти от негово име, като е предоставена свобода на пълномощника да определя по своя преценка съдържанието на договора, като цена, срок на сключване на окончателен договор, начин на плащане и др. Както се посочи по-горе според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 5/12.12.2016 г. по т.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена волята на упълномощителя за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. С оглед на изложеното съдът намира, че сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2007 г. е в рамките на представителната власт на пълномощника на продавача физическото лице С. П..
Като взема предвид сключеното споразумение за прихващане от 07.12.2007 г. между ищеца [фирма] и ответника [фирма] съдът приема, че ищецът-купувач по сключения предварителен договор е изплатил уговорената цена, чрез прихващане. Следователно установен е първият елемент от фактическия състав на чл.135,ал.1 ЗЗД ищецът [фирма], като купувач по валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот има качеството на кредитор на ответника [фирма] и продавач по договора. Ответникът по иска [фирма] е оттеглил упълномощаването на С. П., но това е извършено в момент, последващ сключването на предварителния договор за продажба на недвижим имот и споразумението за прихващане.
Неоснователни са доводите на ответника [фирма], че по отношение на същия предварителният договор и споразумението за прихващане нямат достоверна дата, че са сключени след оттегляне на упълномощаването. Съгласно чл.181 ГПК частният документ има достоверна дата за третите лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата фактическа невъзможност, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ или от деня в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Предварителният договор и споразумението, представляват частни диспозитивни документи и същите имат достоверна дата спрямо ответника „Н.-В.”. Това е 07.12.2007 г., тъй като към този момент в счетоводството на ищцовото дружество сумата от 90 000 лв., предмет на споразумението от 07.12.2007 г. е била осчетоводена със справка № 27/07.12.2007 г. Освен това в счетоводния баланс на същото дружество към 31.12.2007 г. е било отразено посоченото споразумение за прихващане от 07.12.2007 г.
Съдът намира за установен и вторият елемент от фактическия състав на чл.135,ал.1 ЗЗД, тъй като ответникът [фирма] е сключил договор за продажба на 27.08.2008 г., въз основа на който продал на ответника [фирма] недвижимия имот, предмет на сключения предварителен договор от 09.11.2007 г. Сделката, представлява правно действие, увреждащо ищеца – купувач по предварителния договор, тъй като осуетява възможността за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор за продажба на същия имот.
В случая намира приложение разпоредбата на чл.135,ал.2 ЗЗД – оборимата презумпция за знание за увреждането. Според чл.135,ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането. От събраните доказателства е установено, а и не е спорно между страните, че управител на дружеството-купувач по увреждащата сделка [фирма] е Н. Ц., която съпруга на управителя на „Н.- [фирма] Н. Ц..Съгласно установената практика на ВКС, оборимата презумпция по чл.135,ал.2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи. Чрез тях участват в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Когато тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления.
Както се посочи по-горе търговските дружества – страни по увреждащата сделка-продажба се представляват от физически лица, които са съпрузи. С оглед и на това се прилага презумпцията по чл.135,ал.2 ЗЗД за знание за увреждане от всеки от ответниците. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на доказване е за ответниците – последните следва да докажат незнание, което в случая не е сторено.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай са установени всички елементи от фактическия състав на чл.135,ал.1 ЗЗД и предявеният иск е основателен. Поради това обжалваното въззивно решение, с което искът е отхвърлен следва да се отмени и предявеният иск следва да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на ищците-жалбоподатели следва да се присъди сумата 2 929.53 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № V-114/28.11.2014 г., постановено по в.гр.дело № 1421/2014 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява:
Признава за установено по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., [улица] [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Б., [улица], че сключения на 27.08.2008 г. договор за покупко-продажба на право на строеж на тринадесет самостоятелни обекта в жилищна сграда, обективиран в нот. акт № 107,т.V, рег. № 5050,н.дело № 1249/27.08.2008 г. на нотариус М. В., рег. № 3** на НК в частта, с която [фирма], ЕИК[ЕИК] е продал на [фирма], ЕИК[ЕИК] правото да построи следния недвижим имот – апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ от 365 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],[жк], представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж на кота +3.35 м. със застроена площ на апартамента от 65.67 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня и тоалетна, /заедно/, две тераси и коридор, при граници на апартамента: от изток –външен зид, юг - апартамент № 3, коридор, асансьор, стълбищна клетка и апартамент № 1, запад-външен зид и север - външен зид, отгоре апартамент № 8 на втори жилищен етаж, отдолу магазин за хранителни стоки в партерния етаж на сградата, ведно с 6.699% проценка от общите части на сградата, равняващи се на 7.83 кв.м.идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена е относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Б., [улица]/старата автогара/.
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Б., обл.Б., [улица] [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Б., [улица] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Б., [улица]/старата автогара/ сумата 2 929.53 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответника [фирма] [населено място] П. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |